Отваря главното меню

ИсторияРедактиране

Епархията е създадена като епископия в рамките на Търновската митрополия в края на XVIII век. Дотогава Врачанската каза е директно подчинена на Търновската митрополия, а за известно време във втората половина на XVIII век на Видинската митрополия.[1]

Врачански епископи на Вселенската патриаршияРедактиране

  • Теофил (споменава се в 1761 г.)[2]
  • Серафим (споменава се в 1782 и 1788 г.[3] починал през 1794 г.[4])
  • Софроний (1794 – 1803)
  • Антим (1803 – 1813)
  • Методий (средата на 1813–1827)[5]
  • Тимотей (споменат в 1827 г., оттеглил се най-вероятно в 1830 г.) [6]
  • Агапий (1833-1849)
  • Партений (избран на 26 октомври 1849 г., уволнен в 1852 г.)[6]
  • Доротей (избран в 1852 г., преместен в 1860 г.)[6]
  • Паисий (избран на 12 ноември 1860 г., преместен през 1872 г.),[7] през 1865 година бяга в Цариград и в епархията е изпратен патриаршески екзарх,[8] на 21 март 1866 година заминава обратно за епархията си[9]
  • Неофит (октомври 1872 г. – юли 1882 г.)

Врачански митрополити на Българската екзархияРедактиране

МанастириРедактиране

ХрамовеРедактиране

Катедрален храмРедактиране

Храмове по духовни околииРедактиране

    • Митрополитски храм „Свети Николай“
    • Възнесенска църква храм-паметник „Свети Софроний Епископ Врачански“
    • Храм „Свети Царей“
    • Храм „Вси Светии“

ЛитератураРедактиране

  • Темелски, Хр. Кратък исторически обзор на Врачанска епархия до средата на 70-те г. на XX в. – Духовна култура, 2001, кн. 6, 64-73

БележкиРедактиране

  1. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 90.
  2. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1-2. С., 2003-2004, № 398
  3. Христова, Караджова, Узунова, №№ 437, 452;
  4. Софроний Врачанский. Жизнеописание (ред. Н. М. Дылевский, А. Н. Робинсон). Ленинград, 1976, 37-38.
  5. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 91 -.
  6. а б в Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 135
  7. Γερμανός, σ. 135-136
  8. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 240. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
  9. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 251. Посетен на 8 септември 2014. (на гръцки)

Външни препраткиРедактиране