Абдул Хамид II (на османски турски: عبد الحميد الثاني) е 34-тият султан на Османската империя, управлявал от 31 август 1876 до 27 април 1909 година.[1]

Абдул Хамид II
عبد الحميد ثانی
султан на Османската империя

Роден
Починал
Погребан Тюрбе на Махмуд II, Турция

Религия Ислям
Награди Орден Черен орел
Управление
Период 31 август 1876 – 27 април 1909
Предшественик Мурад V
Coat of arms of the Ottoman Empire (1882–1922).svg
Семейство
Род Османска династия
Баща Абдул Меджид I
Братя/сестри Мурад V
Мехмед V
Мехмед VI
Деца Айше Османоглу
Подпис Tughra of Abdülhamid II.svg
Абдул Хамид II в Общомедия

Произход и ранни годиниРедактиране

Той е син на султан Абдул Меджид и Тиримюжгян султан. От малък остава без майка и за него се грижи бездетната Перестю султан.

През 1867 г. посещава Западна Европа заедно с чичо си султан Абдул Азис и брат си Мурад, бъдещия Мурад V.

УправлениеРедактиране

Абдул Хамид II става султан на 31 август 1876 г., след детронирането на брат му Мурад V.

При управлението на Абдул Хамид II влиза в сила първата Османска конституция – на 23 декември 1876 г. Създава се и първият османски парламент. Първоначално велик везир е Мехмед Рушди паша, след това на поста е назначен Мидхат паша.

След неуспеха на Цариградската конференция Османската империя претърпява поражение в Руско-турската война от 1877 – 1878 г., при което империята губи България с подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.).

В началото на 1878 г. Конституцията е суспендирана и парламентът е разпуснат. Установява се деспотичен режим, който продължава до 1908 година. Поради жестокостта, с която са потушени бунтовете по време на неговото управление, включително Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), Абдул Хамид II става известен на Запад като „Кървавия султан“ или още „Червения султан“. През 1905 г. арменски революционери извършват неуспешен атентат срещу султана.

След Младотурската революция от 1908 г. Конституцията е възстановена и парламентът възобновява заседанията си. Абдул Хамид II прави опит да организира контрареволюция, но е детрониран на 27 април 1909 г. и е заточен във Вила Алатини в Солун. През 1912 г., по време на Балканската война, е върнат в двореца Бейлербей в Истанбул. До него в часа на смъртта му е само сестра му Салиха. Умира на 10 февруари 1918 г.

Султан Абдул Хамид II е сдържан и работоспособен човек. Желаел е да се задълбочава в работата си до най-малките подробности. Заради деспотичния си режим, наречен „Зулумът“, получава прозвището „Канлъ“ – Кървавия. Много източници служат като доказателство, че режимът му е бил клеветен и определян като жесток с цел отслабване на властта му. Предпочитал да живее в двореца Йълдъз, отколкото в главната резиденция Долмабахче. През 1968 - ма година в серия статии на истанбулският вестник "Бугюн" журналиста Фазъл Късакюрек публикува спомените на султана и на най - близките му сътрудници, в които има цял раздел озаглавен "Подготовка за въстание на Българите от Македония", където се признава, че Българите са етническото мнозинство в областта и заради това Османската власт е решила да насочи против тях местните гърци, взимайки ги под свое покровителство. А бившият главен секретар на султана Тахсин Паша разказва как султана го е попитал за броя на българите в Скопие, искайки да узнае гъстотата на българите в областта, и на другият ден скопския валия съобщава, че в града има повече от три хиляди българи, изчислявайки само броя на пълнолетните мъже.[2]

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране