Алексей Прокопиевич Берест (на украински език: Олексій Прокопович Берест) е съветски офицер лейтенант, разузнавач.

Алексей Берест
Олексій Прокопович Берест
съветски офицер
Роден
с. Горяйстовка, Украйна
Починал
4 ноември 1970 г. (49 г.)
ст. Селмаш, Русия
ПогребанРостов на Дон, Русия
ПартияКПСС
Наградимедал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“
Червено знаме
Червена звезда
орден „Велика Отечествена война“
Военна служба
Званиелейтенант
Алексей Берест в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 9 март 1921 г. в с. Горяйстовка, Украйна. На 18-годишна възраст постъпва като доброволец в Червената армия. Участва в Съветско-финландската война (1939 – 1940).

Участва във Втората световна война и изминава бойните пътища по защитата на Родината от първия до последния ден. За бойни заслуги последователно е повишаван от редник и достига до званието лейтенант. Заместник-командир по политическата част на 1-ви батальон, 756-и стрелкови полк, 150-а стрелкова дивизия на 3-та ударна армия от I Беларуски фронт.

Знаме на победата

редактиране

Заедно със сержант Михаил Егоров и младши сержант Мелитон Кантария забива знамето на победата на покрива на Райхстага по време на битката за Берлин.

В Райсхтага са укрепени немски войници, по-голяма част от които елитни СС бойци. Отбраняват се ожесточено. Когато до Райхстага остават 80 – 100 метра, сержант Егоров, младши сержант Кантария и лейтенант Алексей Берест, пропълзяват в зданието и развяват Червеното знаме от етажите на сградата. Въодушевени от това, червеноармейците стремително атакуват противника и нахлуват в Райхстага. Сражавали се за всеки етаж, всяка стая и етажна площадка. Червеното знаме е поставено на купола на зданието на 1 май. То е обявено за официалното Знаме на победата.

Предложен е за звание „Герой на Съветския съюз“, но е награден е с орден „Червено знаме“.

След войната

редактиране

Продължава военната си служба в Севастопол до 1948 г. Установява се в Ростов на Дон. Работи в районната служба по киноразпространение. По обвинение в разхищение, въпреки свидетелските показания е осъден на 10 години затвор. След смъртта на Сталин е амнистиран. Работник в заводите „Ростелмаш“.

Загива на 3 ноември 1970 г., спасявайки момиче на станция „Селмаш“ от колелата на движещ се влак. Погребан е в с. Александровка, област Ростов на Дон.

На 6 май 2005 г. за лично мъжество и героизъм в Берлинската операция и издигането на знамето на победата над Райхстага му е присвоено звание „Герой на Украйна“ (посмъртно).

  • Орден „Червено знаме“
  • Орден „Отечествена война“ I ст.
  • Орден „Червена звезда“.
  • Звание „Герой на Украйна“ (посмъртно)

Източници

редактиране


    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Берест, Алексей Прокопьевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​