Аладжа манастир

манастир в България

Аладжа манастир е средновековен скален манастир в България.

Аладжа манастир
„Света Троица“
Monasterio de Aladzha, provincia de Varna, Bulgaria, 2016-05-27, DD 122.jpg
Местоположение в община Варна
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Златни пясъци
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Варненска и Великопреславска
Арх. наместничество Варненско
Изграждане XII – XIII век
Съвременен статут Недействащ манастир,
паметник на културата
Аладжа манастир
„Света Троица“
в Общомедия
Панорама от манастира, 1973 г.

МестоположениеРедактиране

Намира се на около 17 km от град Варна и на 3 km от курорта „Златни пясъци“.

 
Стенопис с ангел от манастира


НаименованиеРедактиране

Старото християнско име на манастира е неизвестно. Според предание, записано от Карел Шкорпил, патронът на манастира е „Свети Спас“ – от „Христос Спасител“.[1]

От 1960 г. българските християни го наричат „Света Троица“.[2]

Името „аладжа“ (от турски: alaca) е от персийски или арабски произход и означава „пъстър, шарен“.[1]

Откритият през 1997 г. вид „Nelima aladjensis“ от клас Паякообразни (Arachnida), разред Сенокосци (Opiliones), семейство Phalangiidae е наречен на името на манастира.[3]

ИсторияРедактиране

В близост до средновековния манастир са открити останки от трикорабна църква от V-VI век.[4]

Манастирът е създаден XIIXIII век, но е изоставен в края на XV и началото на XVI век.[5]

За пръв път името на манастира е споменато в книгата „Писма от България“ (1832 г.) на руския писател Виктор Тепляков.

Първите системни проучвания са проведени в края на XIX век от братята Херман и Карел Шкорпил.

През 1912 г. е обявен за „народна старина“, а през 1957 г. – за „паметник на културата от национално значение“.

От 1966 г. до 1989 година е в списъка на 100-те национални туристически обекти.

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Археологически музей Варна. Аладжа манастир. // Посетен на 2019-09-28.
  2. Schüffler, Joachim. Bild und Verkündigung. Festgabe für Hanna Jursch zum 60. Geburtstag. Berlin, Evangelische Verlagsanstalt, 1962. S. 117. (на немски)
  3. Mitov, Plamen G. Eine neue Nelima Roewer aus Bulgarien (Arachnida, Opiliones, Phalangiidae). // Spixiana 20 (2). 1997. с. 97-105.
  4. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 93.
  5. www.archaeo.museumvarna.com

Външни препраткиРедактиране