Френско-руска война (1812)

Френско-руската война от 1812 г. е решителният за Наполеоновите войни конфликт между Русия и нахлулата на нейна територия армия на Наполеон Бонапарт.

Френско-руска война
Наполеонови войни
Казаците нападат армията на Наполеон край Москва през зимата на 1812 г.
Казаците нападат армията на Наполеон край Москва през зимата на 1812 г.
Информация
Период24 юни – 14 декември 1812 г.
МястоРуска империя
Резултат● Категорична победа за Руската империя.
● Стратегическо отстъпление за коалицията под егидата на Френската империя.
Страни в конфликта
Първа френска империя Първа френска империя
Австрийска империя
Прусия Прусия
Швейцария
и френските васали в Европа
Руска империя
със съюзници Англия и Швеция, които не участват във войната на територията на Русия
Командири и лидери
Наполеон БонапартАлександър I
Сили
610 хил. с 1370 оръдия650 хил. с 1600 оръдия и 400 опълченци
Жертви и загуби
550 хил. с 1200 оръдия210 хил.
Френско-руска война в Общомедия

В руската историография е наричана Отечествена война от 1812 г. (на руски: Отечественная война 1812 года), докато във френската историография за нейното означаване се използва също така и терминът Руска кампания от 1812 г. (на френски: campagne de Russie pendant l 'année 1812). Въпреки този мит много крепостници са се надявали французите да ги освободят от състоянието им, и в първите месеци на войната са започнали да нападат имения на помешчици, да пленяват тях и офицерите и да ги предават на настъпващите толкова често, че властите са наричали събитията "втора Пугачовщина", и едва когато през есента французите остават без пари и продоволствие и започват да си ги набавят чрез грабежи на селячеството, то също започва да води Партизанска война, за да защити собствеността и сигурността си.[1]

Приключва с почти пълното унищожаване на армията на Наполеон и преместването на военните операции на териториите на Полша и Германия през 1813 г. (виж война на Шестата коалиция).

Наполеон първоначално нарича войната Втора полска, тъй като сред поставените цели на кампанията му е възраждането (в противовес на Руската империя) на Полската независима държава, включвайки територии от Литва, Беларус и Украйна. Главнокомандващ руската армия във войната е Михаил Кутузов.

Войната на практика решава и глобалния конфликт, предизвикан от Наполеон. След битката на народите френският император абдикира на остров Елба, а след Стоте дни е заточен на остров Света Елена далече от светската суета, където и умира в английски плен. Световният ред и статукво са възстановени от Виенския конгрес.

Сюжетът на войната е художествено пресъздаден в романа от руската класическа литуратураВойна и мир“ от Лев Толстой.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

Мемоари редактиране