Агния Барто

съветска поетеса и писателка

А̀гния Барто̀ е съветска поетеса и писателка, авторка на произведения в жанра детска литература.

Агния Барто
Родена4 февруари 1901 г. (стар стил)
Починала1 април 1981 г. (80 г.)
Москва, РСФСР, СССР
Професияписателка, сценаристка, радиоводеща
НационалностFlag of the Soviet Union.svg СССР
Активен период1925 – 1981
Жанрпоезия, детска литература
Направлениесоциалистически реализъм
НаградиОрден „Ленин“ Орден на Октомврийската революция Орден Червено знаме на труда Орден на честта Медал за доблестен труд във Великата отечествена война 1941 – 1945 г. Медал за 800-годишнина на Москва Орден на усмивката Сталинска премия 1950 Ленинска премия 1972

СъпругПавел Барто (1925 – 1931)
Андрей Щегляев (?-?)
ДецаЕдгар (1-ви брак)
Татяна (2-ри брак)
Уебсайтagniyabarto.ru
Агния Барто в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Биография и творчествоРедактиране

Агния Лвовна Волова Барто е родена на 4 февруари 1906 г. в Москва, Руска империя, в руско еврейско семейство. Баща ѝ е ветеринарен лекар, а майка ѝ е домакиня.

От малка се увлича по поезията. Докато учи в гимназията, посещава балетна школа. Завършва хореографско училище през 1924 г. и в продължение на година участва в балетна трупа. През 1924 г. на представлението на випускниците на хореографското училище присъства Анатолий Луначарски. Той обръща внимание на стиховете на Агния и я съветва да пише поезия. Първите ѝ стихотворения са публикувани през 1925 г.

През 1925 г. се омъжва за поета Павел Барто. Заедно с него написва 3 стихотворения. Развеждат се през 1931 г. Имат син Гарик, който загива в автомобилна катастрофа през 1945 г.

През 1936 г. е публикуван сборникът ѝ с поетични миниатюри за деца, който я прави известна и любима авторка, издавана в огромни тиражи.

По време на Втората световна война е евакуирана в Свердловск, където работи като стругар. Пише антихитлеристка патриотична поезия, чете стихове на фронта, пише статии във вестниците. През 1944 г. се завръща в Москва. Омъжва се за член-кореспондента на Академията на науките Андрей Шчегляев (Щегляев). Имат дъщеря Татяна.

През 1949 г. е издаден поетичният ѝ сборник „Стихи детям“, за който през следващата година е удостоена с държавната Сталинска премия.

В началото на 1960-те години работи в сиропиталище. В периода 1964 – 1973 г. по радиостанция „Маяк“ води предаването „Найти человека“ за откриването на деца и родители, загубили връзката си през войната. По случаите от предаването написва книгата „Найти человека“.

Автор е на сценариите за филмите „Подкидыш“ (1939), „Слон и верёвочка“ (1945), „Алёша Птицын вырабатывает характер“ (1953), „10000 мальчиков“ (1961).

В продължение на много години е председател на Асоциацията на творците на литература и изкуство за деца. Член е международното жури за Андерсеновата награда.

Агния Барто умира в Москва на 1 април 1981 г. На нея са наименувани астероидът 2279 Barto (открит през 1968 г.) и кратер на планетата Венера.

ПроизведенияРедактиране

  • Братишки (1928) – сборник поезия
  • Мальчик наоборот (1934) – сборник поезия
  • Игрушки (1936) – сборник поетични миниатюри
  • Снегирь (1939) – сборник поезия
  • Подростки (1943) – сборник поезия
  • Никита (1945) – поема
  • Стихи детям (1949) – сборник
  • Звенигород (1948) – поема
  • Найти человека (1968) – повест
    Да намерим човека, изд. „Народна култура“, София (1974), прев. Зорка Иванова
  • За цветами в зимний лес (1970) – сборник
  • Записках детского поэта (1976) – автобиографична

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране