Уикипедия

Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“

висше музикално училище в Пловдив

Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ (съкратено АМТИИ) е висше училище за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“
Девиз„Творим изкуство за хората и хора за изкуството“
Основан1964 г.
Виддържавна
Ректордоц. д-р Жан Пехливанов
МестоположениеПловдив,  България
Сайтartacademyplovdiv
Карта Местоположение в Пловдив
Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Общомедия

Член е на Асоциацията на европейските консерватории, музикални академии и висши училища по музика, както и редовен член на Международната организация за фолклорно изкуство към ЮНЕСКО. Академията поддържа контакти с висши училища по изкуствата в редица европейски страни.

От октомври 2022 г. Академията е официален партньор на инициативата Нов Европейски Баухаус.

История

редактиране

Основана е като филиал на Българската държавна консерватория от Асен Диамандиев през 1964 г. Става самостоятелно висше училище през 1972 г. с името Висш музикален педагогически институт. Първоначално насочено главно към подготовка на учители по музика, с годините училището разширява дейността си.[1] То става единственото висше училище с няколко специалности, насочени към българската народна музика, като активна роля в това развитие играе неговият основател Асен Диамандиев.[1]

През 1999 г. в академията е монтиран тръбен орган, произведен от Werner Bosch Германия. Инструментът е учебен – има един мануал, пълна педалиера и 5 регистъра.

На 31 януари 2019 г. с решение на Народното събрание Академията е преименувана в чест на проф. Асен Диамандиев.[2]

През февруари 2020 г. за ректор е избрана проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак, чийто мандат приключва през март 2024 г., когато е избран за нов ректор доц. д-р Жан Пехливанов.

Ректори

редактиране
№ Име Период
1. проф. Асен Диамандиев 1972 – 1979[3]
2. проф. Недялчо Тодоров 1979 – 1983[3]
3. проф. Георги Кънев 1983 – 1989[3]
4. проф. Иван Спасов 1989 – 1996[3]
5. проф. Георги Кънев 1997 – 1999[3]
6. проф. Анастас Славчев 1999 – 2008[3]
7. доц. д-р Василка Йончева 2008 – 2011[3]
8. проф. Милчо Василев 2011 – 2019[3]
9. проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак 2020 – 2024[4][5][6]
10 доц. д-р Жан Пехливанов 2024 –

Структура

редактиране
 
  • Факултет „Музикална педагогика“
    • Катедра „Музикална педагогика и дирижиране“
    • Катедра „Класическо и Поп и Джаз изпълнителско изкуство“
    • Катедра „Пиано и акордеон“
  • Факултет „Музикален фолклор и хореография“
    • Катедра „Музикален фолклор“
    • Катедра „Хореография“
    • Катедра "Теория на изкуствата"
  • Факултет „Изобразителни изкуства“
    • Катедра „Изящни изкуства“
    • Катедра „Приложни изкуства“
    • Катедра „Дизайн“
  • Департамент за езикова и специализирана подготовка

Специалности

редактиране
  • ОКС „Бакалавър“: Балетно изкуство (балетна педагогика), Българска народна хореография, Графичен дизайн и фотография, Дизайн на облеклото, Изпълнителско изкуство (класически инструмент или класическо пеене), Изпълнителско изкуство (народен инструмент или народно пеене), Изпълнителско изкуство (поп и джаз), Маркетинг и комуникации в изуствата, Педагогика на обучението по изобразително изкуство, Педагогика на обучението по музика и изобразително изкуство, Педагогика на обучението по музика, Стенна живопис, Сценография, Фотография.
  • ОКС „Магистър“ (след средно образование): Дирижиране на народни състави.
  • ОКС „Магистър“ (след бакалавър): Аниматор изкуство в туризма, Артмениджмънт, Балетно изкуство (балетна педагогика или балетна режисура), Българска народна хореография, Графика, Графичен дизайн, Дирижиране (хорово и оркестрово), Дирижиране на народни състави, Живопис, Изпълнителско изкуство (българска народна музика с класически или друг нетрадиционен за България фолклорен инструмент), Изпълнителско изкуство (класически инструмент или класическо пеене), Изпълнителско изкуство (народен инструмент или народно пеене), Изпълнителско изкуство (поп и джаз), Композиция, Моден дизайн, Медийно музикално редакторство, Музикално-сценична режисура, Музикознание – Етномузикознание, Музикознание (Теоретично музикознание, Историческо музикознание, Музикална естетика), Музикотерапия, Мултимедия и виртуална реалност, Педагогика на обучението по изобразително изкуство, Педагогика на обучението по музика, Скулптура, Стенопис, Сценография, Съвременни танцови техники, Театрално изкуство в образователна среда (нова магистърска програма, съвместно с НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София), Тонрежисура, Фотография, Църковна живопис, PR на арторганизации.

Източници

редактиране
  1. ↑ а б Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 348 – 349.
  2. ↑ Решение за преименуване на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. Обн. ДВ. бр. 11 от 5 февруари 2019 г.
  3. ↑ а б в г д е ж з Историческа справка, сайт на АМТИИ.
  4. ↑ Избраха проф.Тони Шекерджиева-Новак за ректор на АМТИИ, plovdiv-press.bg, 12 февруари 2020.
  5. ↑ Проф. д-р Тони Шекерджиева – Новак е новият ректор на АМТИИ, mediacafe.bg, 13 февруари 2020.
  6. ↑ Елица Кандева, Проф. Тони Шекерджиева-Новак е новият ректор на АМТИИ, marica.bg, 13 февруари 2020.

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Академия_за_музикално,_танцово_и_изобразително_изкуство_„Проф._Асен_Диамандиев“&oldid=12334433“.