Наука християнска за християните от Филибелийската държава

Наука християнска за християните от Филибелийската държава е сборник от християнски постулати, молитви и религиозни песни, написани на павликянски диалект с латински букви и издадени в Рим в средата на XIX в.

„Наука християнска за християните от Филибелийската държава“
„Nauka kristianska za kristianete od filibeliskata Darxiava“
АвторПетър Арабаджийски, Яко Яковски
Създаване1844 г.
Първо издание1844 г.
Рим, Италия
ИздателствоКонгрегация за пропаганда на вярата"
Оригинален езикбългарски с латински букви, павликянско наречие
Жанррелигия
Публикувано вРим

Съдържание редактиране

Книгата е написана от българските католически свещеници отец Яко Яковски и отец Петър Арабаджийски и двамата родени в село Калъчлии (сега кв. „Генерал Николаево“ на град Раковски). Съдържанието на книгата е на 179 страници и условно може да се раздели на три части.

Християнските постулати в първата част са оформени във вид на въпроси и отговори и са подредени в групи, наричани „учения“ (uccèni) и „дялове на науката християнска“ (Nauka kristiànska i neinite poghlàvni dèla). Подробно са разгледани въпросите около всяко от Sakramèntite zadàdini od Jssukràsta (седемте тайнства) - Krasctèni (кръщението), Krizmàni (потвърждението), Izpoved (изповедта), Svèto Precistèni (Светото Причастие), Svèto Màslo (миропомазването), Red Svèti (светите ордени) и Vencìlo (брака).[1]

Втората част на книгата включва молитви - това са молитвите, които всеки христянин тярбва да моли сутрин и вечер, молитви за всеки ден от седмицата, преди и след изповядване, приемане на светоро причастие и др. Третата част съдържа песни. Съдържанието (skazalo) включва 4 страници.[1]

Книгата има две издания през 1844 г.[1] и 1869 г.[2] Първото издание включва притурка от 23 страници, добавени в отделна част към първите 179 страници.

В началото на притурката след въведение на латински са дадени писмените знаци на кирилица с техните наименования и еквиваленти на латиница. След това са представени текстове на традиционни за павликяните молитви, записани на „вехтия език“ (църковнославянски език) с кирилица. Първата молитва е на църковнославянски език, като това е молитвата Отче наш от Евангелието на Матея 6:9–13. Вторият текст е молитва, която е въз основа на Евангелието от Лука 1:28–33. Произнася се при всяко богослужение в богородичната част, а на Благовещение е задължително да се чете самият евангелски текст. Третият текст е Апостолският символ и е върху Деяния 8:37 и е приет от католическата църква. Четвъртата молитва е равита върху Евангелието от Лука 2:14. и тя се произнася от всички християни. Петата молитва е Символът на вярата, приет на Вселенския събор.[3]

Добавеното въведение на латински език, под заглавие „Към читателя“, явно имайки предвид по-широка публика и най-вече духовниците в Рим, които е трябвало да одобрят за печат това, което той предлага, прави изданието „триезично“. Българският читател е получавал възможност да се моли като чете молитвите с две азбуки - старобългарски на кирилица и павликянско наречие на латиница.[3]

Издания редактиране

  • Jacobus Jakovsky, Petrus Arabagisky. Nauka kristianska za kristianete od filibeliskata Darxiava. Rim, 1844.[1]
  • (притурка) Jacobus Jakovsky Bulgarus. Coll. Urb. Alumnus. Alphabetum Bulgaricum sive cyrillianum nunc primum editum catholicis thraciae bulgaris, 180/1–203/23.
  • Jacobus Jakovsky, Petrus Arabagisky. Nauka kristianska za kristianete od filibeliskata Darxiava. Rim, 1869.[2]

Бележки редактиране

  1. а б в г Jacobus Jakovsky, Petrus Arabagisky. Nauka kristianska za kristianete od filibeliskata Darxiava.U RIM sas slovite od S. Skupa od propagamda fide. 1844.
  2. а б Jacobus Jakovsky, Petrus Arabagisky. Nauka kristianska za kristianete od filibeliskata Darxiava. Rim, 1869.
  3. а б Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 203.