Отваря главното меню
Завоевания на Алморавидите в Гана, Мали и Испания

Алморавидите (1040 – 1147 г.) е династия, произлизаща от три съюзени берберски племена – ламтуна, масуфа, гудула, от клана Санхажа, които основават силна държава в Магреб и на Пиренейския полуостров. Произхождат от Южна Мавритания[1].

Алморавидите са фанатични бранители на исляма. В тежки битки с Ганайската империя успяват да наложат ислямската религия в почти цяла Западна Африка и по време на апогея на своята мощ владеят територия от Испания до Сенегал.

След смъртта на последния реално управлявал алморавидски владетел Ибрахим Ибн Ташфин, противниците на династията, в лицето на алмохадите успяват да я дестабилизират. Основна причина за рухването на властта на алморавидите е мюсюлманско реформистко движение, предвождано от Зената Аломохадс (1133 – 1163).

Династията е заменена от тази на алмохадите през 1147 г.

ВладетелиРедактиране

  • Абдалах Ибн Ясин (1040 – 1059 г.) – основател и духовен водач
  • Яхиа Ибн Умар Ал-Ламтуни (1050 – 1056 г.)
  • Абу Бакр ибн Умар (1056 – 1087 г.) – съвладетел от 1072 г.
  • Юсуф Ибн Ташфин (1072 – 1106 г.) – съвладетел до 1087 г.
  • Али Ибн Юсуф (1106 – 1143 г.)
  • Ташфин Ибн Али (1143 – 1145 г.)
  • Ибрахим Ибн Ташфин (1145 – 1147 г.)
  • Исхак Ибн Али (1147 г.)

ИзточнициРедактиране

  1. Maribel Fierro: Almoravids; In Josef W. Meri (editor): Medieval Islamic Civilization: An Encyclopedia, Routledge/Taylor & Francis Group (2006), pp. 39 – 40