Айше Османоглу

Хамиде Айше султан (на турски: Hamide Ayşe Sultan;31 октомври 1887, Истанбул – 10 август 1960 г., Истанбул) е дъщеря на турския султан Абдул Хамид II от осмата му жена Мюшфики Кадън ефенди; авторка на книгата „Баща ми – султан Абдулхамид“.

Айше Османоглу
Родена	31 октомври 1886 г. Цариград, Османска империя
Починала	11 август 1960 г. Истанбул, Турция
Погребана	Истанбул, Турция
Семейство
Род	Османска династия
Баща	Абдул Хамид II

Биография

Айше е родена на 31 октомври 1887 г. в двореца Йълдъз в Истанбул в семейството на турския султан Абдул Хамид II. Нейната майка е осмата жена на султана – черкезката Мюшфика. Абдул Хамид е много щастлив от раждането на момичето и подарява скъпоценна брошка на Филюрие калфе, донесла новината за раждането на дъщеря му, и 300 лири на Ебезаде Камил ханъм, бивша акушерка при раждането на Айше. Освен това са изпратени дарове и на доктор Триандафилидис, специалист по женски болести по това време, който преглежда майката на момичето всяка седмица по време на бременността. Айше султан е родена здраво дете с тегло 3,5 kg. Още преди раждането на дъщеря си, Абдул Хамид решава да нарече детето Айше, ако е момиче, и Муса, ако е момче. Два дни след раждането е кръщенето на Айше.

Айше няма едноутробни братя и сестри, но е осмата от тринадесет дъщери и петнадесетото от двадесет и едно деца на Абдул Хамид. Най-близка Айше е със сестра си Шадие, която е по-възрастна с година. Сестрите се сближават още повече, когато през 1909 г. султанското семейство се оказва под арест във вила Алатини в Солун след свалянето на Абдул Хамид II, който умира през 1918 година. През 1910 г. Айше заедно с Шадие се завръща в Истанбул, където през декември 1910 г. Шадие се омъжва. Самата Айше се омъжва на 9 август 1910 или 1911 г. в двореца Бебек за Ахмед Нами, с когото имат три деца. Бракът на Айше продължава около осем години и завършва с развод през 1919 година. Две години по-късно, на 3 април 1921 г. в двореца Нишанташъ, Айше се омъжва отново: неин избраник става Мехмет Али Рауф, син на един от пашите и с когото тя има един син.

След премахването на султаната е издаден „Закон № 431“ от 3 март 1924 г., според който всички преки членове на династията попадат в списъците за принудително депортиране. Айше със съпруга си и децата си се премества в Париж, където прекарва 28 години. Тук през 1937 г. Айше овдовява. Майката на Айше, Мюшфика Кадън ефенди, не е принудена да напусне страната, тъй като е страничен член на династията. Майката и дъщерята се срещат едва през 1952 г., когато в Турция е обявена амнистия за османските принцеси и на Айше е позволено да се завърне в родината си. Айше се установява в дома на майка си в Серенджибее, където и умира на 10 август 1960 година. Тя е погребана в имперското тюрбе в гробището на дервишкия конвент Яхи ефенди. Майката Айше преживява още само година и е погребана до дъщеря си.

Мемоари

След завръщането си в Турция Айше взима фамилията Османоглу (буквално „потомък на Осман“) и започва да пише мемоари за живота на султанското семейство. Мемоарите, част от които представляват спомени на самата Айше, а друга част – на майка ѝ, са завършени през 1955 г. За първи път те са публикувани под формата на серия публикации в популярния турски вестник „Hayat“ в края на 1950-те години; серията представлява кратки глави с обяснения, при това понякога не и в хронологичен ред. Публикациите във вестника привличат вниманието на обществеността към родителите на Айше и затова, когато през 1960 година от издателството на „Selçuk Yayınları“ идва предложение за публикуване на мемоарите си под формата на книга, Айше решава да я наричат „Баща ми – султан Абдулхамид“ (на турски: Babam Sultan Abdülhamid). В книгата Айше изразява своята гледна точка за Абдул Хамид като свой баща и като човек; тъй като личният живот на султаните традиционно е тайна за широката публика, книгата на Айше се превръща в основен източник на информация за личния живот и семейството на баща ѝ.

Потомство

От брака ѝ с Ахмед Нами (1873 – 1962):

• Омер Ахмед Нами (4 ноември 1911 – 17 март 1993)
  
• Алие Намие Ханъм султан (1 февруари – 9 април 1913)
• Осман Нами Османоглу (13 януари 1918 – 15 юли 2010)
  

От брака с Мехмет Али Рауф :

• Абдулхамид Рауф (октомври 1921 г. – на 11 март 1981)

Литература

• Adra, Jamil, „Genealogy of the Imperial Ottoman Family“, 2005 г. стр. 27 – 28, ISBN 975-7874-09-4
• Açba, Harun, „Kadın efendiler: 1839 – 1924“, изд. „Profil“, 2007 г., ISBN 978-975-996-109-1
• Ayverdi, Sâmiha, „Ne idik ne olduk“, Kubbealti Publishing, 2007 г., ISBN 978-975-6444-37-5
• The Concubine, the Princess, and the Teacher: Voices from the Ottoman Harem, Douglas Scott Brookes, University of Texas Press, 2010 г., стр. 123 – 124, ISBN 0-292-78335-3, 9780292783355

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Османоглу, Айше“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​