Девиз, мото [1] или слоган е израз, който описва общата мотивация на социална група, организация, институция, нация и т.н.[2] (например „Съединението прави силата“ е национален девиз).

Слоган е запомняща се сентенция, фраза или мото и представлява водещ мотив в политическа, търговска, рекламна или друга целенасочена кампания. Обикновено това е кратък текст с иносказание, чрез който се създава връзка между казаното и целта на кампанията.

Националният девиз обикновено е на националния (локалния) език на организацията или (много често в миналото) на латински.

Може също така да се използва и от отделни хора, без да е пряко свързано или да произхожда от някоя организация или социална група.

Етимология редактиране

Девиз идва от старофренски: devis, от латинското divisus, а мото от италианското motto – „обещание, обет, изречение“. Слоган идва на шотландски келтски: sluagh-gairm или sluagh-ghairm – „боен вик“, заето в английски като slogan.

Хералдика редактиране

В хералдиката девизът често се намира в лента под щита; това разположение произлиза от Средновековието, когато по-голямата част от благородниците са имали собствен герб и официален девиз на тяхната владяна територия (било държава, град и т.н.). Първоначално девизите се изписвали на латински или френски език, като най-разпространени. Впоследствие започнали да се използват всякакви езици. Ето някои девизи от европейски гербове:

Оттук и националния девиз на България

  • Съединението прави силата

Въпреки че девизът често води началото си от бойния вик, то в хералдиката това днес са две различни понятия, въпреки че често се бъркат и използват синонимно.[3]

Девизът е елемент, разположен в долната част на даден герб. Той обикновено се отнася до морални или религиозни ценности, или мъдрости, които сплотяват даден народ – например, „Съединението прави силата“. При новосформирани държави, например, може да се измисли съответно нов девиз.

За разлика от това, бойният вик е елемент, който, в случай, че въобще присъства, е разположен в горната част на даден герб. Той е историческа останка от Средновековието и не може да се „измисли“ в днешно време и да бъде използван в новосъздаден герб на новасформирала се нация. Бойният вик е нещо историческо, което или го е имало, или го е нямало. Той представлява възклицание или фраза, провиквана по време на военни сражения или битки, с цел да мотивира войниците – например: „Напрееееед!“ или „На боооой!“или „Ураааа!“ и тем подобни.[3]

Примери редактиране

  1. Кампанията на Пепси (Pepsi), в която известни личности рекламират продукта завършва със слогана Dare for more (най-общо преведено на български – „Осмели се да искаш повече“).
  2. Епъл – слоганът – „Мисли различно“ (Think different)
  3. Търговската марка за спортни стоки Найк (Nike) има за слоган „Просто го направи!“ (Just do it!).
  4. Популярен политически слоган от „зората на българската демокрация“ е „Времето е наше!“.
  5. Теленор – слоганът – „Нашият свят си ти“
  6. Ютуб – слоганът „Излъчи се“
  7. БСП – слоганът – „Разумните решения“
  8. 7/8 ТВ – слоганът – „Силата е в истината!“
  9. БТВ – слоганът – „Повече от телевизия“
  10. Нова ТВ – слоганът – „Заедно сме №1“

Източници редактиране

  1. имат едно и също значение
  2. девиз // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-08-09.
  3. а б Pierer, Heinrich August. Kriegsgeschrei // Universal-Lexikon der Gegenwart und Vergangenheit. 4. Auflage. Т. 9. Altenburg, 1860 г. S. 818. Посетен на 2022-10-12. (на немски)

Бележки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата motto в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​