Отваря главното меню

Кристоф Вилибалд Глук (на немски: Christoph Willibald Gluck, 2 юли 1714 – 15 ноември 1787) е германски композитор от епохата на ранния класицизъм, автор на над 100 оперни произведения. Името му се свързва с въвеждането на важни промени в оперното изкуство. Най-значимите му произведения са написани на френски по време на престоя му в Париж под патронажа на кралица Мария-Антоанета.

Кристоф Глук
Christoph Willibald von Gluck
германски композитор

Роден
Починал

Националност Флаг на Германия Германия
Образование Карлов университет
Семейство
Баща Алекзандер Глук

Уебсайт
Кристоф Глук в Общомедия

Роден е в Ерасбах, Бавария. Голяма част от младежките си години прекарва в Прага, където работи като черковен певец и музикант и учи при чешкия композитор Бохуслав Чернохорски. През 1736 г заминава да продължи образованието си във Виена, а на следващата година е в Милано, където учи при известния композитор Джовани Самартини. По това време Глук се ориентира към оперното творчество и постига първите си успехи в музиката. Известно време работи в Лондон и като диригент в Хамбург. Между 1750 – 1772 живее и твори във Виена, където през това време създава повечето си известни произведения. Вече на върха на своята слава, през есента на 1773 г. Глук заминава за Париж по покана на Мария-Антоанета. Във френската столица Глук създава оперни произведения, чийто реформаторски стил разделя публиката и предизвиква остри спорове между привържениците на традиционната италианска опера и тези, подкрепящи новите тенденции в оперното изкуство.

През 1779 г. Кристов Глук се завръща във Виена, където остава до края на живота си – умира на 15 ноември 1787 г.

Сред най-известните му творби са:

  • „Артаксерск“ (опера, 1741),
  • „Демофонт“ (опера, 1743),
  • „Семирамида“ (балет, 1748),
  • „Парис и Елена“ (опера, 1770),
  • „Орфей и Евридика“ (1762, 1774),
  • „Ахил“ (балет, 1765),
  • Ифигения в Авлида (опера, 1774),
  • „Армида“ (опера, 1777), „Ифигения в Таврида“ (опера, 1779),
  • „Ехо и Нарцис“ (опера, 1780).

ИзточнициРедактиране

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 26 април 2014 г..
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..