Колиндро̀с или Колиндър (на гръцки: Κολινδρός, в местния диалект Κουλιντρό, Кулиндро̀) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пидна-Колиндрос в административна област Централна Македония.

Колиндрос
Κολινδρός
Демархията (кметството) в Колиндрос
Демархията (кметството) в Колиндрос
Гърция
40.4783° с. ш. 22.4861° и. д.
Колиндрос
Централна Македония
40.4783° с. ш. 22.4861° и. д.
Колиндрос
Катеринско
40.4783° с. ш. 22.4861° и. д.
Колиндрос
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПидна-Колиндрос
Географска областСолунско поле
Надм. височина205 m
Население2103 души (2021 г.)
ПокровителДимитър Солунски[1]
Пощенски код600 61
Официален сайтwww.kolindros.gr
Колиндрос в Общомедия

География

редактиране

Селото се намира на 7 km югозападно от Либаново (Егинио) и на 71 km югозападно от Солун.[2] На около километър от селото се намира манастирът „Свети Атанасий“.

В Османската империя

редактиране

Църквата „Свети Георги“, строена в ΧVIII век, до 1920 година е катедрала на Китроската епископия и е паметник на културата.[3]Свети Димитър“ също е паметник на културата.[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Колиндрос (Kolindros), Китроска епархия, живеят 2100 гърци.[5]

В 1913 година след Междусъюзническата война Колиндрос остава в Гърция. След 1923 година турското население на селото се изселва в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са настанени 167 семейства или 627 души гърци бежанци.[2]

Прекръстени с официален указ местности в дем Колиндрос на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Думциос[6] Ντούμσιος Рахи Ράχη[7] река на Ю от Колиндрос, приток на Топоница[6]
Топоница[6] или Тепоница Τεπονίτσας Керасиес Κερασιές[7] местност на Ю от Катахас[6]
Толоичкар[6] Θολοϊτσκάρ Ипсома Ύψωμα[7] възвишение на ЮИ от Колиндрос (208 m)[6]
Абдураман[6] Άρδουραμάν Айниколас Άϊνικόλας[7] възвишение на СИ от Колиндрос и на ЮЗ от Либаново[6]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 3165[2] 2824[2] 3023[2] 3368[2] 3358[2] 3638[2] 3021[2] 4016[2] 3732[2] 3629 2822 2103

В 1961 година на километър южно от Колиндрос е регистрирано селището Капсалос (Καψαλός) със 180 жители, което в следващите преброявания от 1971, 1981 и 1991 година се води без жители.[8] Това е бивш военен лагер, като днес там е разположен Колиндроският стадион и Колиндроският открит театър.

Населението традиционно се занимава главно със земеделство и частично със скотовъдство.[2]

Личности

редактиране
Родени в Колиндрос
  •   Агапий Врачански (1790 – 1849), епископ на Враца
  •   Аристидис Георгакопулос (Αριστείδης Γεωργακόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Василиос Ставропулос през 1907-1908 година, участва в Балканската война в четата на Гарефис и е ранен при Ляновери[9]
  •   Василиос Михаилидис (Βασίλειος Μιχαηλίδης), гръцки андартски деец от трети клас[9]
  •   Георгиос Зорбас (1867 - 1942), първообраз на главния герой в романа „Алексис Зорбас“, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
  •   Димитриос Курелас (Δημήτριος Κουρέλας), гръцки андартски деец, четник убит през 1904 година в сражение с турци[9]
  •   Елевтериос Теологидис (Ελευθέριος Θεολογίδης), гръцки андартски деец от първи клас, секретар и касиер на местния комитет, връзка с Малеас[9]
  •   Михаил Саманис (Μιχαήλ Σαμάνης), гръцки андартски деец, четник при Малеас, участва в нападението над Апостол Хаджигогу[9]
  •   Николаос Нанос (Νικόλαος Νάνος), гръцки андартски деец, четник при Мазаракис, загинал в борбите в Ениджевардарското езеро[9]
  •   Сотириос Нанос (Σωτήριος Νάνος), гръцки андартски деец, брат на Николаос Нанос и четник при Г. Петру, ранен и пратен в затвор за 2 години[9]
  •   Христина Папатеодору (Χριστίνα Παπαθεοδώρου), гръцка революционерка, действала в района на Ениджевардарското езеро и сътрудничила с братя Томас Акривопулос и Атанасиос Акривопулос[10]

Литература

редактиране
  • Μαμέλη-Πολύζου, Κλ., „Ιστορία του Κολινδρού“, Θεσσαλονίκη 1972.
  • Πολύζου-Μαμέλη, Κλεοπάτρα, "Ιστορία του Κολινδρού, με ευρύτατη επισκόπηση γεωγραφική ιστορική εθνολογική της Πιερίας", Θεσσαλονίκη 1972.
  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 275. (на македонска литературна норма)
  3. ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/68005/1640/22-10-1981 - ΦΕΚ 698/Β/13-11-1981 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-10-26. Посетен на 26 октомври 2014.
  4. Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 182, 185. Посетен на 10 юни 2014. (на гръцки)
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
  6. а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  7. а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
  8. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 273. (на македонска литературна норма)
  9. а б в г д е ж Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 133. (на гръцки)
  10. Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 74. (на гръцки)