Георг I Гьолер фон Равенсбург

Георг I Гьолер фон Равенсбург (на немски: Georg I. Göler von Ravensburg; * 1440; † 5 юни 1502) е благородник от стария швабски рицарски род Гьолер фон Равенсбург от Крайхгау, от 1480 до 1500 г. курпфалцски фогт в Бретен в западен Крайхгау, Баден-Вюртемберг. Резиденцията на фамилията е дворец Равенсбург при Зулцфелд в Баден-Вюртемберг.

Георг I Гьолер фон Равенсбург
германски благородник, рицар,
фогт в Бретен
Роден
Починал
Замъкът Равенсбург при Зулцфелд

Той е вторият син на Мартин Гьолер фон Равенсбург (1408 – 1465), бивш домхер на Шпайер, и съпругата му Анна фон Хиршберг. Баща му е освободен 1433 г. от духовния му пост от папа Евгений IV. Брат е на Йохан II, Албрехт V (1444 – 1503) и Евхариус. Йохан и Евхариус стават домхерен в Шпайер.[1]

Георг I Гьолер фон Равенсбург се бие 1462 г. в битката при Зекенхайм (днес част от Манхайм) при Фридрих I Победоносни, курфюрст на Пфалц. Брат му Албрехт V Гьолер фон Равенсбург се бие на страната на победения херцог Улрих V фон Вюртемберг. Георг е от 1480 до 1500 г. фогт на Бретен. През 1486 г. Георг I и брат му Албрехт V построяват капела до Равенсбург при „Зеемюле“.

Георг I е член на „рицарското турнирско общество с магарето“ и участва в турнирите: 1479 г. във Вюрцбург, 1481 г. в Хайделберг и 1487 г. във Вормс.

Неговата гробна плоча с герб се намира в евангелската църква в Зулцфелд.

ФамилияРедактиране

 
Дъщерята Барбара Гьолер фон Равенсбург, абатиса в Розентал († 1535)

Георг I Гьолер фон Равенсбург се жени за Анна Калб фон Рейнхайм. Те имат децата:

  • Волф II (* 1460; † 1527 в Рим), домхер
  • Давид I (1463 – 1539), домхер в княжеското епиксопство Шпайер
  • Георг II (1465 – 1558), домхер в Майнц
  • Схоластика (1466 – 1533), абатиса на манастир Фрауеналб
  • Бернхард I (1480 – 1554), женен I. за Хелена фон Фенинген († 1503), II. за Маргарета фон Фелберг († 1532)
  • Барбара († 18 март 1535), абатиса на манастир Розентал при Грюнщат
  • Анна, омъжена 1491 г. за Филип фон Ментцинген
  • Амалия, от 1524 г. монахиня в манастир Фрауеналб

ЛитератураРедактиране

  • Otto Beuttenmüller: Die Vögte im Oberamt Bretten. In: Brettener Jahrbuch, Band 5, 1972/73, S. 89 – 96.
  • Dieter u. Ravan Göler von Ravensburg: Die Göler von Ravensburg. Entstehung und Entwicklung eines Geschlechts der Kraichgauer Ritterschaft. Herausgegeben vom Heimatverein Kraichgau (Sonderdruck Nr. 1), Sinsheim 1979
  • Erich Schmid: Goeler von Ravensburg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 516
  • Alfred Friese: Die Ritter-und Turniergesellschaft „mit dem Esel“. Ein Beitrag zur Kulturgeschichte des mittelrheinisch-hessischen Adels im späten Mittelalter. In: Archiv für hessische Geschichte und Altertumskunde. Neue Folge, Band 24, 1952/1953, S. 153 – 184.

ИзточнициРедактиране

  1. Kurt Moser, Kunsthistoriker in Sulzfeld: Die Evangelische Pfarrkirche in Sulzfeld