Уикипедия

Банскалии

Банскалии са жителите на град Банско, България. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Банско редактиране

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

 
Четници на ВМРО през 1923 година от Банско, един от които е Асен Милев Рупчев.
 
Деецът на ВМОРО или ВМОК Дим. Тодоров от Банско

А редактиране

  •   Асен Тодев (1882 – 1935), български революционер, първи кмет на Банско
  •   Александър Георгиев Колчагов - Цанката, деец на ВМОРО и ВМРО, протогеровист[1]
  •   Александър Иванов Зехтинджиев (10 септември 1889 - 1924), участник в Балканската война, търговец и ханджия, в 1923 г. укривал Александър Буйнов, Георги Ковачев и други, за което е отвлечен от дейци на ВМРО на 14 януари 1925 г. го убиват в местността Купено[2]
  •   Александър Попович, завършил право в Одеския университет в 1894 година[3]
  •   Александър Чучулаин (1885 - 1969), български историк, богослов, публицист и краевед
  •   Алекси Хаджиниколов (1749 – 1802), български търговец и дарител
  •   Ангел Балев (1882 – 1965), български общественик и революционер
  •   Атанас Фурнаджиев (1882 – 1940), български революционер

Б редактиране

  •   Благой Николов Ангелинин (8 март 1891 - 9 ноември 1928), роден в бедно селско семейство, работи като магазинер в кооперация „Освобождение“, член на БКП от основаването на организация на партията в Банско в 1919 г., като до 1923 г. е в ръководството ѝ, участва в подготовката на Септемврийското въстание, а по време на въстанието е в групата щурмувала казармите в Разлог, след потушаването на въстанието е арестуван и бит, продължава да се занимава с комунистическа дейност, работи в кременския дърворезбен чарк в местността Арами бунар, запален е на работното си място от дейци на ВМРО на 9 ноември 1928 г.[4]
  •   Благой Тодев, (1868 – 1937), български революционер
  •   Благо Ушев, (1885 – 1907), български революционер
  •   Борис Вапцаров (1915 – 1980), български комунист, брат на Никола Вапцаров
  •   Борис Голев (1878 – 1918), български революционер
  •   Борис Еринин (1899 – 1991), български инженер и краевед
  •   Борис Зографов (1921 – 1998), български резбар
  •   Борис Тодев (1877 – 1905), български революционер
  •   Борислав Ангелов Балев (9 февруари 1912 - ?), завършил в 1941 година лесовъдство в Софийския университет[5]

В редактиране

  •   Владимир Голев (1922 – 2011), български поет и драматург
  •   Хаджи Вълчо (1710 – 1772), търговец, ктитор на манастирите Зограф и Хилендар в Света гора Атон, брат на йеромонах Паисий Хилендарски и на игумена на Хилендар Лаврентий

Г редактиране

Д редактиране

 
Илинденци в Банско през 1943 година: (прави) Йончето Тушин, Теофил Златанов, Йонко Сирлещов, Сава Мехомийски, Панде Сирлещов, Силян Баненицо, Лазар Икономов, Туше Колчагов; (седнали) Иван Мих. Стефанов, Димитър Попстефанов - Маминото (на земята), Кочо Молеров, Костадин Баненски, Димитър Бардарев, Мадуров (Мацуров)
 
Илинденци от Банско, 1943
  •   Димитър Арабаджиев, свещеник и учител в родния си град в първата половина на XIX век, баща на Лазар, Иван и Милана Младенови[8]
  •   Димитър Бараков (1888 – 1931), български комунисти и кмет на града в периода 1921 – 1923
  •   Димитър Бърдарев (р. 1949), български алпинист и университетски преподавател
  •   Димитър Велеганов (1812 – 1883), български леяр
  •   Димитър Георгиев, деец на ВМРО, убит от михайловисткото крило[9]
  •   Димитър Голев (1890 – 1957), български юрист и политик
  •   Димитър Захов, свещеник в Банско ок. 1838 година, след това учител в Банско и Якоруда[10]
  •   Димитър Иванов Хаджирадонов (17 ноември 1917 - ?), завършил в 1942 година медицина в Софийския университет[11]
  •   Димитър Колчагов, деец на ВМРО, убит в братоубийствените борби след 1928 година[12]
  •   Димитър Младенов (1895 – 1951), български военен деец, полковник
  •   Димитър Молеров (ок. 1790 – 1853), български зограф
  •   Димитър Молеров (1874 – 1961), български фолклорист
  •   Димитър Радонов (1917 – 2011), български учен, лекар, гинеколог
  •   Димитър Сирлещов (1838 – 1913), учи при Симеон Молеров, търговец във Виена, инициира построяването на църква в Банско и рисува в църквите „Св. Димитър“ в Бачево (1883), „Св. Троица“ в Банско (1892 – 1898), „Св. Богородица“ в Бобошево (1890 – 1898), както и църкви в Кюстендилско[13]
  •   Димитър Стефанов – Маминото, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Димитър Тодев (1873 – 1952), български революционер
  •   Димитър Фурнаджиев (1866 – 1944), български общественик
  •   Димитър Хаджитодоров (1911 - 1945), български комунистически деец

Е редактиране

З редактиране

  •   Зорница Терзиева (1885 - ?), завършила математика в Загребския университет в 1907 година[15]

И редактиране

Й редактиране

 
Йонко Вапцаров с банскалии, юли 1926 година

К редактиране

М редактиране

Л редактиране

М редактиране

Н редактиране

П редактиране

Р редактиране

С редактиране

Т редактиране

Х редактиране

  •   Харитон Рилски (1752 – ?), български духовник, таксидиот на Рилския манастир, автор на три преписа на Паисиевата история
  •   Христо Сирилещов, учител в Скребатно от 1855 година[24]
  •   Христо Радонов (1923 – 1995), български политик, офицер, генерал-лейтенант

Ф редактиране

Македоно-одрински опълченци от Банско редактиране

  •   Георги Иванов Колчагов на 18 години служи в 3 рота на 5 охридска дружина[25]
  •   Димитър Н. Колчагов на 17 години служи в Продоволствения транспорт на МОО и във 2 рота на 5 одринска дружина,[25] починал през Първата световна война.[26]
  •   Миле Н. Кочагов на 39 години, земеделец с I клас образование, служи в четата на Йонко Вапцаров, в Продоволствения транспорт на МОО и в 14 воденска дружина[25]
  •   Милош Тошков Колчагов служи в четата на Йонко Вапцаров и в 13 кукушка дружина[25]
  •   Тоше К. Колчагов на 38 години, земеделец с III отделение образование служи в четата на Йонко Вапцаров[25]

Починали в Банско редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 226.
  2. ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 114.
  3. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  4. ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 156.
  5. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 182.
  6. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  7. ↑ а б Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 366.
  8. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 45.
  9. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 598.
  10. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 253.
  11. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 188.
  12. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 226.
  13. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 594.
  14. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 62.
  15. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  16. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
  17. ↑ а б Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 397.
  18. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 595.
  19. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 89.
  20. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  21. ↑ Парцел 129 // София помни. Посетен на 24 март 2018.
  22. ↑ Парцел 36 // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  23. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  24. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 594.
  25. ↑ а б в г д Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 357.
  26. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 47
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Банскалии&oldid=12186890“.