Фридрих I (Пфалц)

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих I.

Фридрих I Победоносни (на немски: Friedrich I der Siegreiche; * 1 август 1425, Хайделберг; † 12 декември 1476, Хайделберг) от род Вителсбахи, е пфалцграф и курфюрст на Пфалц от 1451 до 1476 г.

Фридрих I
Friedrich I. von der Pfalz
6-и курфюрст на Пфалц
Портрет от Албрехт Алтдорфер

Роден
Починал
Погребан Хайделберг, Федерална република Германия
Управление
Период 1451 – 1476
Предшественик Лудвиг IV
Наследник Филип
Arms of the Electoral Palatinate (Variant 1).svg
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Лудвиг III (Пфалц)
Майка Матилда Савойска
Братя/сестри Мехтхилд фон Пфалц
Лудвиг IV
Рупрехт фон Пфалц (архиепископ)
Деца Лудвиг I фон Льовенщайн
Фридрих I в Общомедия

Произход и управлениеРедактиране

Той е вторият син на курфюрст Лудвиг III (1378 – 1436) и втората му съпруга Матилда Савойска (1390 – 1438).

Фридрих е сгоден като дете през 1427 г. за принцеса Елизабет от Бавария-Ландсхут. Годежът е развален и тя се омъжва през 1445 г. за граф Улрих V от Вюртемберг-Щутгарт.

Фридрих I управлява след смъртта на брат му Лудвиг IV (1424 – 1449) от 1449 до 1451 г. като опекун на неговия едногодишен племенник Филип (1448 – 1508). През 1451 г. той го осиновява и на неговото място става курфюрст, но се кълне, че няма да се жени, за да няма други евентуални претенденти за трона. Император Фридрих III не е съгласен с тази постъпка и отказва на Фридрих I признанието. През 1454 г. Фридрих I потушава въстанието на Амберг против неговата постъпка. През 1462 г. той побеждава в избухналата Баден-Пфалцка война и се утвърждава като курфюрст.

Фридрих I умира през 1476 г. в Хайделберг и е погребан там във францисканския манастир.[1] По-късно е преместен в Йезуитската църква.

Народът го нарича Пфалския Фриц (Pfälzer Fritz), а неговите противници лошия Фриц (bösen Fritz).[2]

Женитба и децаРедактиране

Курфюрст Фридрих I започва през 1459 г. любовна връзка с мюнхенската придворна госпожица (на херцогиня Анна) Клара Тот (1440 – 1520) от Аугсбург и има с нея два сина. Той се жени за нея през 1472 г., когато първородният му син иска да стане клерик в Шпайер и Вормс и му трябва документ за брачнороден.[3][4][5] Деца:[6]

ЛитератураРедактиране

  • Franz Fuchs: Antikaiserliche Gedichte aus dem Umfeld Kurfürst Friedrichs des Siegreichen von der Pfalz. In: Franz Fuchs, Paul-Joachim Heinig, Jörg Schwarz (Hrsg.): König, Fürsten und Reich im 15. Jahrhundert. Böhlau, Köln u. a. 2009, ISBN 978-3-412-20473-0, S. 307 – 317 (Forschungen zur Kaiser – und Papstgeschichte des Mittelalters 29).
  • Karl Menzel: Friedrich der Siegreiche. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 7, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 593 – 603.
  • Henny Grüneisen: Friedrich I. der Siegreiche. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 526 – 528 (Digitalisat).

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране