Алехо Карпентиер и Валмонт (26 декември 1904 – 24 април 1980) е кубински писател, журналист, музикант и музиковед, който повлиява значително на латиноамериканската литература по време на творческия си разцвет.

Алехо Карпентиер
Alejo Carpentier
кубински писател
Роден
Починал
24 април 1980 г. (75 г.)
VII окръг, Париж, Франция
ПогребанХавана, Куба
Националност Куба
Работилписател, есеист, публицист, политик
Литература
Период1924 – 1980
Жанровероман, разказ, есе
НаправлениеМагически реализъм
ТечениеСюрреализъм
НаградиМигел де Сервантес (1977)
Семейство
Уебсайт
Алехо Карпентиер в Общомедия

Считан е за един от най-значимите испаноезични писатели на ХХ век и по-специално за един от авторите, които обновяват латиноамериканската литература. Стилът му на писане се отличава с благородство, а пресъздаването на реалността включва различни аспекти и измерения на въображението му.[1] Тези елементите допринасят за създаването и усъвършенстването на магическия реализъм. Карпентиер е номиниран за Нобелова награда за литература.

През голямата част от живота си Карпентиер е журналист и музикален теоретик – организира различни концерти за новата музика и прави сериозни музикални изследвания. Въпреки това придобива световна известност с литературните си творби.[2]

Биография редактиране

Детство, юношество и образование редактиране

Дълго време се смята, че Карпентиер е роден в Хавана), но актът му за раждане, открит посмъртно, посочва за рождено място Лозана, Швейцария.[3] Син е на Жорж Жюлиен Карпентиер, френски архитект, и Лина Валмонт, учителка по езици с руски произход. Алехо Карпентиер остава белязан от културно раздвоение и смесване на двете раси.[4] Родният му език е френският.[5]Баща му се интересува от испанския свят, той е „убеден в европейската деградация и настоява да живее в млада държава“[6]. Израснал е в Куба сред бели и чернокожи селяни, „гладни хора, потънали в мизерия, преждевременно забременели жени, недобре нахранени деца, пълни с болести“.[7] В действителност животът на Карпентиер си проличава ясно в неговите творби. [8]

Карпентиер започва да учи писане и четене в кубински училища. Детството му съвпада с първите години на Независима Република Куба, когато кубинските училища фокусират образованието върху колониалното испанско минало. Както е казал самият Карпентиер: „В моите детски училища, в Хавана, учехме наизуст книгите, които се използваха в Испания до края на XIX век.[9] Забележително е, че училищата нямаха текстове, които да отразяват новата политическа реалност в Куба, нито имаше учебници за историята на Куба или Америка.“[10] На осем години се мести с родителите си в Лома де Тиера, квартал на Ел Которо, близо до Хавана.[11]

От единадесет до седемнадесетгодишна възраст Алехо Карпентиер е обучаван от родителите си: баща му го учи на писане и четене, а майка му – на музика. Така още от детството си Карпентиер развива любов към музиката. Въпреки това, когато баща му ги изоставя, на Карпентиер прекъсва учението си и започва работа, за да помага на майка си.[12]

След завършване на началното си образование в Куба, заминава за Париж, за да довърши част от основното си образование в лицея Жансон де Саи (Janson de Sailly),[13], където, учейки теоретични курсове по музика, става „приемлив пианист“. През 1917 г. е приет в Instituto de Segunda Enseñanza de La Habana, за да продължи теоретичното си музикалното образование. През 1920 г. постъпва в Хаванския университет по архитектура, но малко по-късно го напуска.[14]

В началото на 20-те години на ХХ век започва да се занимава с политика, по-специално с „пропадналата революция на ветераните и патриотите“ през 1923.[15] Техните групи не са точно политически, а по-скоро обединени от изкуството.[15]Въпреки това, имат политически цели и се борят срещу диктатурата на Херардо Мачадо, който взема властта през 1925 г., и срещу капитализма на Северна Америка.[15]

Живот и творчество в Куба редактиране

През 1921 г. Карпентиер започва кариерата си като журналист. Тя продължава почти 60 години – през остатъка от живота му.[16] Публикува първите си литературни произведения – преразкази на познати творби – в рубриката „Известни творби" в хаванския вестник La Discusión.[17] Същата година решава окончателно да изостави образованието си и отново се връща във Франция. Две години по-късно се завръща в Куба и редактира статии за музикална критика и театър в La Discusión и El Heraldo de Cuba през 1923 и 1924 г.[17]. След като се стабилизира финансово, заема различни журналистически постове: главен редактор на популярното списание „Испания“, сътрудник на Съюза на производителите на обувки, както и в модната секция на списание „Социал“, където използва псевдонима „Жаклин“.

Присъединява се към Grupo Minorista и става част от Protesta de los Trece. El Grupo Minoristaе съставена от Карпентиер, Мартинес Вилена, Роиг де Луечсенринг, Луис Гомес Ванфемен и Талет.[18] Членовете определят групата като аполитично интелектуално движение, въпреки че активно опонират на политиката на президента Алфредо Заяс.[19]El Grupo Minorista е част от Falange de Acción Cubana. Последната е основана от Мартинес Вилена. Критикува правителството и организира провалилото се въстаническо движение на Асоциацията на ветераните и патриотите.[18] Между 1924 и 1928 г. Карпентиер е редактор на списание Картелес[20] През 1929 г. пътува за Мексико, където е поканен от правителството да участва в конгрес на журналистите. Там се запознава с Карлос Пелисер, Джеймс Торес Бодет, Хосе Клементе Ороско и започва дългото си приятелство с Диего Ривера.[17] Този период е много важен за оформянето на Карпентиер като творческа личност. Успява да опознае всички квартали на Хавана, открива колониалната архитектура и атмосферата на Старата Хавана. Тези елементи се срещат в много от есетата и романите му.[21] Творбите и изказванията на Карпентиер от 1920 – 1928 г. показват, че участва активно в кубинския авангардизъм и е приятел с основните личности от течението.[22] Карпентиер обогатива познанията си по музика през този период като слуша професионалните изпълнения на Амадео Ролдан – тези изпълнения включват откъси от творбите на Морис Равел, Клод Дебюси, Игор Стравински и на други съвременни композитори.

През 1927 г. подписва „Manifesto Minorista“ и заради това е обвинен, че е комунист и осъден на седем месеца затвор. В затвора Карпентиер пише първата версия на романа Ecué-Yamba-Ó!.[23] Условно освободен, отива на конгреса на журналистите в Хавана през март 1928 г. Там се запознава с френския сюрреалист Робер Деснос, който му помага да избяга от подтисническия режим на Мачадо. Деснос му осигурява паспорт и лична карта и му помага да се качи на кораб, който се отправя към Франция.[24]

Произведения редактиране

Романи редактиране

  • ¡Écue-Yamba-O! (1933)
  • El reino de este mundo (1949)
    Царството тук на земята, изд. „Народна култура“ София (1975), прев. Тодор Нейков
  • Los pasos perdidos (1953)
    Загубените следи, изд. „Народна култура“ София (1966, 1970), прев. Валентина Рафаилова
  • El acoso (1956)
    Гонитбата, изд.” Сиела”, София (2011), прев. Румен Стоянов
  • El siglo de las luces (1962)
    Векът на просвещението, изд. „[[Христо Г. Данов (издателство)|Христо Г. Данов“ София (1972, 1982), прев. Симеон Владимиров
  • Concierto barroco (1974)
    Бароков концерт: Разкази и повести, изд. „Народна култура“ София (1979), прев. Румен Стоянов, М. Дренска, В. Кънев
    Бароков концерт, изд.” Сиела”, София (2011), прев. Румен Стоянов
  • El recurso del método (1974)
    Приложението на метода, изд. „Народна култура“ София (1977), прев. Стефан Савов
  • La consagración de la primavera (1978)
    Пролетно тайнство, изд. „Партиздат“ София (1986), прев. Евдокия Кирова
  • El arpa y la sombra (1979)
    Арфата и сянката, изд. „Народна култура“ София (1981), прев. Тодор Нейков

Разкази редактиране

  • „El sacrificio“ (1923)
  • „Histoire de lunes“ (1933, на френски)
  • „Viaje a la semilla“ (1944)
  • „Oficio de tinieblas“ (1944)
  • „Los fugitivos“ (1946)
    Бегълците, сп. „Съвременик“ София (2012), прев. Елена Ангелова
  • Guerra del tiempo. Tres relatos y una novela (1958): „Viaje a la semilla“, „Semejante a la noche“, „El camino de Santiago“ y „El acoso“, en la primera edición. En posteriores ediciones se le agregan dos relatos más: „Los fugitivos“ y „Los advertidos“.
  • Cuentos (1976): „El camino de Santiago“, „Los advertidos“, „Semejante a la Noche“, „Viaje a la semilla“, „Los fugitivos“, „Oficio de tinieblas“ y „El derecho de asilo“.

Есеистика редактиране

  • La música en Cuba (1946)
    Музиката в Куба, изд. „Музика“ Ямбол (1983), прев. Карло Андреев
  • Tristán e Isolda en tierra firme (1949)
  • Tientos y diferencias (1964)
  • Literatura y conciencia en América Latina (1969)
  • La ciudad de las columnas (1970)
    Градът на колоните, сп. „Аритектура“ София (1995), прев. Людмила Петракиева
  • América Latina en su música (1975)
    Латиноамериканската музика в исторически координати, сп. „Музикални хоризонти“ София (1995), прев. Людмила Петракиева
  • Letra y solfa (1975)
  • Razón de ser (1976)
  • Afirmación literaria americanista (1979)
  • Bajo el signo de Cibeles. Crónicas sobre España y los españoles (1979)
  • El adjetivo y sus arrugas (1980)
  • El músico que llevo dentro (1980)
  • La novela latinoamericana en vísperas de un nuevo siglo y otros ensayos (1981)
  • Conferencias (1987)

Либрето редактиране

  • Manita en el suelo

Източници редактиране

  1. Zurdo p. 25 1985
  2. Müller-Bergh 16
  3. belnap 1993p.236 – 264
  4. Zurdo p. 25 1985
  5. Clark 1988 p. 27
  6. Leante 57
  7. Zurdo 16
  8. name="Zurdo 16"
  9. Carpentier 13
  10. Zurdo 14
  11. Cambeiro 10
  12. Concierto barroco foreword p.13
  13. Müller-Bergh 10
  14. Janney 20
  15. а б в Janney 21
  16. Zurdo 54
  17. а б в Müller-Bergh 11
  18. а б Müller-Bergh 12
  19. name="Müller-Bergh 12"
  20. .Rita de Maeseneer 7
  21. name="Müller-Bergh 11"
  22. Müller-Bergh 14
  23. name="Müller-Bergh 16"
  24. name="Müller-Bergh 16"

Външни препратки редактиране