Ада Йонат

израелска кристалографка

Ада Йонат (на иврит: עדה יונת‎) е израелска кристалографка, най-известна с работата си по структурата на рибозомите. Тя е носителка на Нобелова награда за химия от 2009 г. заедно с Венкатраман Рамакришнан и Томас Щайц за работата им по структурата и функцията на рибозомите. Тя е първата жена нобелов лауреат в областта на науката от Близкия Изток.[3]

Ада Йонат
עדה יונת
израелска кристалографка

Родена
Ада Лифшиц
22 юни 1939 г. (82 г.)

Учил в Еврейски университет в Йерусалим
Институт Вайцман
Награди Нобелова награда за химия (2009)[1][2]
Световна награда за наука „Алберт Айнщайн“ (2008)
Научна дейност
Област кристалография
Работила в Институт Вайцман
Награди Нобелова награда за химия (2009)
Ада Йонат в Общомедия

Ранен живот и образованиеРедактиране

Ада Лифшиц[4] е родена в Йерусалим на 22 юни 1939 г.[5] Родителите ѝ са ционистки евреи, които емигрират в Палестина от Здунска Воля, Полша през 1933 г., преди основаването на държавата Израел.[6] Баща ѝ е равин. Семейството се заселва в Йерусалим и има магазин, но трудно свързва двата края. Живеят в претъпкано жилище с още няколко семейства. Въпреки бедността си, семейството ѝ я изпраща в училище в изискан квартал, за да са сигурни, че ще получи добро образование. Когато баща ѝ умира на 42-годишна възраст, семейството се премества в Тел Авив.[7] Като малка, Йонат се вдъхновява от Мария Кюри.[8] Тя се завръща в Йерусалим, където завършва Еврейския университет с бакалавърска степен по химия през 1962 г. и магистърска степен по биохимия през 1964 г. През 1968 г. защитава докторската си дисертация в института Вайцман, след като изучава структурата на колагена чрез рентгенова кристалография.[9][10][11]

Научна дейностРедактиране

След докторантурата си Йонат заема постдокторантски позиции в университета „Карнеги Мелън“ (1969) и Масачузетския технологичен институт (1970). Докато е в Масачузетския технологичен институт, тя прекарва известно време в лабораторията на бъдещия нобелов лауреат Уилям Липскъм. Именно там тя се вдъхновява да изследва големите структури.[12]

През 1970 г. тя установява единствената в продължение на много години лаборатория за протеинова кристалография в Израел. В периода 1977 – 1978 г. е гост-професор в Чикагския университет.[13] От 1979 до 1984 г. е лидер на група в Института за молекулярна генетика „Макс Планк“ в Берлин.

Йонат се съсредоточава върху механизмите зад протеиновия биосинтез, използвайки рибозомна кристалография – поле на изследване, което тя започва въпреки значителния скептицизъм от страна на международната научна общност.[14] През 2000 – 2001 г. тя определя цялостните структури във висока резолюция на рибозомните подединици и открива универсалния симетричен регион, който предоставя основата и води процеса на полипептидна полимеризация. Впоследствие тя показва, че рибозомата е рибозим, което прави неговите субстрати в стереохимията подходящи за образуване на пептидни връзки и за катализа чрез субстрат. През 1993 г. тя визуализира маршрута, който поемат зараждащите се протеини – рибозомния тунел. Освен това, Йонат изяснява начините на действие на повече от 20 антибиотика, изследва механизмите на резистентността и синергията, дешифрира структурната основа на антибиотичната селективност и показва ключовата ѝ роля в клиничните изследвания, като по този начин полага основите на структурно-базирано проектиране на лекарства. В областта на рибозомната кристалография, Йонат въвежда нови техники, които впоследствие стават стандартни в структурната биология и позволяват провеждането на сложни проекти.[15]

През 2009 г. е наградена с Нобелова награда за химия и става първата израилтянка, носителка на наградата.[16] Все пак, тя заявява, че няма нищо особено в това жена да спечели наградата.[17]

ИзточнициРедактиране

  1. а б www.nobelprize.org.
  2. а б www.nobelprize.org.
  3. Karin Klenke, Women in Leadership: Contextual Dynamics and Boundaries, Emerald Group Publishing, 2011, p. 191.
  4. מנכ"ל המדינה (p. 4; 18.11.09 „ידיעות אחרונות“) PDF. // Архивиран от оригинала на 25 април 2012. Посетен на 5 октмври 2011. Архив на оригинала от 2012-04-25 в Wayback Machine.
  5. Ada Yonath— L'Oréal-UNESCO Award. // Jerusalem Post, 8 март 2008.
  6. István Hargittai, Magdolna Hargittai „Candid science 6“: Interview with Ada Yonath (p. 390)
  7. Israeli professor receives Life's Work Prize for women in science. // Ministry of Foreign Affairs, 28 юли 2008.
  8. ISRAEL21c – Uncovering Israel. // Israel21c.
  9. (IUCr) European Crystallography Prize. // iucr.org.
  10. Traub, Wolfie и др. POLYMERS OF TRIPEPTIDES AS COLLAGEN MODELS 1. X-RAY STUDIES OF POLY (L-PROLYL-GLYCYL-L-PROLINE) AND RELATED POLYTRIPEPTIDES. // Journal of Molecular Biology 16 (2). 1966. DOI:10.1016/S0022-2836(66)80182-1. с. 404.
  11. Yonath, Ada и др. POLYMERS OF TRIPEPTIDES AS COLLAGEN MODELS 4. STRUCTURE ANALYSIS OF POLY(L-PROLYL-GLYCYL-L-PROLINE). // Journal of Molecular Biology 43 (3). 1969. DOI:10.1016/0022-2836(69)90352-0. с. 461.
  12. Yarnell, A. Lipscomb Feted in Honor of his 90th Birthday Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine.. Chemical and Engineering News, 87, 48, Am. Chem. Soc., p. 35, 30 ноември 2009.
  13. anonymous. New chemistry Nobelist was UChicago visiting prof, conducted research at Argonne. // uchicago.edu. Архивиран от оригинала на 10 юни 2010. Посетен на 27 ноември 2017. Архив на оригинала от 2010-06-10 в Wayback Machine.
  14. The Nobel Prize in Chemistry 2009 – Speed Read. // nobelprize.org.
  15. Hope, H., Frolow, F., von Bohlen, K., Makowski, I., Kratky, C., Halfon, Y., Danz, H., Webster, P., Bartels, K. S., Wittmann, H. G. & Yonath, A. (1989). Acta Crystallogr. B45, 190 – 199. DOI:10.1107/S0108768188013710
  16. Wills, Adam. Ada Yonath—First Israeli Woman to win Nobel Prize. // Jewish Journal, 7 октомври 2009. Посетен на 7 октомври 2009.
  17. Interview, Ada E. Yonath, The Nobel Prize in Chemistry 2009