Адолф Виндаус
Адолф Ото Райнхолд Виндаус (на немски: Adolf Otto Reinhold Windaus) е германски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1928 г. за работата си по стеролите и връзката им с витамините. Той е ментор на Адолф Бутенант, който също печели Нобелова награда за химия през 1939 г.
| Адолф Виндаус Adolf Windaus | |
| германски химик | |
 | |
| Роден |
25 декември 1876 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Гьотинген, Федерална република Германия |
| Учил в | Хумболтов университет на Берлин Фрайбургски университет |
| Научна дейност | |
| Област | органична химия, биохимия |
| Работил в | Фрайбургски университет Инсбрукски университет Гьотингенски университет |
| Видни студенти | Адолф Бутенант |
| Награди | Нобелова награда за химия (1928) |
| Семейство | |
| Съпруга | Елизабет Резау |
| Деца | 3 |
| Адолф Виндаус в Общомедия | |
Биография
редактиранеАдолф Виндаус е роден в Берлин. Интересът му към химията се поражда от лекциите на Емил Фишер. Той започва да следва медицина и химия в Берлинския университет, а по-късно и във Фрайбургския университет. В началото на 20 век завършва докторантурата си и се фокусира върху холестерола и други стероли, работейки във Фрайбургския университет. През 1913 г. става професор по химия в Инсбрукския университет, а през 1915 г. се премества в Гьотингенския университет, където остава до пенсионирането си през 1944 г. През 1915 г. се жени за Елизабет Резау, от която има три деца.[1]
Той участва в откриването на трансформацията на холестерола чрез няколко стъпки до витамин D3 (холекалциферол) под въздействието на ултравиолетово лъчение. Той отдава патентите си на компаниите Merck KGaA и Bayer, които започват да произвеждат медицински холекалциферол към 1927 г.[2] Виндаус намира начин за синтезиране на хистамин, намира сяра в състава на витамин B1, изучава противорахитните вещества, както и химичния строеж на колхицина, сърдечните гликозиди, имадизола и други природни биологически активни вещества. През 1928 г. е награден с Нобелова награда за химия. През 1952 г. е удостоен с орден Pour le Mérite.[1]
Източници
редактиране- ↑ а б в Adolf Windaus - Biographical - NobelPrize.org
- ↑ Haas, Jochen. Vigantol – Adolf Windaus und die Geschichte des Vitamin D // Wurzbg Medizinhist Mitt 26. 2007. с. 144–81.