Абдула I бин Хусейн[1] (на арабски: عبد الله الأول بن الحسين) е първият крал на Йордания от 3 април 1949 г. до 20 юли 1951 г. и основател на династията Хашимити. През 1896 г. той е изпратен заедно с брат си в Истанбул в двора на османския султан за да се обучава и в същото време като заложник от семейство Хашемити. В периода 1909 - 1916 г. той е депутат на турския парламент и негов заместник-председател. Той е свързан с английските власти в Египет[2] и е министър на външните работи на щата Хиджаз. През 1920 г. е провъзгласен за крал на Ирак, но година по-късно е отстранен в полза на по-малкия си брат Фейсал I, изгонен от Сирия.

Абдула I
عبد الله الأول بن حسين
крал на Йордания

Роден
Починал
Погребан Йордания

Религия Сунизъм
Ислям
Семейство
Род Бану Хашим
Братя/сестри Фейсал I
Деца Талал I
Абдула I в Общомедия

През 1936 г. по време на арабското въстание в Палестина той предлага услугите си като посредник и въпреки че арабите посрещат предложението му повече от хладно, тази стъпка сериозно укрепва позицията му и му позволява да представи план за създаването на Арабската федерация. Застрелян е на 20 юли 1951 г. от член на палестинската терористична организация на прага на джамията Ал-Акса в Източен Йерусалим. След смъртта му престолът е наследен от най-големия му син, принц Талал I, обявен за юридически некомпетентен поради психично заболяване, който скоро се отказва от трона в полза на сина си Хусейн.

ИзточнициРедактиране

  1. Abdullah. // Encyclopædia Britannica. 15th. Т. I: A-ak Bayes. Chicago, Illinois, Encyclopædia Britannica Inc., 2010. ISBN 978-1-59339-837-8. с. 22.
  2. Kamal S. Salibi (15 December 1998). The Modern History of Jordan. I.B.Tauris. p. 93. ISBN 978-1-86064-331-6.
--- крал на Йордания (3 април 1949 – 20 юли 1951) Талал I