Агапий Врачански
Агапий Врачански (на гръцки: Αγάπιος Βράτσης, Агапиос Врацис) е висш православен духовник, епископ на Враца.
|
Агапий Врачански Αγάπιος Βράτσης |
|
|---|---|
| православен духовник | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
Враца, Османска империя |
БиографияРедактиране
Агапий е роден в солунското село Колиндър около 1790 година.[1] Според Зина Маркова вероятно е българин.[2] Ръкоположен е за свещеник от митрополит Иларион Търновски. От архимандрит е избран за врачански епископ през март 1833 година.[3] Епископ Агапий съдейства за разпространяването на нови български книги и в богослужението използва само български език.[2]
В памет на майка си Евгения, радетелка на девическото образование, Агапий изпраща Анастасия Димитрова в Калоферския девически манастир да се учи при Райно Попович от 1840 до 1841 година и след това подпомага финансово откриването на първото българско светско девическо училище от Димитрова в Плевен. След това подпомага и откриването на девическо училище и във Враца в 1843 година.[2][4] Спонсорира откриването на първото училище в родното си село Колиндър.[5] В 1848 година подпомага възстановяването на църквата „Възнесение Господне“.[6] Подпомага и разпространяването на преводите на Райно Попович.
Агапий влиза в конфликт и с българската община, начело със синовете на Димитраки Хаджитошев Александър, Замфираки и Теодораки.[7][8][9] В един сръбски вестник се появява обширна дописка, описваща неморалните деяния на Агапий, която привлича вниманието на българската общественост. Освен с неморалното си поведение Агапий настройва врачани срещу себе си и с активната си намеса в общинските работи и особено в учебното дело. Поради големите си заслуги към него, Агапий се стреми да го ръководи еднолично, заради което се сблъсква с градските първенци. Агапий отказва Петко Славейков да бъде назначен в селищата на епархията му и го прогонва от Плевен, но врачанската община го наема против владишката воля.[10]
Агапий е убит от турчин на 5 или 13 октомври 1849 година.[11][3]
БележкиРедактиране
- ↑ Ο Επίσκοπος Βράτσης Αγάπιος
- ↑ а б в Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 57.
- ↑ а б Γέροντας Πορφύριος, Καθηγούμενος Ι.Μ. Τιμίου Προδρόμου (Σκήτη Βεροίας). «Αγάπιος Επίσκοπος Βράτζης, ο Ιερομάρτυς». // Πεμπτουσία, 13 Οκτωβρίου 2019. Посетен на 24 декември 2019 г.
- ↑ „Спомен за началото. Зората на девическото образование в България“, в: „Учителско дело“, Година XCXIX Брой 24 (3578), 29 юни 2006 г.
- ↑ Ο Επίσκοπος Βράτσης Αγάπιος
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 29.
- ↑ История на България, том 5, София 1985, стр. 320.
- ↑ Борис Йоцов. „Петко Рачев Славейков“
- ↑ Юрдан Трифонов. „Спомените на П. Р. Славейков за първото му затваряне и първата му песен против гръцките владици“
- ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 141.
- ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 25.
| Методий | → | врачански епископ (март 1833 – 5 октомври 1849) |
→ | Партений |