Адзучи-Момояма (на японски: 安土桃山時代) е период от японската история, датиращ от 1568 до 1600 г.

Периодът настъпва, когато Ода Нобунага влиза в Киото през 1568 г. и установява Ашикага Йошиаки за 15-и и последен шогун на шогуната Муромачи, който по-рано е рухнал в хода на Ониновата война през 1467 г. и по този начин е дал начало на хаотичния период Сенгоку. Нобунага сваля от власт Йошиаки и разпуска шогуната Муромачи през 1573 г., започвайки завоевателна война, целяща да обедини цяла Япония чрез сила. Той, обаче, е предаден от войските си през 1582 г. и е убит. Наследникът му, Тойотоми Хидейоши, завършва кампанията му за обединение на Япония и консолидира властта си чрез многобройни влиятелни реформи. Хидейоши предприема нахлуване в Корея през 1592 г., но в крайна сметка се проваля и уронва престижа си преди да умре през 1598 г. Младият му син и наследник, Тойотоми Хидейори, е свален от престола от Токугава Иеясу. Периодът приключва с победата на Токугава в битката при Секигахара през 1600 г. След това на власт идва шогуната Токугава и периода Едо.[1][2]

През периода Адзучи-Момояма японските общество и култура преминават от Средновековието към ранното съвремие. Периодът е наречен по името на замъците Адзучи и Момояма. Понякога, в японската литература е наричан и Шокухо.[1] Белязан е от великолепие и показност. Строителството на големи замъци и имения заменя храмовете. Дворците са украсявани с големи картини и плъзгащи се панели.[2]

Източници

редактиране
  1. а б Kodansha Encyclopedia of Japan (first edition, 1983), section „Azuchi–Momoyama History (1568 – 1600)“ by George Elison.
  2. а б Azuchi-Momoyama period // Encyclopædia Britannica, 20 юли 1998. Посетен на 14 юли 2020.