Албертини
Албертините (на немски: Albertiner) са линия на стария немски княжески род Ветини. Те са херцози на Саксония, маркграфове на Майсен).
Двамата братя Фридрих II и Албрехт III от Саксония, синове на Фридрих II (1412 – 1464), си разделят страните през 1485 г. (подялбата от Лайпциг). Албрехт и неговите наследници получават своя територия с Дрезден като център, която започват да управляват като херцози на Саксония.
През 1546 г. Албертинският протестант Мориц от Саксония поддържа император Карл V в борбата му с протестантските князе от Шмалкалденския съюз и след края на Шмалкалденската война през 1547 г. е награден затова с титлата курфюрст и с големи части от земите на Йохан Фридрих I от Ернестините. Оттогава Албертините са водещата линия на общия Дом Ветини.
Албертинският курфюрст Фридрих Август I Силни (* 12 май 1670; † 1 февруари 1733) става през 1697 г. крал на Полша. Неговият син Фридрих Август II (* 17 октомври 1696; † 5 октомври 1763) e също крал на Полша
През 1806 г. Наполеон I назначава курфюрст Фридрих Август I Справедливи за крал на Саксония.
Албертински линии
редактиранеКурфюрст Йохан Георг I нарежда през 1652 г. в завещанието си разделянето на албертинските земи, за да имат свои княжества и тримата му къснородени синове Август, Кристиан и Мориц. Разделянето се извършва няколко месеца след смъртта Йохан Георг I през април 1657 г. в Дрезден. Така се създават отделените от Курфюрство Саксония херцогства:
- Саксония-Вайсенфелс (до 1746),
- Саксония-Мерзебург (до 1738) и
- Саксония-Цайц (до 1718).
До средата на 18 век всички албертински линии измират и земите им се обединяват отново с Курфюрство Саксония.