Агния Барто

Агния Барто
	Агния Барто
Родена	според някои източници 4 февруари 1901 г. (стар стил) Москва, Руска империя
Починала	1 април 1981 г. (80 г.) Москва, РСФСР, СССР
Професия	писателка, сценаристка, радиоводеща
Националност	СССР
Активен период	1925 – 1981
Жанр	поезия, детска литература
Направление	социалистически реализъм
Награди
	Повлияна от Владимир Маяковски, Корней Чуковски, Самуил Маршак;
Съпруг	Павел Барто (1925 – 1931) ; Андрей Щегляев (?-?)
Деца	Едгар (1-ви брак); Татяна (2-ри брак)
Уебсайт	agniyabarto.ru Страница в IMDb
	Агния Барто в Общомедия

А̀гния Барто̀ е съветска поетеса и писателка, авторка на произведения в жанра детска литература.

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Агния Барто.

Биография и творчество

Агния Лвовна Волова Барто е родена на 4 февруари 1906 г. в Москва, Руска империя, в руско еврейско семейство. Баща ѝ е ветеринарен лекар, а майка ѝ е домакиня.

От малка се увлича по поезията. Докато учи в гимназията, посещава балетна школа. Завършва хореографско училище през 1924 г. и в продължение на година участва в балетна трупа. През 1924 г. на представлението на випускниците на хореографското училище присъства Анатолий Луначарски. Той обръща внимание на стиховете на Агния и я съветва да пише поезия. Първите ѝ стихотворения са публикувани през 1925 г.

През 1925 г. се омъжва за поета Павел Барто. Заедно с него написва 3 стихотворения. Развеждат се през 1931 г. Имат син Гарик, който загива в автомобилна катастрофа през 1945 г.

През 1936 г. е публикуван сборникът ѝ с поетични миниатюри за деца, който я прави известна и любима авторка, издавана в огромни тиражи.

По време на Втората световна война е евакуирана в Свердловск, където работи като стругар. Пише антихитлеристка патриотична поезия, чете стихове на фронта, пише статии във вестниците. През 1944 г. се завръща в Москва. Омъжва се за член-кореспондента на Академията на науките Андрей Шчегляев (Щегляев). Имат дъщеря Татяна.

През 1949 г. е издаден поетичният ѝ сборник „Стихи детям“, за който през следващата година е удостоена с държавната Сталинска премия.

В началото на 1960-те години работи в сиропиталище. В периода 1964 – 1973 г. по радиостанция „Маяк“ води предаването „Найти человека“ за откриването на деца и родители, загубили връзката си през войната. По случаите от предаването написва книгата „Найти человека“.

Автор е на сценариите за филмите „Подкидыш“ (1939), „Слон и верёвочка“ (1945), „Алёша Птицын вырабатывает характер“ (1953), „10000 мальчиков“ (1961).

В продължение на много години е председател на Асоциацията на творците на литература и изкуство за деца. Член е международното жури за Андерсеновата награда.

Агния Барто умира в Москва на 1 април 1981 г. На нея са наименувани астероидът 2279 Barto (открит през 1968 г.) и кратер на планетата Венера.

Произведения

Братишки (1928) – сборник поезия
Мальчик наоборот (1934) – сборник поезия
Игрушки (1936) – сборник поетични миниатюри
Снегирь (1939) – сборник поезия
Подростки (1943) – сборник поезия
Никита (1945) – поема
Стихи детям (1949) – сборник
Звенигород (1948) – поема
Найти человека (1968) – повест
Да намерим човека, изд. „Народна култура“, София (1974), прев. Зорка Иванова
За цветами в зимний лес (1970) – сборник
Записках детского поэта (1976) – автобиографична

Източници

Външни препратки

Официален сайт на Агния Барто
Произведения на Агния Барто в Моята библиотека
Агния Барто в Internet Movie Database