Агапий Врачански

православен духовник

Агапий Врачански (на гръцки: Αγάπιος Βράτσης, Агапиос Врацис) е висш православен духовник, епископ на Враца.[1]

Агапий
Αγάπιος
православен духовник
Agapios of Vratsa.jpg
Роден
1790 г.
Починал

БиографияРедактиране

Агапий е роден в солунското село Колиндрос (Колиндър) около 1790 година[2][1] със светското име Йоанидис или Цуцукос ( Ιωαννίδης, Τσουτσούκος).[1] Според Зина Маркова вероятно е българин.[3] Замонашва се в Берския манастир „Свети Йоан Предтеча“. Служи като архидякон в Търновската митрополия.[1] Ръкоположен е за свещеник от митрополит Иларион Търновски. През март 1833 година от архимандрит е избран за врачански епископ в Търновската митрополия.[4] Ръкоположен е в същия месец от митрополит Илиарион Търновски в съслужение с епископите на митрополията Неофит IV Червенски и Дионисий Ловчански.[1]

Във Враца епископ Агапий съдейства за разпространяването на нови български книги и в богослужението използва само български език.[3] В памет на майка си Евгения, радетелка на девическото образование, Агапий изпраща Анастасия Димитрова в Калоферския девически манастир да се учи при Райно Попович от 1840 до 1841 година и след това подпомага финансово откриването на първото българско светско девическо училище от Димитрова в Плевен. След това подпомага и откриването на девическо училище и във Враца в 1843 година.[3][5] Спонсорира откриването на първото училище в родното си село Колиндър.[6] В 1848 година подпомага възстановяването на църквата „Възнесение Господне“.[7] Подпомага и разпространяването на преводите на Райно Попович.

Агапий влиза в конфликт и с българската община, начело със синовете на Димитраки Хаджитошев Александър, Замфираки и Теодораки.[8][9][10] В един сръбски вестник се появява обширна дописка, описваща неморалните деяния на Агапий, която привлича вниманието на българската общественост. Освен с неморалното си поведение Агапий настройва врачани срещу себе си и с активната си намеса в общинските работи и особено в учебното дело. Поради големите си заслуги към него, Агапий се стреми да го ръководи еднолично, заради което се сблъсква с градските първенци. Агапий отказва Петко Славейков да бъде назначен в селищата на епархията му и го прогонва от Плевен, но врачанската община го наема против владишката воля.[11]

Агапий е застрелявн от албанец мюсюлманин[12][4] на излизане от църквата „Възнесение Господне“ във Враца и умира от раните си на на 5 или 13 октомври 1849 година.[1]

Погребан е във „Възнесение Господне“ във Враца.

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Βράτσης κυρός Αγάπιος. (περ. 1790-1849). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 17 юни 2022 г. (на гръцки)
  2. Ο Επίσκοπος Βράτσης Αγάπιος. // 1ο Δημοτικό Σχολείο Κολινδρού Ν.Πιερίας. Посетен на 17 юни 2022 г. (на гръцки)
  3. а б в Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 57.
  4. а б Γέροντας Πορφύριος, Καθηγούμενος Ι.Μ. Τιμίου Προδρόμου (Σκήτη Βεροίας). «Αγάπιος Επίσκοπος Βράτζης, ο Ιερομάρτυς». // Πεμπτουσία, 13 Οκτωβρίου 2019. Посетен на 24 декември 2019 г. (на гръцки)
  5. „Спомен за началото. Зората на девическото образование в България“, в: „Учителско дело“, Година XCXIX Брой 24 (3578), 29 юни 2006 г.
  6. Ο Επίσκοπος Βράτσης Αγάπιος
  7. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 29.
  8. История на България, том 5, София 1985, стр. 320.
  9. Борис Йоцов. „Петко Рачев Славейков“
  10. Юрдан Трифонов. „Спомените на П. Р. Славейков за първото му затваряне и първата му песен против гръцките владици“
  11. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 141.
  12. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 25.
Методий врачански епископ
(март 1833 – 5 октомври 1849)
Партений