Александър Моцев

Александър Димитров Моцев е български музиколог-фолклорист.

Александър Моцев
български музиковед-фолклорист
Роден	Александър Димитров Моцев 16 ноември 1900 г. Лом, Княжество България
Починал	24 декември 1964 г. София, Народна република България
Учил в	Национална музикална академия
Научна дейност
Област	Етнография, изкуствознание

Биография

Роден е в Лом в семейството на земеделци. През 1925 година се дипломира в Учителския отдел на Държавната музикална академия, където негови преподаватели са били Никола Абаджиев по цигулка и Добри Христов по теория на музиката.

От 1925 до 1938 година Моцев работи като учител по музика в родния си град, като успоредно с това дирижира създадения от него през 1927 година граждански смесен хор „Петко Стайнов“. В Лом Моцев поставя около 12 музикално-сценични творби, сред които оперите „Орфей“ на Кристоф Глук, „Тахир беговица“ от Димитър Хаджигеоргиев, оперети от Имре Калман, Роберт Щолц и Жак Офенбах.

От 1938 до 1942 година Александър Моцев работи като учител в София. През 1942 – 43 и 1944 – 45 година прави специализация по музикология във Виена.

Публикации

Първият му научен труд, „Ритъм и такт в българската народна музика“ от 1949 година, е посветен на българския музикален фолклор: в него Моцев записва ритмите на различни български хора̀, сред които ръченицата, Дайчовото хоро, копаницата и други народни напеви и танцови мелодии. В някои от музиковедските си схващания по отношение на неравноделните тактове Моцев се обявява против установената от Добри Христов, Васил Стоин и други фолклористи тактова теория на българската народна музика.

Автор е и на други трудове като:

• „Работа над изпълнението и агогиката на песента“, 1953 (статия),
• „Българската народна музика“, 1954, „Наука и изкуство“, София (монография),
• „Тактовете с хемиолно удължени времена в записите на българските фолклористи“, 1956 (студия),
• „Характерни ритми в творчеството на българските композитори“, 1957 (монография),
• „Орнаменти в българската народна музика“, 1961 (монография).

Александър Моцев е автор и на сборниците „Пиеси за най-малките пианисти“ съвместно с Лидия Кутева (1956) и „50 начални урока по цигулка“ (1957). Пише множество статии и рецензии в периодичния печат, свързани с въпросите за народната песен, хоровото дело и музикалното творчество.

Източници

• Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 314. (на български)