Албрехт V Гьолер фон Равенсбург

Албрехт V Гьолер фон Равенсбург (на немски: Albrecht V Göler von Ravensburg; * 1444; † 12 ноември 1503) е благородник от стария швабски рицарски род Гьолер фон Равенсбург от Крайхгау, 1488 г. фогт в Кройцнах. Резиденцията на фамилията е дворец Равенсбург при Зулцфелд в Баден-Вюртемберг.

Албрехт V Гьолер фон Равенсбург
германски благородник, рицар,
фогт в Кройцнах
Гробната плоча на Албрехт V Гьолер фон Равенсбург
Гробната плоча на Албрехт V Гьолер фон Равенсбург

Роден
Починал
Гербът на Гьолер фон Равенсбург
Гербът на Гьолер фон Равенсбург
Замъкът Равенсбург при Зулцфелд

Той е син на Мартин Гьолер фон Равенсбург (1408 – 1465), бивш домхер на Шпайер, и съпругата му Анна фон Хиршберг. Баща му е освободен 1433 г. от духовния му пост от папа Евгений IV. Брат е на Йохан II, Георг I (1440 – 1502), курпфалцски фогт в Бретен, и Евхариус. Йохан и Евхариус стават домхерен в Шпайер.[1]

Албрехт V Гьолер фон Равенсбург се бие 1462 г. в битката при Зекенхайм (днес част от Манхайм) на страната на победения херцог Улрих V фон Вюртемберг. Брат му Георг I Гьолер фон Равенсбург се бие на страната на Фридрих I Победоносни, курфюрст на Пфалц. Албрехт попада за две години в плен на Пфалц, докато плати висока сума. Въпреки случилото се курфюрст Филип, наследникът на Фридрих I, го прави през 1488 г. фогт в Кройцнах.

През 1486 г. Албрехт V и брат му Георг I построяват капела до Равенсбург при „Зеемюле“.

Албрехт V е член на „рицарското турнирско общество с магарето“ и участва 1487 г. в турнира във Вормс. През 1502 г. Албрехт V Гьолер фон Равенсбург и племенникът му Бернхард I Гьолер фон Равенсбург (1480 – 1554) получават Равенсбург.

Неговата гробна плоча се намира в евангелската църква в Зулцфелд.

ФамилияРедактиране

 
Гербът на фон Рамунг

Албрехт V Гьолер фон Равенсбург се жени 1472 г. за Кунигунда фон Рамунг, наследничката на Дайзбах (част от Вайбщат). Те имат един син:[2]

Албрехт V Гьолер фон Равенсбург се жени втори път през 1474 г. за Катарина фон Рамунг († 1497) и след нейната смърт 1497 г. става собственик на Дауденцел (днес в Аглазтерхаузен).

ЛитератураРедактиране

  • Erich Schmid: Goeler von Ravensburg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 516
  • Alfred Friese: Die Ritter-und Turniergesellschaft „mit dem Esel“. Ein Beitrag zur Kulturgeschichte des mittelrheinisch-hessischen Adels im späten Mittelalter. In: Archiv für hessische Geschichte und Altertumskunde. Neue Folge, Band 24, 1952/1953, S. 153 – 184.

ИзточнициРедактиране

  1. Kurt Moser, Kunsthistoriker in Sulzfeld: Die Evangelische Pfarrkirche in Sulzfeld
  2. Dieter u. Ravan Göler von Ravensburg: Die Göler von Ravensburg. Entstehung und Entwicklung eines Geschlechts der Kraichgauer Ritterschaft. Herausgegeben vom Heimatverein Kraichgau (Sonderdruck Nr. 1), Sinsheim 1979.