Александър Милев
- Тази статия е за известният езиковед. За революционера от ВМОРО вижте Александър Стефанов.
Александър Иванов Мѝлев е български езиковед, лексикограф, литературовед и преводач.[1][2]
Александър Милев | |
български езиковед, лексикограф, литературовед и преводач | |
Роден |
16 септември 1904 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Богословски факултет на СУ Софийска духовна семинария |
Научна дейност | |
Област | езикознание, лексикография |
Работил в | Софийски университет БАН |
Биография
редактиранеРоден е на 16 септември 1904 г. в Годеч. Завършва духовната семинария в София през 1926 г., а през 1930 г. – богословие и класическа филология в Софийския университет[3], след което специализира в Гърция и Унгария.
В периода 1930–1945 г. работи като учител в класическите гимназии във Варна и София. От 1945 г. е научен сътрудник в Института по история при БАН. През 1946–1967 г. преподава латински и старогръцки език в Софийския университет, а от 1971 до 1980 г. е професор в Духовната академия в София. Умира на 16 април 1980 г.[1][2]
Научни трудове
редактиранеАлександър Милев се занимава въпроси от историята на българския език, извършва изследвания върху старобългарската и античната литература, превежда от старогръцки и латински език. По-значими негови трудове са:
- „Латинско-български речник“ (1937)
- „Гръцките съществителни имена в българския език“ (1955)
- „Латинските имена в българския език“ (1956)
- „За авторството на пространното Климентово житие“ (1957)
- „Речник на чуждите думи в българския език“ (1958)[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2808-2809.
- ↑ а б Богданов, Богдан. Alexandri Milev professoris in memoriam // kkf.proclassics.org. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 5 март 2016.
- ↑ Александър Милев // booktraffic.bg. Архивиран от оригинала на 2014-08-29. Посетен на 8 август 2015.