Уикипедия

Близък Изток

(пренасочване от Близкия Изток)

Близкият изток[б 1] е политически термин, с който се обозначават различни географски райони около южните и източни части на Средиземно море – от източната част на Средиземно море до Персийския залив. Близкият Изток е трансконтинентален подрегион на Африка-Азия, и в отделни части – Африка. Трите влиятелни култури в региона са арабската, тюркската и персийската. Те имат три генетично различни езици и етноси – араби, тюрки и перси.

Терминът някога се е отнасял за държавите на Балканския полуостров, но в наши дни под Близък Изток се разбират държавите от Западна Азия, разположени между Средиземно море и Иран. Близкият Изток може да бъде разделен на няколко историко-географски района – Анадол (Турция), Левант (Сирия, Ливан, Йордания, Кипър, Израел и Палестинската територия), Месопотамия (Ирак), Арабия (Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Кувейт, ОАЕ и Катар), Персия (Иран) и в някои случаи Задкавказието (Грузия, Армения и Азербайджан).

ГранициРедактиране

 
В тъмно зелено, традиционното разбиране за Близкия Изток, в светло зелено, по-големият район според Г-8

„Близък Изток“ е общо понятие и по тази причина границите не са категорично определени. Обикновено в тази област се включват Бахрейн, Египет, Иран, Ирак, Израел, Йордания, Кувейт, Ливан, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Сирия, Турция, Обединените арабски емирства, Йемен и палестинските територии Ивицата Газа и Западния бряг.

Държавите от Магреб (Алжир, Либия, Мароко и Тунис), както и Судан, често са свързвани с Близкия Изток, тъй като имат силни езикови, етнически, исторически и културни връзки с него. Африканските държави Мавритания и Сомалия също имат връзки с региона. Въпреки че Кипър е в или близо до Близкия Изток, смята себе си за част от Европа и е пълноправен член на Европейския съюз. На изток Афганистан и Пакистан понякога се свързват с Близкия Изток (виж Широк Близък Изток).

Близък изток и Среден изтокРедактиране

В някои западни езици се използват две понятия: Близък Изток (на английски: Near East) и Среден Изток (на английски: Middle East), което внася объркване. Като Близък изток се схващали земите в източната част на Средиземно море, включително североизточна Африка и понякога Балканският полуостров, докато Среден изток включвал целия Близък изток, Иран и Афганистан. Тази употреба на Среден и Близък изток е остаряла и води началото си от първите модерни западни географи, които са разбирали под Близък изток само близките части на Ориента, които общо взето по онова време са в рамките на Османската империя. След Втората световна война понятието Близък изток се налага по-устойчиво, макар и често двете да се използват взаимозаменяемо.[2]

Международни организации като Световната банка често използват съчетанието Близък изток и Северна Африка (Middle East and North Africa, MENA), което изключва Турция от Близкия изток, но пък прибавя Иран и арабските страни от Южното Средиземноморие: Алжир, Тунис, Либия и Мароко.[3]:с. 18

Държави и територииРедактиране

Държава със знаме Площ
(km²) 		Население Гъстота Столица БВП БВП на глава
от населението
(в $) 		Валута Форма на управление Официален език Герб
Арабски полуостров:
  Кувейт 17 820 3 100 000 119 Кувейт $136 милиарда $55 400 Кувейтски динар Конституционна монархия Арабски  
  Бахрейн 665 656 397 1016 Манама $14 милиарда $20 500 Бахрейнски динар Конституционна монархия Арабски  
  Оман 212 460 3 200 000 13 Маскат $54 милиарда $17 000 Омански риял Абсолютна монархия Арабски  
  Катар 11 437 793 341 69 Доха $69 милиарда $75 400 Катарски риал Монархия Арабски  
  Саудитска Арабия 1 960 582 23 513 330 12 Риад $446 милиарда $21 200 Саудитски риал Абсолютна монархия Арабски  
  Обединени арабски емирства 86 600 6 000 000 30 Абу Даби $450 милиарда $55 200 Дирхам Федералална конституционна монархия Арабски  
  Йемен 527 970 18 701 257 35 Сана $19 милиарда $1000 Йеменски риал Република Арабски  
Левант:
  Израел 20 770 7 446 700 [3] 324 Йерусалим $232,7 милиарда $33 299 Шекел Парламентарна република Иврит, арабски  
  Палестинска автономия Ивицата Газа 360 ~ 1 100 000[4] до 1 387 276[5] 3.055 до 3.853 Газа Шекел Палестинска автономия Хамас Арабски, иврит  
  Палестинска автономия Западен бряг 5860 ~ 1 500 000[4] до 2 274 929[5] 256 до 388 Рамала Шекел Палестинска автономия Фатах Арабски, иврит  
  Йордания 92 300 5 307 470 58 Аман $28 милиарда $5100 Йордански динар Конституционна монархия Арабски  
  Ливан 10 452 3 677 780 354 Бейрут $24 милиарда $5700 Ливанска лира Република Арабски  
  Сирия 185 180 17 155 814 93 Дамаск $72 милиарда $5400 Сирийска лира Президентска република Арабски  
Северна Африка:
  Египет 1 001 449 77 498 000 74 Кайро $334 милиарда $4200 Египетска лира Президентска република Арабски  
Други:
  Иран 1 648 195 71 208 000 42 Техеран $850 милиарда $12 300 Ирански риал Ислямска република Персийски  
  Турция 800 070 76 000 000 94 Анкара $1,400 трилиона $20 000 Турска лира Президентска република Турски  
  Ирак 437 072 24 001 816 55 Багдад $90 милиарда $3600 Иракски динар Парламентарна република Арабски, кюрдски  

Обща информация от CIA: The World Factbook [6]

БележкиРедактиране

  1. ↑ Изписването на „Изток“ с главна или малка буква в името „Близък Изток“ е предмет на спорове между езиковедите, като мненията се различават в зависимост от това, дали Изтокът се приема за самостоятелен географски регион. Официалният правописен речник приема изписване с малка буква.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ „Близкият изток“ или „Близък изток“. // slovo.bg. slovo.bg, 2003. Посетен на 4 април 2016.
  2. ↑ Near East. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 22 януари 2023. (на английски)
  3. ↑ Корм, Жорж. История на Близкия изток от древността до наши дни. София, Рива, 2009. ISBN 978-954-320-246-1. с. 190. Посетен на 21 януари 2023.
  4. ↑ а б Israelischer Zensus 2006: The Million Person Gap: The Arab Population in the West Bank and Gaza 2006 (pdf-Datei)
    Bennett Zimmerman & Michael Wise (Frühjahr 2008). Defusing the demographic time bomb. inFocus, Bd. 2(1) Архив на оригинала от 2008-12-28 в Wayback Machine. (engl.; abgerufen 28. November 2008)
    Yoram Ettinger (11. Februar 2008). The Palestinian census: Smoke & mirrors. Ynet abgedruckt auf israelinsider (engl.; abgerufen 28. November 2008)
  5. ↑ а б Palästinensischer Zensus 2007: Palestinian Central Bureau of Statistics (Februar 2008). Population, housing and establishment Census-2007. Press conference on the preliminary findings (Population, buildings, housing units and establishments). (S. 14) auf den Seiten des Palestinian Central Bureau of Statistics (pdf-Datei; arab./engl., abgerufen 28. November 2008)
  6. ↑ The World Factbook (en), United States Central Intelligence Agency (CIA), 14 ноември 2006, [1]
    The Million Person Gap: The Arab Population in the West Bank and Gaza; B. Zimmerman, R. Seid and M. L. Wise; The Begin-Sadat Center for Strategic Studies, Bar-Ilan University; февруари 2006 The Million Person Gap: The Arab Population in the West Bank and Gaza
    Sergio DellaPergola, „Letter to the editor“, Azure, 2007, No. 27, [2] Sergio DellaPergola kritisiert die Autoren der Studie zum „Palästinensischen Zensus 2007“ wegen gravierender statistischer und methodischer Mängel.

Вижте същоРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Близък_Изток&oldid=11709547“.