Кристоф Глук

Германски композитор

Кристоф Вилибалд Глук (на немски: Christoph Willibald Gluck, 2 юли 1714 – 15 ноември 1787) е германски композитор от епохата на ранния класицизъм, автор на над 100 оперни произведения. Името му се свързва с въвеждането на важни промени в оперното изкуство. Най-значимите му произведения са написани на френски по време на престоя му в Париж под патронажа на кралица Мария-Антоанета.

Кристоф Глук
Christoph Willibald von Gluck
германски композитор

Роден
Починал
Погребан Виена, Австрия

Етнос Германци
Националност  Германия
Образование Карлов университет
Награди Орден на златната шпора
Музикална кариера
Стил опера,[1] класическа музика,[2] балет[3]
Инструменти Тръбен орган
Активност от 1741 г.
Семейство
Баща Алекзандер Глук

Уебсайт
Кристоф Глук в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в Ерасбах, Бавария. Голяма част от младежките си години прекарва в Прага, където работи като черковен певец и музикант и учи при чешкия композитор Бохуслав Чернохорски. През 1736 г. заминава да продължи образованието си във Виена, а на следващата година е в Милано, където учи при известния композитор Джовани Самартини.[4] По това време Глук се ориентира към оперното творчество и постига първите си успехи в музиката. За сюжети често избира истории от митологията и от Античната епоха, които са популярни сред автори от неговото време. През 1741 г. съчинява пър­­вата си сценична творба – операта серия „Артаксеркс“ („Ксеркс“). Пре­мие­рата на операта в Ла Скала преминава с голям успех, което носи на Глук европейска известност и поръчки за нови опери от Венеция, Торино и Кремона.[5]

През 1745 г. Глук заминава за Лондон, но там оперите му „Артамене“ и „Гибелта на великаните“ се приемат хладно и не след дълго той напуска Англия. От този период датира запознанството му с Хендел, на чието творчество силно се възхищава. Това ще бъде първият тласък за неговото реформаторско дело.[5]

След Лондон известно време работи като диригент в Хамбург. Между 1750 – 1772 живее и твори във Виена, където създава повечето си известни произведения.[4] От 1754 г., в продължение на десет години, Глук заема привилегиро­ва­­ната длъжност диригент на придворната опера. По това време срещите му с граф Дурацо, интендант на операта и либретист, с когото разисква оперната драматургия, и с Раниери де Калцабиджи, популярен за времето си поет, драматург и оперен либретист, дават на Глук необходимия импулс да започне своята реформа. Макар да е силно повлиян от италианската опера сериа, постепенно Глук променя своите опери в посока на по-малко текст със силна музика и зрелищни ефекти. Първата съвместна творба на Глук и Калцабиджи е новаторската опера „Орфей и Евридика“ (1762). Следват „Алцеста“ и „Парис и Елена“, чийто либретист отново е Калцабиджи.[5][6]

Вече на върха на своята слава, през есента на 1773 г. Глук заминава за Париж по покана на кралица Мария-Антоанета. Във френската столица Глук създава оперни произведения, чийто реформаторски стил разделя публиката и предизвиква остри спорове между привържениците на традиционната италианска опера и тези, подкрепящи новите тенденции в оперното изкуство.[4]

През 1779 г. Кристоф Глук се завръща във Виена, където остава до края на живота си – умира на 15 ноември 1787 г.[4]

ТворчествоРедактиране

Сред най-известните му творби са:

  • „Артаксеркс“ (опера, 1741),
  • „Демофонт“ (опера, 1743),
  • „Семирамида“ (балет, 1748),
  • „Парис и Елена“ (опера, 1770),
  • Орфей и Евридика (1762, 1774)
  • „Ахил“ (балет, 1765),
  • Ифигения в Авлида (опера, 1774),
  • „Армида“ (опера, 1777), „Ифигения в Таврида“ (опера, 1779),
  • „Ехо и Нарцис“ (опера, 1780).

ИзточнициРедактиране

  1. www.nytimes.com.
  2. www.nytimes.com.
  3. www.bluebeat.com.
  4. а б в г Сагаев, Любомир. Кристоф Глук. // Книга за операта. София, Държавно издателство „Музика“, 1983. ISBN 954-8004-21-6.
  5. а б в Стамболиев, Огнян. 260 години от смъртта на „кавалера Глук“ – Кристоф Вилибалд Глук. // Софийска опера и балет. 6 февруари 2017. Посетен на 28 ноември 2021.
  6. Хубанова, Елена. Кристоф Вилибалд Глук: Преди да пристъпя към написването на опера, се старая да забравя напълно, че съм музикант.... // На опера в събота. БНР, 25 юли 2014. Посетен на 28 ноември 2021.

Външни препраткиРедактиране