Отваря главното меню

Албрехт фон Халер (на немски: Albrecht von Haller) е швейцарски поет от епохата на ранното Просвещение, който – в стила на времето – е и универсален учен, изтъкнат естествоизпитател и лекар.

Албрехт фон Халер
Albrecht von Haller
Портрет от Й. Р. Щудер (1745)
Портрет от Й. Р. Щудер (1745)
Роден 16 октомври 1708[1]
Починал 12 декември 1777[1][2] (69 г.)
Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Подпис Haller Signature.gif
Албрехт фон Халер в Общомедия
Илюстрация към труда на Халер Icones anatomicae

БиографияРедактиране

Роден е на 16 октомври 1708 година в Берн, Швейцария. Произлиза от стар бернски патрициански род, но рано загубва баща си и с помощта на близки следва медицина в Тюбинген и Лайден. На младини предприема с учебна цел продължителни пътувания из Англия и Франция. В 1736 г. Халер става професор по анатомия, хирургия и ботаника в Гьотингенския университет и постепенно си спечелва световна слава – става член на всички именити научни академии в Европа.

Албрехт фон Халер, който в 1749 г. получава за научните си заслуги благородническа титла, е смятан за създател на експерименталната физиология.

Умира на 12 декември 1777 г. в Берн на 69-годишна възраст.

ТворчествоРедактиране

Като поет Халер се изявява преди всичко с публикуваната в 1732 г. стихосбирка „Опит за швейцарски стихове“. Още в тези ранни поетически творби младият Халер се стреми да преодолее рационализма на епохата си, като се обръща към „майката природа“ с нейната необятна съзидателна мощ. Включената в сборника епическа поема Алпите[3] (1729) възпява в изискани строфи красотата на планинския пейзаж, възхвалява простия човешки труд и изразява убеждението, че природосъобразният живот на обикновените хора е по-нравствен и по-разумен от изтънчения и преситен бит на висшето съсловие.

Халер си създава име и с „поучителни стихотворения“ върху религиозни, нравствени и метафизически въпроси на епохата. Неговата образованост се проявява и в многобройни литературно-критически статии, което става причина да плъзне мълвата, че „четял и докато яздел“.

ВлияниеРедактиране

Възгледите на Албрехт фон Халер за живителната мощ на природата, за необходимостта от всестранно познание и поврат към първоизворите на живота завладяват френското Просвещение и особено мислите на Жан-Жак Русо – така те стават подтик за всички социални обновления след края на XVIII век.

Из „Несъвършена поема за Вечността“

Дъбрави, гдето чезне всеки слънчев зрак,
Ели и храсти диви, скрити в гробен мрак;
Изронени скали под птици заблудени,
В самотен рой кръжащи с мишци уморени;
Потоци през поля, замрели в сухота,
Водите си излели в гниещи блата;
    Посърнали нивя, безрадостни простори -
    Сред багри на смъртта душата ми се бори!
О, с вас подхранвам пак в сърцето си скръбта!
За мен сте вие знак на Вечността!

1736 [4]

БиблиографияРедактиране

 
Бюст на Албрехт фон Халер в Ботаническата градина на Гьотингенския университет

Литературни творбиРедактиране

  • Versuch Schweizerischer Gedichten, Bern 1732
  • Versuch von Schweizerischen Gedichten. Zweyte, vermehrte und veränderte Auflage, Bern 1734
  • Versuch Schweizerischer Gedichte. Neunte, rechtmäßige, vermehrte und veränderte Auflage, Bern 1762
  • Usong. Eine morgenländische Geschichte, 1771
  • Alfred, König der Angelsachsen, 1773
  • Fabius und Cato, 1774
  • Briefe über einige Einwürfe nochlebender Freygeister wieder die Offenbarung (3 части), 1775 – 77

Научни съчиненияРедактиране

  • Erläuterungen zu Boerhaaves Institutiones (7 тома), 1739 – 1744
  • Enumeratio methodica stirpium Helveticae indigenarum (Описание на швейцарската алпийска флора), 1742
  • Primae lineae physiologiae, 1747
  • De partibus corporis humani sensilibus et irritabilibus, 1752
  • Elementa physiologiae corporis humani (8 тома), 1757 – 1766
  • Historia stirpium Helvetiae върху швейцарската алпийска флора, 1768

БележкиРедактиране

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 26 април 2014.
  2. data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.
  3. Из „Алпите“ в превод на Венцеслав Константинов
  4. Из „Несъвършена поема за Вечността“ от Албрехт фон Халер, в превод на Венцеслав Константинов

ИзточнициРедактиране

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препраткиРедактиране