Сервантес (награда)
Наградата „Мигел де Сервантес“ (на испански: Premio Miguel de Cervantes) е ежегодна литературна награда, която се връчва на испаноезичен писател за неговото цялостно творчество. Това е най-авторитетното отличие за испаноезична литература.
| „Мигел де Сервантес“ | |
 | |
| Присъждана за | годишна литературна награда за цялостно творчество на испаноезични писатели |
|---|---|
| От | Министерство на културата на Испания |
| Място | Алкала де Енарес |
| Държава |  Испания |
| Възнаграждение | 125 000 евро |
| Първо връчване | 1976 г. |
| Уебсайт | CervantesPresentacion |
| „Мигел де Сервантес“ в Общомедия | |
Кандидатите се предлагат от 22 академии на испанския език по света, лауреатът се обявява в края на съответната година, а наградата му се връчва от испанския крал на 23 април следващата година в Алкала де Енарес (датата на смъртта и родното място на писателя Мигел де Сервантес). Паричното изражение на наградата от 125 000 евро.
Наградата „Сервантес“ са получили четири жени: Дулсе Мария Лойнас, Мария Самбрано, Ана Мария Матуте и Ида Витале.[1]
Списък на наградените
редактиране- 1976 Хорхе Гилен (
Испания) - 1977 Алехо Карпентиер (
Куба) - 1978 Дамасо Алонсо ( Испания)
- 1979 Хорхе Луис Борхес (
Аржентина) и Херардо Диего ( Испания) - 1980 Хуан Карлос Онети (
Уругвай) - 1981 Октавио Пас (
Мексико) - 1982 Луис Росалес ( Испания)
- 1983 Рафаел Алберти ( Испания)
- 1984 Ернесто Сабато ( Аржентина)
- 1985 Гонсало Торенте Балестер ( Испания)
- 1986 Антонио Буеро Вайехо ( Испания)
- 1987 Карлос Фуентес ( Мексико, роден в
Панама) - 1988 Мария Самбрано ( Испания)
- 1989 Аугусто Роа Бастос (
Парагвай) - 1990 Адолфо Бьой Касарес ( Аржентина)
- 1991 Франсиско Аяла ( Испания)
- 1992 Дулсе Мария Лойнас ( Куба)
- 1993 Мигел Делибес ( Испания)
- 1994 Марио Варгас Льоса (
Перу) - 1995 Камило Хосе Села ( Испания)
- 1996 Хосе Гарсия Нието ( Испания)
- 1997 Гилермо Кабрера Инфанте ( Куба)
- 1998 Хосе Йеро ( Испания)
- 1999 Хорхе Едуардс (
Чили) - 2000 Франсиско Умбрал ( Испания)
- 2001 Алваро Мутис (
Колумбия) - 2002 Хосе Хименес Лосано ( Испания)
- 2003 Гонсало Рохас ( Чили)
- 2004 Рафаел Санчес Ферлосио ( Испания)
- 2005 Серхио Питол ( Мексико)
- 2006 Антонио Гамонеда ( Испания)[2]
- 2007 Хуан Хелман ( Аржентина)
- 2008 Хуан Марсе ( Испания)[3]
- 2009 Хосе Емилио Пачеко ( Мексико)
- 2010 Ана Мария Матуте ( Испания)
- 2011 Никанор Пара ( Чили)[4]
- 2012 Хосе Мануел Кабайеро Боналд ( Испания)[5]
- 2013 Елена Понятовска ( Мексико)
- 2014 Хуан Гойтисоло ( Испания)[6]
- 2015 Фернандо дел Пасо ( Мексико)
- 2016 Едуардо Мендоса ( Испания)[7]
- 2017 Серхио Рамирес (
Никарагуа)[8] - 2018 Ида Витале ( Уругвай)[9]
- 2019 Жоан Маргарит ( Испания)
- 2020 Франциско Бринес ( Испания)[10]
- 2021 Кристина Пери Роси ( Уругвай)
- 2022 Рафаел Каденас (
Венецуела) - 2023 Луис Матео Диез ( Испания)
Източници
редактиране- ↑ Франсиско Бринес, награда Сервантес 2020
- ↑ Силен глас за Испания в европейската литература
- ↑ Хуан Марсе спечели литературната награда „Сервантес“ // Архивиран от оригинала на 2022-09-28. Посетен на 2020-12-10.
- ↑ Чилийският поет Никанор Пара получи наградата „Сервантес“[неработеща препратка]
- ↑ Хосе-Мануел Кабалеро Боналд получи наградата „Сервантес“[неработеща препратка]
- ↑ Хуан Гойтисоло спечели награда „Сервантес“
- ↑ „Сервантес” 2016 за Едуардо Мендоса
- ↑ Никарагуанецът Серхио Рамирес спечели литературната награда „Сервантес“
- ↑ Ида Витале е четвъртата жена с наградата „Сервантес“
- ↑ Испанският поет Франсиско Бринес е носител на литературната награда „Сервантес“, impressio.dir.bg.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Miguel de Cervantes Prize в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |