Азбука Българска или Кирилица публикувана за първи път за католиците от Тракия, България
Азбука Българска или Кирилица публикувана за първи път за католиците от Тракия, България е притурка към сборника „Наука християнска за християните от Филибелийската държава“, отпечатани през 1844 г. в Рим.[1]
| „Азбука Българска или Кирилица публикувана за първи път за католиците от Тракия, България“ | |
| Alphabetum bulgaricum sive cyrillianum nunc primum editum Catholics Thraciae Bulgariae | |
 | |
| Автор | Яко Яковски |
|---|---|
| Създаване | 1844 г. |
| Първо издание | 1844 г. Рим, Италия |
| Издателство | „Конгрегация за пропаганда на вярата" |
| Оригинален език | български с латински букви и кирилски букви, павликянско наречие |
| Жанр | религия |
Съдържание редактиране
Притурката съдържа увод на три страници на латински, под заглавие „Към читателя“, явно за духовниците в Рим, които е трябвало да одобрят за печат това, което авторът предлага в книжката.
След увода са дадени писмените знаци на църковнославянски език (43 букви) с техните наименования и еквиваленти на латиница.[2] Това е първият известен опит за публикуване на установената от католическите свещеници в България кодировка на павликянския правопис, използван от тях през XVIII и XIX век в Пловдивско.
От 10 до 19 страница са включени традиционните за католиците в Пловдивско молитви на „вехтия (славянския) език“ на двете азбуки – кирилица и латиница, следвани от молитвите на „български език – павликянски диалект“ с латински букви. Така читателят е получава възможност да се моли като чете молитвите с две азбуки – старобългарски на кирилица и павликянско наречие на латиница.[1]