Отваря главното меню
Редукционен клапан, мундщук и манометър – основата на акваланг, без бутилки за дихателна смес.
Леководолаз с акваланг, ясно се вижда характерната бутилка с дихателна смес под налягане.

Аквалангът (от лат. aqua – „вода“ и англ. lung – „бял дроб“) е апарат за дишане под вода, който подава на гмуркача въздух с налягане, изравнено с това на околната среда. В света този апарат е известен с търговското наименование Aqua-lung (както е в английски език, руски и др. езици), заимствано от наименованието на фирмата производител. На френски апаратът е известен като scaphandre autonome, името, дадено му от неговите създатели.

ИсторияРедактиране

Аквалангът от система „открит тип“ – такъв, какъвто е познат масово в наши дни, е изобретен от директора на Океанографския музей в Монако и президент на CMAS-Върховната международна организация на съюза на спортистите – леководолази, капитан Жак-Ив Кусто съвместно с френския инженер Емил Ганян през 1943 г.[1].

Проблемът при създаването му е бил изобретяването на автоматичен клапан-регулатор, който да дозира въздуха и да го подава при вдишване, изравнявайки налягането му с налягането на околната среда. Изобретеният от Емил Ганян редукционен клапан за горелки за светилен газ помага на Жак-Ив Кусто да реши проблема с дихателния автомат и през 1943 г. той създава акваланга, който като система се състои от: бутилки със сгъстен въздух, дихателен автомат, съединителен тройник, маркучи за вдишване и издишване, наустник с клапан и ремъци за прикрепване на системата към гърба на аквалангиста.

След края на Втората световна война Ганян и Кусто лицензират автономния скафандър (scaphandre autonome) модел CG-45 (C-Кусто,G – Ганян и годината 1945) и го пускат на пазара под търговското име Aqua-Lung, така, както е и наименованието на регистрираната за целта фирма за производство. От 1946 година аквалангът CG-45 се произвежда и с негова помощ става възможно да се осъществят както много океанографски научни изследвания, така и първите подводни археологически експедиции. Следващите модели са с нова конструкция на дихателния автомат с името Mistral (1955 г.)

Първите български аквалангиРедактиране

През 1958 г. Иван Джаков от София и Здравко Ранков от Созопол, независимо един от друг, конструират от стоманени бутилки и авиационни кислородни дихателни автомати първите български акваланги. Тогава ЦК на ДОСО организира в Созопол първия 10-дневен курс за леководолази. През октомври 1958 г. Иван Джаков представя във Варна своите самоделни акваланги „ИД-1“ и „ИД-2“.[2]

Необходимо оборудване на аквалангистаРедактиране

Аквалангът включва следното оборудване, за да може леководолазът-аквалангист успешно да плува и да работи под водата:

  • Бутилка за високо налягане с ремъци за захващане към тялото и сгъстена дихателна смес. Вместимостта е 2, 3, 6, 9, 12, 15, 18, 20 литра, а налягането е от 150 до 300 bar;
  • Тръби, дихателен автомат и манометър;
  • Подводна маска и шнорхел;
  • Колан с тежести за баласт при подводно плуване;
  • Нож с кания за закрепване към крака;
  • Плавници;
  • Неопренов костюм.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. „Year by Year 1943“ -- History Channel International
  2. Георгиева, Агнес., Илия Кръстев. 50 години организирана леководолазна дейност в България. Доклад, посветен на 50-годишнината на организираната леководолазна дейност в България. Представен на 15 ноември 2008 г. на тържествено събрание във Варна

Външни препраткиРедактиране