Отваря главното меню

Йохан Адам Вайсхаупт (на немски: Johann Adam Weishaupt) е немски философ и основател на Ордена на илюминатите на 1 май 1776 г. (тогава е 28-годишен) и няколко месеца преди да бъде обявена Декларацията за независимост на САЩ на 4 юли 1776 г. Тринадесет години по-късно ще избухне и Френската революция от 1789 г., а година по-късно (1790) в Белгия на Хабсбургите ще започне Брабантската революция и ще последва обявяването на независимост на Съединените белгийски щати. През 1760-те се създава и банкерската династия Ротшилд.

Адам Вайсхаупт
Adam Weishaupt
Johann Adam Weishaupt.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на Свещена Римска империя Свещена Римска империя
Религия Деизъм
Философия
Епоха Просвещение
Адам Вайсхаупт в Общомедия

Детство и юношествоРедактиране

Роден е на 6 февруари 1748 г. в немския град Инголщат, в независимото Курфюрство Бавария, част от Свещената римска империя на немския народ, в семейството на университетския преподавател Йохан Георг Вайсхаупт. Баща му умира през 1753 г. в Хайлигентал, близо до Вюрцбург, когато Адам е 5-годишен. Посещава йезуитското училище в Инголщат.

През 1773 г. се жени за Ана-Мария Заузенхофер, от която има седем деца:

  • Вилхелм Дамианус (1784 – 1802)
  • Франц Едуард (1786 – 1864)
  • Карл Романус (1787 – 1853)
  • Ернст Фердинанд Готфрид (1789-?)
  • Шарлоте Мариане (1792 – 1867)
  • Алфред Йозеф Хайнрих (?-1872)

Изграждане на възгледите муРедактиране

Вайсхаупт е пламенен защитник на деизма и републиканизма.

Когато бащата на Адам умира, той е на 5-годишна възраст и попечителството му е поето от кръстника му Йохан Адам Фрайхер фон Икщат, който, като Адамовия баща, също е преподавател по право в Университета на Инголщат, с професорска титла. Кръстникът му посвещава Адам във философията на просвещенеца Кристиан Волф (24 януари 1679 – 9 април 1754). По значение Волф е поставян наравно с Кант и Лайбниц. Волф е идеолог на рационализма.

През 1775 г. се запознава с философията на баварския философ Йохан Георг Хайнрих Федер (15 май 1740 – 22 май 1821), син на пастор Мартин Хайнрих Федер, от Шорнвайсах, Княжество Байройт. Федер ясно се противопоставя на идеализма на Кант (22 април 1724 – 12 февруари 1804).

Създаване на ОрденаРедактиране

Професорът по църковно право и практическа философия на Университета Инголщат Адам Вайсхаупт основава на 1 май 1776 г. с двама свои студенти Съюза на перфектибилистите (на немски: Bund der Perfektibilitsten, от латински: perfectibilis – способен на съвършенство). При това той приема прозвището „брат Спартак“.

Десет години след създаването на Ордена, през 1777 г., Адам Вайсхаупт е приет в мюнхенската масонска ложа Theodor zum guten Rath.

Орденът е забранен през 1784 г. от курфюрста на Бавария Карл Теодор, а Вайсхаупт загубва мястото си на преподавател в Университета на Инголщат, след което той напуска Бавария.

Видни последователи на Ордена са:

ПроизведенияРедактиране

  • Oratio panegirica in Laudem Egolphi a Knoeringen Episcopi quondam Augustani (1768)
  • De Lapsu Academiarum Commentatio Politica (1775)
  • Ueber Materialismus und Idealismus (1787)[1]
  • (1786) Über die Schrecken des Todes – eine philosophische Rede.
  • (1788) Geschichte der Vervollkommnung des menschlichen Geschlechts.
  • (1788) Über die Gründe und Gewißheit der Menschlichen Erkenntniß.
  • (1788) Über die Kantischen Anschauungen und Erscheinungen.
  • (1788) Zweifel über die Kantischen Begriffe von Zeit und Raum.
  • (1793) Über Wahrheit und sittliche Vollkommenheit.
  • (1794) Über die Lehre von den Gründen und Ursachen aller Dinge.
  • (1794) Über die Selbsterkenntnis, ihre Hindernisse und Vorteile.
  • (1797) Über die Zwecke oder Finalursachen.
  • (1802) Über die Hindernisse der baierischen Industrie und Bevölkerung.
  • (1804) Die Leuchte des Diogenes.
  • (1817) Über die Staats-Ausgaben und Auflagen.
  • (1818) Über das Besteuerungs-System.

ИзточнициРедактиране

  1. Книгата може да бъде намерена в Държавната библиотека в Мюнхен.