Абанти (Abantes) е името на племе, обитавало остров Евбея (известен в древността и като Абантида). Споменати са за първи път от Омир като съюзници на ахейците в Троянската война.

Произходът им е неясен: Херодот, Ефор и Павзаний[1] ги причисляват към йонийските племена, преселващи се в Мала Азия, въпреки че Херодот отбелязва, че нямат нищо общо с йонийците[2]. Според Страбон, позоваващ се на Аристотел от Халкида, абантите са траки от областта Фокида, преселили се на острова[3]. Според съвременните изследователи те принадлежат към т. нар. тракопеласгийска етнокултурна общност[4].

Омир ги описва като „дишащи смелост“ воини с плитки отзад на главите[5]. Според схолиастите на Илиада, дългата коса отзад е характерна прическа за обитателите на Евбея (т.е. абантите), уж наследена от куретите, населяващи някога Халкида – тъй като били хващани от враговете им за дългите коси отпред и лесно побеждавани, те започнали да ги остригват, оставяйки дълга коса само отзад на главата[6]. Плутарх също твърди, че абантите първи започват да стрижат косите си отпред, за да се сражават по-удобно, отбелязвайки още, че са майстори на близкия бой и най-добрите ръкопашни бойци[7].

Източници

редактиране
  1. Павзаний. Описание на Елада, VII, 4, 9
  2. ((ru)) Херодот. История, I, 146
  3. Страбон. География Х, 1, 3
  4. Кратка енциклопедия Тракийска древност, изд. Аргес, София, 1993, стр. 1.
  5. Омир. Илиада, II, 536; 541-542.
  6. Христоматия по тракология. УИ „Климент Охридски“. София, 1989. стр.62.
  7. ((ru)) Плутарх. Успоредни животописи, Тезей, 5 Архив на оригинала от 2009-02-15 в Wayback Machine..