Айтоски манастир
Айтоският манастир „Свети Архангели“ (на гръцки: Μονή Παμμεγίστων Ταξιαρχών Αετού) е възрожденски православен манастир, разположен в леринското село Айтос, част от Костурската епархия на Вселенската патриаршия.[1]
| „Свети Архангели“ Παμμεγίστων Ταξιαρχών | |
 | |
 Местоположение в Суровичево | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Айтос |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Костурска |
| Архиерейско наместничество | Айтоско |
| Тип на сградата | базилика |
| Изграждане | 1892 година |
| Статут | действащ храм |
Манастирът е разположен на хълм в северозападната част на селото по пътя за Невеска. Съществувалият на мястото стар манастир е разорен от турците, като остават само основите на църквата и сградите. Дълго време беговете от съседното село Борско пречат на възобновяването му.[2] Според легендата основният противник на възстановяването на манастира Вели бег дал съгласието си след като починали всичките му деца и, докато орял нивите си в манастирското землище, му умрели двата бивола.[3]
Новият манастир започва да се изгражда през 1892 година и е осветен през 1895 година.[4] Инициатор е айтосецът Роби Анастасов с духовно име отец Дамян, който става монах в Света гора и след това се връща в родното си село. Разрешение от властите е получено с помощта на Христо Манов, работил като градинар в градините на султана.[1] За възобновяването спомага и Михаил Мисирлията от Невеска, който поканил леринския каймакамин и Изет паша на гости и успял да вземе тяхното съгласие за издигане на нов храм. Манастирът е възобновен селяните от околните български села и от невесчани. Издигната е голяма постройка с 20 стаи и е обзаведено образцово стопанство.[4] Първоначално манастирът е метох на „Свети Безсребреници“.[5] Манастирът първоначално се управлява от архимандрит Герман от Невеска и йеромонах Тасе от Айтос. По-късно архимандрит Герман се отказва от Патриаршията и става румънски енорийски свещеник в Битоля.[4]
В 1902 година манастирът признава ведомството на Българската екзархия.[4] Към края на османската власт в 1912 година манастирът заедно със „Свети Георги“ в Арменско и „Свети Лука“ в Неред е един от трите български манастира в Леринско.[6]
Бележки редактиране
- ↑ а б Εκκλησία Ταξιαρχών // Κοινότητα Αετού. Посетен на 6 януари 2014.[неработеща препратка]
- ↑ Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 198.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 198 – 199.
- ↑ а б в г Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 199.
- ↑ Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 2ο) // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 6 януари 2014.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 198 – 200.