Алански език

Аланският език е мъртъв ирански език, разпространен някога на територията на Южна Русия и Украйна. Произлиза от диалект на сарматския език. Предшественик е на съвременния осетински език, който е единственият жив ирански език в Европа.

Алански език
Страна	Мъртъв език
Регион	Източна Европа
Говорещи	Изчезнал към 10. век
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Индоирански Ирански Източноирански Североизточни ирански Алански В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика. Предложената систематизация е примерна.
Официално положение
Официален в	-
Регулатор	-
Кодове
ISO 639-1	-
ISO 639-2	-
ISO 639-3	xln

Произход на названието

Народностното название алани произлиза от индо-иранското *aryana „арийци“, докато самоназванието на съвременните осетинци ирæттæ произлиза от индо-иранското *vira „човек“.

Особености на аланския език

За аланския език може да се съди единствено по думите, запазени в кратък алано-унгарски речник от 15 век и от отделни изрази във византийски съчинения – поемата „Теогония“ на Йоан Цецас и бележки във византийски ръкопис от 13 век.

Алано-унгарски речник

Повечето думи в речника са близки до формите от дигорския диалект на осетинския език. Наличието на кавказки думи в речника (Βах „кон“, осет. бæx, Gal „бик“, осет. гал) говори, че унгарските алани са преселници от Кавказ, а не от южноруските степи.

Аланските глоси във византийски ръкопис от 13 век

Във византийски профетологий от 13 век (Библиотека на Академията на Науките в Санкт-Петербург) са открити следните алански изрази (Engberg, Lubotsky 2003):

• άυτεσήρ στούρ ~ осет. дигор. авдисæр стур „велики понеделник“
• άστέμακ παν ~ *æstæjmag ban „осми ден“ (осет. дигор. æстæймаг бон).
• ζιρην καμ πάν вероятно *zærin kam ban „ден на златната уста“ (осет. дигор. зæринæ ком бон), калка на служба на Йоан Златоуст.

Контакти с други езици

Аланският език контактува с различни езици в района на Черно море, най-вече гръцки, грузински, адигейски, прабългарски. Поради липсата на писмени паметници следи от тези контакти се откриват едва в съвременния осетински език, който е отдалечен с около 8 – 10 века от аланския.

Влияние на прабългарския върху аланския език

По времето, когато прабългарите живеят на север от Кавказ, съществуват стопански и културни връзки между тях и аланите. Така например в осетинския език са запазени прабългарски думи като:

• арæн „межда, граница“
• бирæг „вълк“
• кæрдо „круша“
• кæрт „двор“
• тæрхон „съдия“ (сравни тюрк. титла tarqan с китайски произход)
• хуымæллæг „хмел“
• хъамыл „тръстика“
• фаджыс „тор“
• кæрз „ясен“

Влияние на аланския върху унгарския език

Аланският език оказва известно влияние върху лексиката на унгарския език. Алански заемки в унгарски са думи от следните категории:

• броене и пари: ezer „хиляда“, fizet „плащам“.
• предмети от бита: üveg „стъкло“, fésű „гребен“, híd „мост“, méreg „отрова“.
• имена на метали: ezüst „сребро“.
• религиозни и обществени понятия: nép „народ“, asszony „госпожа“, ördög „дявол“, manó „таласъм“, gazdag „богат“, özvegy „вдовица“, isten „бог“.
• имена на оръжия: vért „щит“, kard „сабя, меч“, *resz – „пила“.
• други: egész „цял“, idegen „чужд“, verem „яма“.

Контакти със славянски езици

Интересна подробност е, че в осетинския език думата мит „сняг“ има славянски произход (производна на глагола мета) (както и в румънски omăt „сняг“).

Писменост

Не е известно дали аланският език е имал писменост. Руническите надписи от района на Северен Кавказ могат да бъдат тълкувани от гледна точка и на абхазо-адигейските езици. Във византийските източници са запазени само отделни думи и алански лични имена, нарисани с гръцки букви.

Допълнителна литература

• В. Абаев. Историко-этимологический словарь осетинского языка. Ленинград. 1958 г.
• Nemeth J. Eine Wörterliste der Jassen, der ungarländischen Alanen. Abhandlungen der Deutschen Akademie der Wissenschaften zu Berlin. Klasse für Sprachen, Literatur und Kunst. Jahrg. 1958. №4.
• Engberg S., Lubotsky A. Alanic marginal notes in a Byzantine manuscript; a preliminary report. Nartamongae. The Journal of Alano-Ossetic Studies; Epic, Mythology & Language. Paris – Vladikavkaz, 2003.