Алмохади (на берберски: ⵉⵎⵡⴻⵃⵃⴷⴻⵏ;на арабски: الموحدون‎) е мюсюлманска берберска династия, която разпростира своето влияние в Северна Африка и Иберия през XII и XIII век[1].

Алмохадски халифат
ⵉⵎⵡⴻⵃⵃⴷⴻⵏ
الموَحدون
халифат (от 1147) —
1121 – 1269
Знаме
Знаме
      
Алмохадският халифат в разцвета си, 1180 – 1212 г.
Алмохадският халифат в разцвета си, 1180 – 1212 г.
СтолицаТинмел (1121 – 1147)
Маракеш (1147 – 1269)
В Ал Андалус:
Севиля (1147 – 1162),(1163 – 1248)
Кордоба (1162 – 1163)
Официален езикарабски, берберски, мозарабски
Религиясунитски ислям
Форма на управлениехалифат
Халиф
1121 – 1130Мухамад ибн Тумарт
1130 – 1163Абд ал-Мумин
1266 – 1269Абу Дабус
История
Основаване1121 г.
Алморавидите са свалени1147 г.
Маринидски сюзерен1248 г.
Разпадане1269 г.
Площ
Общо (1150 г.)2 300 000 km2
Валутадинар
Предшественик
Алморавиди Алморавиди
Зириди Зириди
Хамадиди Хамадиди
Наследник
Таифа Таифа
Хафсиди Хафсиди
Заяниди Заяниди
Емирство Гранада Емирство Гранада
Мариниди Мариниди
Днес част от Алжир
 Гибралтар
 Западна Сахара
 Испания
 Либия
 Мароко
 Португалия
 Тунис
Алмохадски халифат в Общомедия

Теологията им се гради на тълкуването на исляма на Мухамад ибн Тумарт, който основава алмохадското движение сред племената Масмуда в Южно Мароко. В основата на теологията на Алмохадите стои догмата за таухид – съвършената природа на бога. Около 1120 г. Алмохадите основават берберска държава в Тинмел в Атласките планини.[2] Те успяват да свалят управляващата Мароко Алморавидска династия към 1147 г., когато Абд ал-Мумин покорява Маракеш и се провъзгласява за халиф. След това те разширяват влиянието си в цял Магреб към 1159 г. Ал-Андалус скоро също бива покорен и цяла Ислямска Иберия е попада под властта на Алмохадите към 1172 г.[3]

Господството на Алмохадите в Иберия продължава до 1212 г., когато Мухамад ибн Якуб ан-Насир е победен в битката при Лас Навас де Толоса в Сиера Морена от съюз между християнските принцове на Кастилия, Арагон, Навара и Португалия. Не след дълго са загубени почти всички мавритански доминиони в Иберия, като Кордоба и Севиля са завладени от християните съответно през 1236 г. и 1248 г.

Алмохадите продължават да властват в Африка до постепенната загуба на територията си чрез бунтове на племена и райони, в които се издигат техните врагове, Маринидите, през 1215 г. Последният владетел от династията, Абу Дабус, притежава само Маракеш, където е убит от роб през 1269 г. Маринидите превземат Маракеш, слагайки край на Алмохадското господство в Западен Магреб.

Халифи от династията редактиране

  • Абд ал-Мумин 1130 – 1163
  • Абу Якуб Юсуф 1163 – 1184
  • Якуб ал-Мансур 1184 – 1199
  • Мохамед ан-Насир 1199 – 1213
  • Абу Якуб Юсуф II 1213 – 1224
  • Абдул-Вахид I 1224
  • Абдалла ал-Адил 1224 – 1227
  • Абу Закария ал-Мутасим 1227 – 1235
  • Абу Ала ал-Мамун 1227 – 1232
  • Абд ал-Вахид ар-Рашид 1232 – 1242
  • Али Абул-Хасан ас-Саид 1242 – 1248
  • Умар ал-Мустафик 1248 – 1266
  • Абу Дабис 1266 – 1269

Източници редактиране

  1. Maribel Fierro: Almohads; In Josef W. Meri (editor): Medieval Islamic Civilization: An Encyclopedia, Routledge/Taylor & Francis Group (2006), pp. 37 – 38
  2. Almohads | Berber confederation
  3. Buresi, Pascal, and Hicham El Aallaoui. Governing the Empire: Provincial Administration in the Almohad Caliphate (1224 – 1269). Studies in the History and Society of the Maghrib, 3. Leiden: Brill, 2012.
 
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.