Абел (Дания)
Абел Валдемарсон Датски (на датски: Abel af Danmark; на немски: Abel Valdemarsson; * 1218, † 29 юни 1252, Фризия) от Дом Естридсон, е херцог на Шлезвиг (1232 – 1250) и от 1250 до 1252 г. крал на Дания.
| Абел Abel | |
|---|---|
| крал на Дания | |
 Абел Датски | |
| Роден |
1218 г.
|
| Починал | |
| Религия | християнство |
| Управление | |
| Период | 1250 – 1252 |
| Предшественик | Ерик IV |
| Наследник | Кристоф I |
| Други титли | херцог на Шлезвиг |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дом Естридсон |
| Баща | Валдемар II (Дания) |
| Майка | Беренгария Португалска |
| Братя/сестри | Ерик IV (Дания) Христоф I (Дания) |
| Деца | Ерих I |
| Абел в Общомедия | |
ЖивотРедактиране
Той е вторият син на датския крал Валдемар II († 1241) и втората му съпруга Беренгария Португалска († 1221). Брат е на Ерик IV († 1250), крал на Дания (1241 – 1250), и на Кристоф I († 1259), крал на Дания (1252 – 1259). По-големият му полубрат Валдемар († 1231) е сърегент от 1215 г. и коронован през 1218 г.[1]
Абел става през 1239 г. опекун на Йохан I и Герхард I, двамата малолетни сина на тъста му граф Адолф IV фон Шауенбург и Холщайн.
Абел се бори за датския трон с по-големия му брат Ерик IV, който след смъртта на баща му става крал на 28 март 1241 г. Те водят братска война. След неговата смърт на 1 ноември 1250 г. Абел се възкачва на трона на Дания.
След смъртта на Абел крал става брат му Кристоф I, а синът му Валдемар става херцог на Шлезвиг. Наследниците на Абел управляват херцогството Шлезвиг до измирането им по мъжка линия през 1375 г.
Гробният камък на Абел се намира близо до бароковата градина на дворец Готорп.
ФамилияРедактиране
Абел се жени на 25 април 1237 г. за Матилда фон Холщайн или Мехтхилд (* 1225, † ок. 1288 в Кил), дъщеря на граф Адолф IV фон Шауенбург и Холщайн и Хедвиг фон Липе, дъщеря на Херман II фон Липе. Те имат четири деца:[2]
- Валдемар III (* 1238; † 1257), херцог на Шлезвиг 1252 – 1257
- София (* 1240; † сл. 1284), ∞ княз Бернхард I фон Анхалт-Бернбург († 1286/87)
- Ерих I († 1272), херцог на Шлезвиг 1260 – 1272, ∞ Маргарета фон Рюген
- Абел (* 1252; † 1279), господар на Лангеланд 1261 – 1279, ∞ Мехтхилда фон Шверин.
Мехтхилд фон Холщайн се омъжва втори път за Биргер Ярл († 1266) от Швеция.
ЛитератураРедактиране
- Abel, Dansk Biografisk Leksikon, 1887
- Aksel E. Christensen: Kongemagt og Aristokrati. Epoker i middelalderlig dansk statsopfattelse indtil unionstiden; Akademisk Forlag, 1976; ISBN 87-500-1663-6
- Kr. Erslev: „Erik Plovpennings Strid med Abel. Studier over ægte og uægte Kilder til Danmarks Historie“ (Historisk Tidsskrift, Bd. 6, rk. 2; 1889)
- Kai Hørby: Velstands krise og tusind baghold. 1250 – 1400; Gyldendal og Politikens Danmarkshistorie, Bd. 5; 1989; ISBN 87-89068-07-6
- Hans Olrik: „Bidrag til belysning af Valdemarssönnernes tidsalder“ (Historisk Tidsskrift, Bd. 6, rk. 6; 1895)
- Johannes Steenstrup: „Valdemar Sejrs Død og de ved Tronskiftet vedtagne Ændringer i Landets Styrelse“ (Historisk Tidsskrift, Bd. 10, rk. 3; 1934)
ИзточнициРедактиране
- ↑ Abel Valdemarsson, King of Denmark, Thepeerage.com
- ↑ Horst Windmann: Stammtafel Abtl. II (1200 – 1375). In: Ders.: Schleswig als Territorium. Grundzüge der Verfassungsentwicklung im Herzogtum Schleswig. Wachholtz, Neumünster 1954 (Dissertation, Universität Kiel 1952).
Външни препраткиРедактиране
- Abel King of Denmark 1250 – 1252, genealogics.org