Адам Вайсхаупт

Йохан Адам Вайсхаупт (на немски: Johann Adam Weishaupt) е немски философ и основател на Ордена на илюминатите на 1 май 1776 г. (тогава е 28-годишен) и няколко месеца преди да бъде обявена Декларацията за независимост на САЩ на 4 юли 1776 г. Тринадесет години по-късно ще избухне и Френската революция от 1789 г., а година по-късно (1790) в Белгия на Хабсбургите ще започне Брабантската революция и ще последва обявяването на независимост на Съединените белгийски щати. През 1760-те се създава и банкерската династия Ротшилд.

Адам Вайсхаупт Adam Weishaupt
Немски философ и основател на ордена на Илюминатите
Роден	6 февруари 1748 г. Инголщат, Курфюрство Бавария, Свещена римска империя
Починал	18 ноември 1830 г. Гота
Погребан	Берлин, Федерална република Германия
Религия	деизъм
Националност	Свещена Римска империя
Философия
Епоха	Просвещение
Адам Вайсхаупт в Общомедия

Детство и юношество

Роден е на 6 февруари 1748 г. в немския град Инголщат, в независимото Курфюрство Бавария, част от Свещената римска империя на немския народ, в семейството на университетския преподавател Йохан Георг Вайсхаупт. Баща му умира през 1753 г. в Хайлигентал, близо до Вюрцбург, когато Адам е 5-годишен. Посещава йезуитското училище в Инголщат.

През 1773 г. се жени за Ана-Мария Заузенхофер, от която има седем деца:

• Вилхелм Дамианус (1784 – 1802)
• Франц Едуард (1786 – 1864)
• Карл Романус (1787 – 1853)
• Ернст Фердинанд Готфрид (1789-?)
• Шарлоте Мариане (1792 – 1867)
• Алфред Йозеф Хайнрих (?-1872)

Изграждане на възгледите му

Вайсхаупт е пламенен защитник на деизма и републиканизма.

Когато бащата на Адам умира, той е на 5-годишна възраст и попечителството му е поето от кръстника му Йохан Адам Фрайхер фон Икщат, който, като Адамовия баща, също е преподавател по право в Университета на Инголщат, с професорска титла. Кръстникът му посвещава Адам във философията на просвещенеца Кристиан Волф (24 януари 1679 – 9 април 1754). По значение Волф е поставян наравно с Кант и Лайбниц. Волф е идеолог на рационализма.

През 1775 г. се запознава с философията на баварския философ Йохан Георг Хайнрих Федер (15 май 1740 – 22 май 1821), син на пастор Мартин Хайнрих Федер, от Шорнвайсах, Княжество Байройт. Федер ясно се противопоставя на идеализма на Кант (22 април 1724 – 12 февруари 1804).

Създаване на Ордена

Професорът по църковно право и практическа философия на Университета Инголщат Адам Вайсхаупт основава на 1 май 1776 г. с двама свои студенти Съюза на перфектибилистите (на немски: Bund der Perfektibilitsten, от латински: perfectibilis – способен на съвършенство). При това той приема прозвището „брат Спартак“.

Десет години след създаването на Ордена, през 1777 г., Адам Вайсхаупт е приет в мюнхенската масонска ложа Theodor zum guten Rath.

Орденът е забранен през 1784 г. от курфюрста на Бавария Карл Теодор, а Вайсхаупт загубва мястото си на преподавател в Университета на Инголщат, след което той напуска Бавария.

Видни последователи на Ордена са:

• граф Фердинанд, принц Брунсвик-Люнебургски от долнокасконското градче Волфенбютел, пруски фелдмаршал, участник в Седемгодишната война; член е също така и на Великата национална ложа родоначалник „Трите глобуса“ (на немски: Große National-Mutterloge „Zu den drei Weltkugeln“), в която е членувал и Фридрих Велики, много близък до френския мислител Волтер;
• Франц Ксавер фон Цвак;
• Принцовете от династиите Гота (чийто наследник е и Симеон II) и Ваймар;
• Йохан Волфганг фон Гьоте;
• Йохан Готфрид фон Хердер;

Произведения

• Oratio panegirica in Laudem Egolphi a Knoeringen Episcopi quondam Augustani (1768)
• De Lapsu Academiarum Commentatio Politica (1775)
• Ueber Materialismus und Idealismus (1787)
• (1786) Über die Schrecken des Todes – eine philosophische Rede.
• (1788) Geschichte der Vervollkommnung des menschlichen Geschlechts.
• (1788) Über die Gründe und Gewißheit der Menschlichen Erkenntniß.
• (1788) Über die Kantischen Anschauungen und Erscheinungen.
• (1788) Zweifel über die Kantischen Begriffe von Zeit und Raum.
• (1793) Über Wahrheit und sittliche Vollkommenheit.
• (1794) Über die Lehre von den Gründen und Ursachen aller Dinge.
• (1794) Über die Selbsterkenntnis, ihre Hindernisse und Vorteile.
• (1797) Über die Zwecke oder Finalursachen.
• (1802) Über die Hindernisse der baierischen Industrie und Bevölkerung.
• (1804) Die Leuchte des Diogenes.
• (1817) Über die Staats-Ausgaben und Auflagen.
• (1818) Über das Besteuerungs-System.