История на Япония
Историята на Япония обхваща историята на японските острови и японския народ, простираща се от древността до съвременната история на страната като национална държава. Първото известно писмено споменаване на Япония е кратка информация в хрониката Двадесет и четири истории – колекция от китайски исторически текстове от 1 век. Макар някои изследователи да причисляват японската цивилизация към китайската, по-голямата част от историците я отделят като отделна цивилизация (според историка Самюъл Хънтингтън, тя е една от основните цивилизации, съществуващи и до днес и е цивилизация, която е и държава[1]), развила се от китайската между 100 г. и 400 г.
Развитието на японската цивилизация протича по специфичен и изолиран начин, обусловен от географските особености и откъснатост на страната – най-близката до Азия точка на архипелага е на 190 км отвъд морето, а самият архипелаг се състои от верига от острови (над 1000 на брой) и се простира на 3200 km, като пресича няколко климатични пояса. Голяма част от четирите главни острова – Хокайдо, Хоншу, Шикоку и Кюшу, както и на повечето от останалите, е покрита с планини. Теренът е толкова скалист, че само 16% от земята може да се обработва. По тази причина, по естествен начин, японците се струпват и заселват в малкото равнини по крайбрежието, където реките са отложили наносни почви. Впоследствие тези плодородни райони стават гъсто населени центрове на политическа и религиозна власт и икономическа активност, често обаче опустошавани от природни бедствия с многобройни човешки жертви.[2]
По-късно в историята на страната, периодите на съзнателна самоизолация (политиката Сакоку) се редуват с периоди на активни взаимоотношения с външния свят.
Периодизация
редактиранеОт края на 19 век, в Япония е прието историята на страната да се разделя на следните времеви периоди (джидай):
Дати | Период | Период | Подпериод | Форма на управление |
---|---|---|---|---|
40 000 г. пр.н.е. – 13 000 г. пр.н.е. | Палеолит | |||
13 000 г. пр.н.е. – 3 век пр.н.е. | Древна Япония |
Джомон | ||
3 век пр.н.е. – 3 век | Яйои | |||
4 век – 6 век | Ямато | Кофун | ||
593 – 710 г. | Асука | |||
710 – 794 г. | Нара | |||
794 – 1185 г. | Хеян | |||
1185 – 1333 г. | Феодална Япония |
Камакура | Шогунат Камакура | |
1333 – 1392 г. | Муромачи | Нанбоку-чо | Шогунат Муромачи | |
1392 – 1568 г. | Сенгоку | |||
1568 – 1600 г. | Адзучи-Момояма | |||
1600 – 1868 г. | Едо | Шогунат Токугава | ||
1868 – 1912 г. | Съвременна Япония |
Мейджи | Японска империя | |
1912 – 1926 г. | Тайшо | |||
1926 – 1945 г. | Шова | |||
1945 – 1952 г. | Окупация на Япония | |||
1952 – 1989 г. | Следокупационен период | |||
1989 – 2019 г. | Хейсей | |||
от 2019 г. | Рейва |
Периодите са назовавани по името на имперската столица – Асука, Нара, Хейан-кьо (дн. Киото) за периода Хейан, след това по името на столицата на шогуните: Камакура, Муромачи (квартал на Киото), Едо (днес Токио). Императорите в японската периодизация се посочват с посмъртното си име (сонго), следвана от титлата тенно (букв. „господар на небето“). Системата на годините ненго важи в Япония до приемането на западния календар през 1873 г.[3]
Палеолит
редактиранеСъществуват доказателства, които предполагат, че на японските острови се заселват хора още по времето на късния палеолит.[4] След последния ледников период, около 12 000 г. пр.н.е., японският архипелаг се отделя от континенталната част на Азия, като богатата му екосистема насърчава развитието на човека.
Най-ранните известни керамични находки принадлежат на културата Джомон, която продължава до 3 век пр.н.е.
Древна Япония
редактиранеФеодална Япония
редактиранеЯпонска империя
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Хънтингтън, С. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. София. Издателство „Обсидиан“. 2006 г. Глава 2. Цивилизациите в историята и в днешно време.
- ↑ Колектив. Походът на исляма. Издателство „Абагар“. София. 1998 г. стр. 133. ISBN 954-584-165-6
- ↑ Енциклопедия Larousse. „История на света“. София. Издателство ICON. 1999 г. т.1, стр. 190. ISBN 954-8517-17-5
- ↑ Global archaeological evidence for proboscidean overkill, Todd Surovell et al., Proceedings of the National Academy of Sciences, 2005