Александър Милев

български езиковед, преводач, лексикограф и литературовед
Тази статия е за известният езиковед. За революционера от ВМОРО вижте Александър Стефанов.

Александър Иванов Мѝлев е български езиковед, лексикограф, литературовед и преводач.[1][2]

Александър Милев
български езиковед, лексикограф, литературовед и преводач
Роден
Починал
16 април 1980 г. (75 г.)
Учил вБогословски факултет на СУ
Софийска духовна семинария
Научна дейност
Областезикознание, лексикография
Работил вСофийски университет
БАН

Биография

редактиране

Роден е на 16 септември 1904 г. в Годеч. Завършва духовната семинария в София през 1926 г., а през 1930 г. – богословие и класическа филология в Софийския университет[3], след което специализира в Гърция и Унгария.

В периода 1930–1945 г. работи като учител в класическите гимназии във Варна и София. От 1945 г. е научен сътрудник в Института по история при БАН. През 1946–1967 г. преподава латински и старогръцки език в Софийския университет, а от 1971 до 1980 г. е професор в Духовната академия в София. Умира на 16 април 1980 г.[1][2]

Научни трудове

редактиране

Александър Милев се занимава въпроси от историята на българския език, извършва изследвания върху старобългарската и античната литература, превежда от старогръцки и латински език. По-значими негови трудове са:

  • „Латинско-български речник“ (1937)
  • „Гръцките съществителни имена в българския език“ (1955)
  • „Латинските имена в българския език“ (1956)
  • „За авторството на пространното Климентово житие“ (1957)
  • „Речник на чуждите думи в българския език“ (1958)[1]
  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2808-2809.
  2. а б Богданов, Богдан. Alexandri Milev professoris in memoriam // kkf.proclassics.org. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 5 март 2016.
  3. Александър Милев // booktraffic.bg. Архивиран от оригинала на 2014-08-29. Посетен на 8 август 2015.