Александър Шишков

руски общественик

Алекса̀ндър Семьо̀нович Шишко̀в (на руски: Александр Семёнович Шишков) е руски писател, филолог, литературовед, военен (адмирал) и държавен деятел.

Александър Шишков
руски общественик
Shiskov Alexander Semyonovich.jpg
Роден
20 март 1754 година
Починал
21 април 1841 година (87 г.)
ПогребанСанкт Петербург, Русия
НаградиЗлатно оръжие „За храброст“
орден на свети Владимир
Александър Шишков в Общомедия

До смъртта си е председател на Руската академия – създадена с указ на Екатерина Велика по образец на Френската академия. От 1800 г. е член на Императорската академия на науките. [1]

Александър Шишков е създател на ново направление в руската литература, наречено постафактум – архаизъм. [2] Автор е на манифеста за отечествената война. Носител на орден „Свети Александър Невски“, който му е връчен във Вилнюс след отстъплението на великата армия, във връзка наближаващия край на наполеоновите войни. [3]

Политически възгледи и държавническа деятелностРедактиране

Александър Шишков заема длъжността „държавен секретар“ (втори по ред в историята, след като е учредена през 1810 г.) в периода от 1812 до 1814 г.

Взел участие в три битки на руския флот по време на Руско-шведската война (1788 – 1790), за което му е присъдено званието „адмирал“ (пълен – 1824). Като член на Върховния наказателен съд не се застъпва за смъртни присъди на декабристите, намирайки ги за „заблудени хора“. [4]

Светоглед и просветна дейностРедактиране

През 1817 г. Александър Шишков встъпва с крайно остра и негативна реакция към дейността на новоучреденото руско Министерство на духовните дела и народното просвещение, начело с княз Александър Голицин. Всякакви прояви на либерализъм са заклеймени от Александър Шишков, като „развращаващи народа“.

В това следвоенно време, Александър Шишков встъпва и срещу учреденото Руско библейско дружество, което си поставя за цел да замени текста на светото писание от църковнославянски – на разговорния народен руски език, за да бил той достъпен и разбираем от простолюдието. Според видния руски консерватор, това е кощунствено, понеже се заменя „езика на църквата“ с „езика на театъра“.

След идването на власт на император Николай I Александър Шишков е министър на народното просвещение, остро противопоставяйки се на идеолозите на световното библейско дружество и декабристите, които са заклеймени от него като „виновни за упадъка на нравствеността, разгула на свободомислието и за антиправославния мистицизъм“. [5]

През 20-те години е водещ идеолог на създаденото руско охранително движение и партия.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

((ru)) Литература – съчинения и преводи на Александър ШишковРедактиране