Близък Изток

Близкият Изток^{[б 1]} е политически термин, с който се обозначават различни географски райони около южните и източни части на Средиземно море – от източната част на Средиземно море до Персийския залив. Близкият Изток е трансконтинентален подрегион на Африка-Азия, и в отделни части – Африка. Трите влиятелни култури в региона са арабската, тюркската и персийската. Те имат три генетично различни езици и етноси – араби, тюрки и перси.

Терминът някога се е отнасял за държавите на Балканския полустров, но в наши дни под Близък Изток се разбират държавите от Западна Азия, разположени между Средиземно море и Иран. Близкият Изток може да бъде разделен на няколко историко-географски района – Анадол (Турция), Левант (Сирия, Ливан, Йордания, Кипър, Израел и Палестинската територия), Месопотамия (Ирак), Арабия (Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Кувейт, ОАЕ и Катар), Персия (Иран) и в някои случаи Задкавказието (Грузия, Армения и Азербайджан).

Съдържание

ГранициРедактиране

В тъмно зелено, традиционното разбиране за Близкият Изток, в светло зелено, по-големият район според Г-8

„Близък Изток“ е общо понятие и по тази причина границите не са категорично определени. Обикновено в тази област се включват Бахрейн, Египет, Иран, Ирак, Израел, Йордания, Кувейт, Ливан, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Сирия, Турция, Обединените арабски емирства, Йемен и палестинските територии Ивицата Газа и Западния бряг.

Държавите от Магреб (Алжир, Либия, Мароко и Тунис), както и Судан, често са свързвани със Близкия Изток, тъй като имат силни езикови, етнически, исторически и културни връзки с него. Африканските държави Мавритания и Сомалия също имат връзки с региона. Въпреки че Кипър е в или близо до Близкия Изток, смята себе си за част от Европа и е пълноправен член на Европейският съюз. На изток Афганистан и Пакистан понякога се свързват със Близкия Изток (виж Широк Близък Изток).

В някои западни езици понятието Близък Изток е Среден Изток (на английски: Middle East), тъй като Близък Изток (на английски: Near East) е схващана източната част на Балканския полуостров.

Държави и територииРедактиране

Държава със знаме	Площ (km²)	Население	Гъстота	Столица	БВП	БВП на глава от населението (в $)	Валута	Форма на управление	Официален език
Арабски полуостров:
Кувейт	17 820	3 100 000	119	Кувейт	$136 милиарда	$55 400	Кувейтски динар	Конституционна монархия	Арабски
Бахрейн	665	656 397	1016	Манама	$14 милиарда	$20,500	Бахрейнски динар	Конституционна монархия	Арабски
Оман	212 460	3 200 000	13	Мускат	$54 милиарда	$17 000	Омански риал	Абсолютна монархия	Арабски
Катар	11 437	793 341	69	Доха	$69 милиарда	$75 400	Катарски риал	Монархия	Арабски
Саудитска Арабия	1 960 582	23 513 330	12	Риад	$446 милиарда	$21 200	Саудитски риал	Абсолютна монархия	Арабски
Обединени арабски емирства	86 600	6 000 000	30	Абу Даби	$450 милиарда	$55 200	Дирхам	Федералална конституционна монархия	Арабски
Йемен	527 970	18 701 257	35	Сана	$19 милиарда	$1000	Йеменски риал	Република	Арабски
Левант:
Израел	20 770	7 446 700 [3]	324	Йерусалим	$232,7 милиарда	$33 299	Шекел	Парламентарна република	Иврит, арабски
Палестина Ивицата Газа	360	~ 1 100 000^[2] до 1 387 276^[3]	3.055 до 3.853	Газа			Шекел	Палестинска автономия Хамас	Арабски, иврит
Палестина Западен бряг	5860	~ 1 500 000^[2] до 2 274 929^[3]	256 до 388	Рамала			Шекел	Палестинска автономия Фатах	Арабски, иврит
Йордания	92 300	5 307 470	58	Аман	$28 милиарда	$5100	Йордански динар	Конституционна монархия	Арабски
Ливан	10 452	3 677 780	354	Бейрут	$24 милиарда	$5700	Ливанска лира	Република	Арабски
Сирия	185 180	17 155 814	93	Дамаск	$72 милиарда	$5400	Сирийска лира	Президентска република	Арабски
Северна Африка:
Египет	1 001 449	77 498 000	74	Кайро	$334 милиарда	$4200	Египетска лира	Президентска република	Арабски
Други:
Иран	1 648 195	71 208 000	42	Техеран	$850 милиарда	$12 300	Ирански риал	Ислямска република	Персийски
Турция	800 070	76 000 000	94	Анкара	$1,400 трилиона	$20 000	Турска лира	Президентска република	Турски
Ирак	437 072	24 001 816	55	Багдад	$90 милиарда	$3600	Иракски динар	Парламентарна република	Арабски, кюрдски

Обща информация от CIA: The World Factbook ^[4]

БележкиРедактиране

↑ Изписването на „Изток“ с главна или малка буква в името „Близък Изток“ е предмет на спорове между езиковедите, като мненията се различават в зависимост от това, дали Изтокът се приема за самостоятелен географски регион. Официалният правописен речник приема изписване с малка буква.^[1]

ИзточнициРедактиране

↑ „Близкият изток“ или „Близък изток“. // slovo.bg. slovo.bg, 2003. Посетен на 4 април 2016. (на български)
↑ ^а ^б Israelischer Zensus 2006: The Million Person Gap: The Arab Population in the West Bank and Gaza 2006 (pdf-Datei)
Bennett Zimmerman & Michael Wise (Frühjahr 2008). Defusing the demographic time bomb. inFocus, Bd. 2(1) (engl.; abgerufen 28. November 2008)
Yoram Ettinger (11. Februar 2008). The Palestinian census: Smoke & mirrors. Ynet abgedruckt auf israelinsider (engl.; abgerufen 28. November 2008)
↑ ^а ^б Palästinensischer Zensus 2007: Palestinian Central Bureau of Statistics (Februar 2008). Population, housing and establishment Census-2007. Press conference on the preliminary findings (Population, buildings, housing units and establishments). (S. 14) auf den Seiten des Palestinian Central Bureau of Statistics (pdf-Datei; arab./engl., abgerufen 28. November 2008)
↑ The World Factbook (en), United States Central Intelligence Agency (CIA), 14 ноември 2006, [1]
The Million Person Gap: The Arab Population in the West Bank and Gaza; B. Zimmerman, R. Seid and M. L. Wise; The Begin-Sadat Center for Strategic Studies, Bar-Ilan University; февруари 2006 The Million Person Gap: The Arab Population in the West Bank and Gaza
Sergio DellaPergola, „Letter to the editor“, Azure, 2007, No. 27, [2] Sergio DellaPergola kritisiert die Autoren der Studie zum „Palästinensischen Zensus 2007“ wegen gravierender statistischer und methodischer Mängel.

Вижте също такаРедактиране

[2] Изписването на „Изток“ с главна или малка буква в името „Близък Изток“ е предмет на спорове между езиковедите, като мненията се различават в зависимост от това, дали Изтокът се приема за самостоятелен географски регион. Официалният правописен речник приема изписване с малка буква.^[1]

[1] „Близкият изток“ или „Близък изток“. // slovo.bg. slovo.bg, 2003. Посетен на 4 април 2016. (на български)

[izensus-3] а ^б Israelischer Zensus 2006: The Million Person Gap: The Arab Population in the West Bank and Gaza 2006 (pdf-Datei)
Bennett Zimmerman & Michael Wise (Frühjahr 2008). Defusing the demographic time bomb. inFocus, Bd. 2(1) (engl.; abgerufen 28. November 2008)
Yoram Ettinger (11. Februar 2008). The Palestinian census: Smoke & mirrors. Ynet abgedruckt auf israelinsider (engl.; abgerufen 28. November 2008)

[pzensus-4] а ^б Palästinensischer Zensus 2007: Palestinian Central Bureau of Statistics (Februar 2008). Population, housing and establishment Census-2007. Press conference on the preliminary findings (Population, buildings, housing units and establishments). (S. 14) auf den Seiten des Palestinian Central Bureau of Statistics (pdf-Datei; arab./engl., abgerufen 28. November 2008)

[5] The World Factbook (en), United States Central Intelligence Agency (CIA), 14 ноември 2006, [1]
The Million Person Gap: The Arab Population in the West Bank and Gaza; B. Zimmerman, R. Seid and M. L. Wise; The Begin-Sadat Center for Strategic Studies, Bar-Ilan University; февруари 2006 The Million Person Gap: The Arab Population in the West Bank and Gaza
Sergio DellaPergola, „Letter to the editor“, Azure, 2007, No. 27, [2] Sergio DellaPergola kritisiert die Autoren der Studie zum „Palästinensischen Zensus 2007“ wegen gravierender statistischer und methodischer Mängel.

[б 1]

[2]

[3]

[4]

[1]