Александър Шишков

руски общественик

Алекса̀ндър Семьо̀нович Шишко̀в (на руски: Александр Семёнович Шишков) е руски писател, филолог, литературовед, военен (адмирал) и държавен деятел.

Александър Шишков
руски общественик
Shiskov Alexander Semyonovich.jpg
Роден
Починал
21 април 1841 г. (87 г.)
ПогребанСанкт Петербург, Русия
НаградиЗлатно оръжие „За храброст“
орден на свети Владимир
Александър Шишков в Общомедия

Пръв[източник? (Поискан преди 177 дни)] председател, до смъртта си, на Руската академия – създадена с указ на Екатерина Велика по образец на Френската академия, и която се превръща в изразител на руското просвещение[източник? (Поискан преди 177 дни)]. От 1800 г. е член на Императорската академия на науките. [1]

Александър Шишков е създател на ново направление в руската литература, наречено постафактум – архаизъм. [2] Автор е на манифеста за отечествената война. Носител на орден „Свети Александър Невски“, който му е връчен във Вилнюс след отстъплението на великата армия, във връзка наближаващия край на наполеоновите войни. [3]

Политически възгледи и държавническа деятелностРедактиране

Александър Шишков е сред най-видните руски консерватори и държавни деятели.[източник? (Поискан преди 177 дни)] Един от водещите руски идеолози по време на отечествената война срещу великата армия на Наполеон Бонапарт.[източник? (Поискан преди 177 дни)] Това му позволява да заеме длъжността „държавен секретар“ (еквивалентна на министър-председател,[източник? (Поискан преди 177 дни)] и като втори по ред в историята, след като е учредена 1810 г.) в периода от 1812 до 1814 г. Още преди Виенския конгрес, Александър Шишков се изявява като водещ идеолог на руския консерватизъм и се обявява за възстановяването на стария ред в Европа и света, посредством реставрация /най-вече на ценностите/.[източник? (Поискан преди 177 дни)]

Взел участие в три битки на руския флот по време на Руско-шведската война (1788 – 1790), за което му е присъдено званието „адмирал“ (пълен – 1824). Като държавен секретар и водещ идеолог, участва в разработването на постановките на следвоенния мир, установени на Виенския конгрес, инициирайки сключването на Свещен съюз между водещите европейски монарси с цел „баланс на силите“.[източник? (Поискан преди 177 дни)]

Консервативните му политически възгледи принасят полза роялистка Франция да бъде поканена да участва във Виенския форум и да не ѝ се отнемат територии.[източник? (Поискан преди 177 дни)] Като член на Върховния наказателен съд не се застъпва за смъртни присъди на декабристите, намирайки ги за „заблудени хора“. [4]

Светоглед и просветна дейностРедактиране

През 1817 г. Александър Шишков встъпва с крайно остра и негативна реакция към дейността на новоучреденото руско Министерство на духовните дела и народното просвещение, начело с княз Александър Голицин. Всякакви прояви на либерализъм са заклеймени от Александър Шишков, като „развращаващи народа“.

В това следвоенно време, Александър Шишков встъпва и срещу учреденото Руско библейско дружество, което си поставя за цел да замени текста на светото писание от църковнославянски – на разговорния народен руски език, за да бил той достъпен и разбираем от простолюдието. Според видния руски консерватор, това е кощунствено, понеже се заменя „езика на църквата“ с „езика на театъра“.

С възцаруването на император Николай I, Александър Шишков е повторно оценен подобаващо на императорско ниво.[източник? (Поискан преди 177 дни)] За това спомага избухналото въстание на декабристите. По това време, Александър Шишков е министър на народното просвещение, остро противопоставяйки се на идеолозите на световното библейско дружество и декабристите, които са заклеймени от него като „виновни за упадъка на нравствеността, разгула на свободомислието и за антиправославния мистицизъм“. [5]

През 20-те години е водещ идеолог на създаденото руско охранително движение и партия.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

((ru)) Литература – съчинения и преводи на Александър ШишковРедактиране