Хирургията (на гръцки: χειρουργική – от χειρ „ръка“ и εργον „действие, работа“; на латински: chirurgiae, буквално означава „работа, извършвана с ръцете“ или „ръчна работа“) е основен дял от медицината, който се отнася до оперативното лечение на различни заболявания и травми и има за цел подобряване на органовата (на даден орган) или на определена система в тялото функция и структура (реконструктивна хирургия) и нейното приложение в някои случаи може да е задължително или потенциално възможно. Извършва се от обучени в специалността лекари, наречени хирурзи.

Сърдечна операция в Fitzsimons Army Medical Center
Операция на апендикса

Извършването на хирургия се нарича хирургична процедура или операция (според сложността), хирургичен като прилагателно се отнася често до хирургичните инструменти.

ИсторияРедактиране

Още от каменната ера и античността са открити археологични свидетелства (кости) за операции на глава [източник?].

През желязната епоха става възможно изработването на хирургически инструменти, каквито биват намирани от археологията (напр. у нас тракийските лекари развиват и научна, и практическа хирургия, използвайки професионални хирургични инструменти) [1].

Хирургически операции са правили римляните с инструменти, които са били специално предназначени за тази цел. Вероятно хирургията в Древен Рим е била предназначена за лекуване на военни травми, като е известно, че те зарастват добре и не са известни белези при римляните.

В Древен Египет хирургията има различно предназначение, там инструментариумът е специфичен. (коментар на ред.) За успехи на тези операции не се докладва.

Хирургията в Русия започва да се развива през 1654 с откриването на школи по хирургична анатомия и хирургия, аптекарската фармацевтика се появява през 1704 и през същата година е завършено изграждането на завод за хирургически инструменти. Първата болница в Москва е открита през 1707 г.

Н.И. Пирогов поставя основите на военно-полевата и спешната хирургия в Русия и в България, като участващ в 4 руски войни, включително Руско-Турската Освободителна война.

ПодразделиРедактиране

Хирургията е медицинска наука, която обхваща хирургични и оперативни намеси (интервенции) по цялото човешко тяло. Под понятието „хирургия“ много често се разбира дисциплината обща хирургия (general surgery), но може да се използва и като съставна дума на поддяловете на хирургията като спешна хирургия или кардиохирургия. Тъй като хирургията е сложна и комплексна медицинска дисциплина, в нея са обособени различни специалности, насочени към лечението на различни системи и органи на човешкото тяло. В зависимост от това тя се разделя на хирургични подспециалности и специалности с хирургична насоченост.

Хирургични специалностиРедактиране

По смисъла си това са конкретните тесни специалности различни от хирургията в най-общ смисъл.

Специалности с хирургична насоченостРедактиране

По смисъла си това не са подспециалности на общата хирургия, а комплексни медицински специалности, в които могат да се извършват различни по обем хирургични интервенции.

Други видове хирургияРедактиране

В хирургията са обособени понятия свързани с типа оперативна дейност, които не могат да се обособят като хирургични подспециалности.

  • Военна хирургия
  • Онкохирургия – занимава се с диагностиката и хирургична намеса като допълнение към химиотерапията и други видове онкологично лечение на онкологичните заболявания.
  • Минималноинвазивна хирургия
    • Лапароскопска (миниинвазивна) хирургия

Хирургия в БългарияРедактиране

Началото на хирургията в България като научна и на приложението й специалност става след Освобождението на Българието от руски лекари хирурзи, най-известният от които е Н.И. Пирогов, който участва в няколко руски войни, включително Руско-Турската Освободителна война като военно-полеви хирург. На негово име е основан Институт Пирогов, вероятно на базата на следосвобожденски учебно-образователен и хирургичен комплекс, където са се обучавали първите български лекари след Освобождението. Подобен хирургичен център на името на Пирогов има и в Москва.

Работата на Пирогов се развива особено през социализма, когато неговата военно-полева хирургия намира практическо приложение в травматологията и спешната хирургия, с която е по-известен Интитут Пирогов сега.

След демократичните промени от началото на 90-те Пирогов е преобразуван в университетска болница по подобие на американските болници за спешна помощ, които често са университетски болници (това, обаче е проблем, тъй като Пирогов е руски учен, а пироговската медицина е руска хирургична медицина свързана с Освободителните Руско-Турски войни, тоест с това се получава културологична неконсистентност, тъй като в САЩ Пирогов е непознат като хирург, макар да има понятие за военно-полева хирургия, но основно и предимно във Великобритания).

Българската хирургия има влияние от френската и румънската хирургия (Букурещ) през 19 (както и през 20 век) [2][3].

След приемането на България в ЕС за придобиване на специалност по хирургия вече не се изисква лекарят да има придобита специалност по обща хирургия.

Изключение прави специалността Военна хирургия, за придобиването на която е нужно лекарят да има вече призната специалност по обща хирургия, ортопедия и травматология, включително неврохирургия, а дори и акушерство, и гинекология (в случаите, когато пациентката може да се нуждае от незабавен аборт и други), както и други.

ИзточнициРедактиране

  1. Ancient Thracians and their medicine, https://bnr.bg
  2. Almanach Bulgare, том 6, 1897
  3. Читалище: списание за читалищата в България и чужбина, том 4, 1874

Допълнителна литератураРедактиране

  • Българска асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия – Сборник доклади от третата национална конференция по пластична, реконструктивна и естетична хирургия 22 – 24. 04. 2016 г., София

Виж ощеРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Естетическа хирургия