Алфредо Стефано ди Стефано Лауле (на испански: Alfredo Stéfano di Stéfano Laulhé) е бивш аржентински, колумбийски и испански футболист, един от най-успешните в историята на Реал (Мадрид).

Златна топка
Алфредо ди Стефано
Лична информация
ПрякорСветлокосата светкавица
Роден
Алфредо ди Стефано Лауле
4 юли 1926 г.
Починал7 юли 2014 г. (88 г.)
Второ гражданство Колумбия
 Испания
Ръст176 см
Постнападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1944 – 1949
1946
1949 – 1953
1953 – 1964
1965 – 1966
Общо:
Ривър Плейт
Уракан *
Мийонариос
Испания Реал Мадрид
Испания Еспаньол
66
25
102
282
47
522
(49)
(10)
(90)
(216)
(11)
(376)
Национален отбор
1947
1951 – 1952
1957 – 1961
Аржентина
Колумбия
Испания Испания
6
7
31
(6)
(6)
(23)
Треньор
1967 – 1968
1969 – 1970
1970 – 1974
1974
1975 – 1976
1976 – 1977
1979 – 1980
1981 – 1982
1982 – 1984
1985
1986 – 1988
1990 – 1991
Испания Елче
Бока Хуниорс
Испания Валенсия
Спортинг
Испания Райо Валекано
Испания Кастелон
Валенсия
Ривър Плейт
Реал Мадрид
Бока Хуниорс
Валенсия
Реал Мадрид
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.
Алфредо ди Стефано в Общомедия

Двукратен носител на Златната топка за 1957 и 1959 г.

Изключително бърз, маневрен, притежаващ виртуозна техника централен нападател, получил прозвището „Светлокосата светкавица“. Почетен президент на Реал (Мадрид).

 
Алфредо Стефано ди Стефано с екипа на Ривър Плейт, 1947 г.

Започва кариерата си в Ривър Плейт (1942 – 1949), а по-късно в Уракан, изиграва и 6 мача в националния тим на Аржентина, с който става шампион на Южна Америка (1947).

През 1950 г. е участник в стачката на аржентинските футболисти, много от които емигрират в Колумбия. Там играе в Мийонариос до 1952 г.

 
Алфредо Стефано ди Стефано вкарва гол за Реал Мадрид,
1959 г.

През 1953 г. пристига в Испания и приема испанско поданство. Играе в Реал Мадрид (1953 – 1964), Еспаньол (1965 – 1966) и Елче (1967). Шампион на Аржентина (1947), на Колумбия (1949, 1951, 1952), Испания (1954, 1955, 1957, 1958, 1961, 1962, 1963, 1964), носител на КЕШ (1956, 1957, 1958, 1959, 1960) и на междуконтиненталната купа (1960). 49 гола в 60 мача за КЕШ. Обявен за спортист номер едно на Испания през 1957, 1959, 1960, 1962, 1964 г.

Голмайстор на първенството през 1954 (29 гола), 1956 (24), 1957 (31), 1958 (19) и 1959 (23). Обявен за футболист № 1 едно на Европа през 1957 и 1959 г. и носител на Златната топка. На четвърто място в голмайсторската класация на испанското първенство с 228 гола за 329 мача, като пред него са Лионел Меси (294 гола), Телмо Сара (251) и Уго Санчес (234).

Национален отбор

редактиране

Изиграва 6 мача за Аржентина, 2 за Колумбия и 31 мача за националния тим на Испания. Легенда на „Реал“ (Мадрид) по време на тоталната му хегемония в Испания и Европа през втората половина на 50-те и първата на 60-те години.

Треньорска кариера

редактиране

По-късно работи като треньор и извежда Валенсия до титлата (1971), купата на Испания (1979) и КНК (1980).

Бил е треньор и на „Реал“ (Мадрид), с който е финалист за КНК (1983) и носител на купата на Испания (1982). Водил е още отборите на Бока Хуниорс (шампион през 1970), Ривър Плейт, Спортинг Лисабон, Райо Валекано, Кастельон.

На 5 юли 2014 г., само ден, след като е навършил 88 години получава инфаркт и е приет в болницата „Грегорио Маранон“ в Мадрид, където изпада в кома.[1][2] Два дни по-късно лекарите губят борбата за живота му и той умира на 7 юли 2014 година.[3][4][5]

Източници

редактиране