Отваря главното меню

Национален отбор по футбол на Испания

Испанският национален отбор по футбол представя Испания в международните футболни състезания и срещи. Управлява се от Кралската испанска футболна федерация.

Испания
Nuvola Spain flag.svg
Информация
Прякор La Furia Roja
(Червената фурия)
Асоциация Кралска испанска футболна федерация
(Real Federación Española de Fútbol)
Конфедерация УЕФА (Европа)
Треньор Flag of Spain.svg Луис Енрике
Капитан Flag of Spain.svg Серхио Рамос
С най-много мачове Flag of Spain.svg Икер Касияс (167)
С най-много голове Flag of Spain.svg Давид Вия (59)
Код на ФИФА ESP
ФИФА позиция 8 /Понижение2/ (12 април 2018 г.) [1]
Най-висока позиция ФИФА 1 (юли 2008 – юни 2009, октомври 2009 – март 2010, юли 2010 – юли 2011, октомври 2011 – юли 2014)
Най-ниска позиция ФИФА 25 (март 1998)
Домакин
Гост
Първи мач
Flag of Spain (1785–1873, 1875–1931).svg Испания 1 – 0 Дания Flag of Denmark.svg
(Брюксел, Белгия; 28 август 1920 г.)
Най-голяма победа
Flag of Spain (1931–1939).svg Испания 13 – 0 България Flag of Bulgaria.svg
(Мадрид, Испания; 21 май 1933 г.)
Най-голяма загуба
Flag of Spain (1785–1873, 1875–1931).svg Испания 1 – 7 Италия Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg
(Амстердам, Холандия; 4 юни 1928 г.)
Flag of England.svg Англия 7 – 1 Испания Flag of Spain (1931–1939).svg
(Лондон, Англия; 9 декември 1931 г.)
Световно първенство по футбол
Участия 13 (първо през 1934)
Най-голям успех Шампион – 2010
Европейско първенство по футбол
Участия 9 (първо през 1964)
Най-голям успех Шампион – 1964, 2008, 2012
Купа на Конфедерациите
Участия 2(първо през 2009)
Най-голям успех Финалист, 2013
Национален отбор по футбол на Испания в Общомедия

Испания е световен шампион от ЮАР 2010 г. и четвърта на световното първенство в Бразилия през 1950 г. Отборът е и три пъти европейски шампион – през 1964, 2008 и 2012 г., като по този показател дели първото място с Германия. Младежкият национален отбор е олимпийски шампион от XXV летни олимпийски игри през 1992 г. в Барселона и световен първенец от първенството за младежи в Нигерия.

ИсторияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Испания прави своя международен футболен дебют на олимпийските игри през 1920 г. в Антверпен, печелейки сребърен медал. Изиграва своя първи домакински международен мач през 1921 г., побеждавайки Белгия с 2 – 0 в Билбао. Става първият небритански отбор, който побеждава Англия – в приятелска среща с 4 – 3, играна в Мадрид през 1929 г. Испания обаче не участва на първото Световно първенство през 1930 г. Четири години по-късно се класира за Световното първенство в Италия и стига до четвъртфиналите, където губи от домакините с 1 – 0 в преиграване, след 1 – 1 в първия мач. Испанската гражданска война и Втората световна война не позволяват на Испания да играе официален мач до 1950 г.

Четвърта в света и Европейски шампион (1950 – 1966)Редактиране

На Световното първенство в Бразилия през 1950 г. отборът достига до финалната четворка, състояща се от победителите от четирите групи. Другите класирали се отбора са Бразилия, Уругвай и Швеция. Испанците се задоволяват с четвъртото място след като постигат само една точка – след реми с Уругвай 2:2, тежка загуба от Бразилия с 1:6 и загуба от Швеция в решаващия за бронзовите медали мач с 1:3. Едва ли обаче и най-големите песимисти по това време в Испания предполагат, че оттук-нататък за да премине четвъртфиналите на световно първенство на отбора ще бъдат необходими 60 години.

След относителния успех в Бразилия, въпреки тоталното надмощие на Реал Мадрид на клубно ниво през втората половина на 50-те години националният отбор попада в период на криза като пропуска световните първенства в Швейцария’54 и Швеция’58. В осминафиналите на първото европейско първенство от 1958 – 60 г. стига до четвъртфиналите след като побеждава Полша с 4:2 и 3:0. След отказ да играе в Москва срещу СССР обаче, заради личната забрана на диктатора Франсиско Франко националният отбор да пътува до съветската столица, Испания е дисквалифицирана от състезанието.

През 1962 г. под ръководството на френско-аржентинския треньор Еленио Ерера, Испания участва на световното първенство в Чили, включвайки в състава си емигриралия след събитията в Унгария през 1956 г. Ференц Пушкаш и звездата на Реал Мадрид Алфредо ди Стефано, който обаче контузен не може да вземе участие в нито един мач. Отборът се представя разочароващо, губейки в първия мач от Чехословакия и побеждавайки трудно Мексико във втория. В третия испанците най-накрая демонстрират очакваното от тях, но противникът е устремилата се към втората си световна титла Бразилия. Отпадането в предварителната група е отчетено от ръководителите на испанската федерация като провал и води до уволняването на Ерера, който е заместен от Хосе Луис Вилялонга.

На европейското първенство от 1962 – 64 г. с Вилялонга на кормилото Испания печели първата си престижна титла. След леки победи над Румъния в осминафинал и Ейре – в четвъртфинал, на страната е поверено домакинството на финалния кръг на турнира. На полуфинала в Мадрид с 2:1 е победена Унгария. На финала на стадион „Сантяго Бернабеу“ отборът, воден от лидера си Луис Суарес, с голове на Переда и Марселино побеждава с 2:1 СССР и става за пръв път европейски шампион.

Години на спад (1966 – 1978)Редактиране

На световното първенство в Англия през 1966 г. испанците са отново елиминирани в предварителната група, успявайки да победят само Швейцария с 2:1 и губейки минимално с 1:2 от Аржентина и ФРГ.

Следва нов период на неуспехи – последователно отборът не успява да се класира за ЕП’68, СП’70 в Мексико (трети в групата след Белгия и Югославия), ЕП’72, СП’74 в Германия (губейки в допълнителен мач от Югославия с 0:1) и ЕП’76.

Eпохата на Гордильо (1978 – 1986)Редактиране

Испанците отново се връщат на световната сцена през 1978 г. в Аржентина, където като повторение на Чили’62 загубата им в първия мач от един от най-силните европейски отбори по това време – Австрия, става фатална за по-нататъшното им продължаване на борбата. На европейското първенство в Италия’80 Испания се нарежда между осемте най-силни отбора на континента, записвайки равенство 0:0 с домакините и минимални загуби с 1:2 от Белгия и Англия.

Идва дванадесетото световно първенство, на което Испания е домакин. По думите на един от тогавашните журналисти „единственият футболен аргумент на испанският национален отбор е домакинството“. Активът на отбора от предварителната група е: измъчено равенство 1:1 след гол от спорна дузпа в първия мач срещу Хондурас, победа с 2:1 над Югославия във втория (след несъществуваща дузпа, която освен всичко друго съдията нарежда да се изпълни отново след като е пропусната веднъж) и конфузна загуба с 0:1 срещу скромния отбор на Северна Ирландия. В четвъртфиналната група (по тогавашния регламент) след загуба от ФРГ с 1:2 Испания е вън от надпреварата, като в последния си без значение мач, в духа на феър-плея след 0:0 елиминира от по-нататъшно участие отбора на Англия.

Това което испанският отбор не успява да направи под домашните стени, му се удава две години по-късно на европейското първенство в съседна Франция. Но за да стигне до финалите е необходимо „футболно чудо“. Преди последния квалификационен мач – домакинството срещу аутсайдера Малта, Испания изостава на две точки от Холандия и има с 11 гола по-лоша голова разлика от прекия си конкурент. Крайният резултатът в този странен мач е 12:1 и Испания се класира с повече отбелязани голове – 24:8 срещу 22:6 за Холандия. Вече на самото европейско първенство след 1:1 с Румъния и 1:1 с Португалия, в последния мач от групата испанците, въпреки че се класират и с равенство, поднасят подарък на своите португалски „братовчеди“, елиминирайки ФРГ с гол на Антонио Маседа в 90-та минута. Отново след 1:1 след редовното време и продълженията, на полуфинала след дузпи е елиминиран „датския динамит“. На финала срещу Франция груба грешка на вратаря Арконада при изпълнение на пряк свободен удар от Платини в 57-тата минута довежда до 0:1 и разстройва психически отбора. След още един гол – на Белон и 0:2 Испания трябва да се задоволи с второто място.

Eпохата на Субисарета (1986 – 1998)Редактиране

На световното първенство в Мексико’86 Испания дебютира със загуба с 0:1 срещу Бразилия, след като не е зачетен редовен неин гол (нито главния, нито страничния съдия забелязват, че след удар в напречната греда топката преминава голлинията). Все пак испанците нямат проблеми по-нататък в групата и след 2:1 срещу Северна Ирландия и 3:0 срещу Алжир продължават на осминафиналите. Там в повторение от Франция’84 отново е елиминирана Дания – този път с 5:1 като четири гола отбелязва Емилио Бутрагеньо. На четвъртфиналите обаче след 1:1 в редовното време и продълженията испанците са принудени след дузпи да дадат път на Белгия.

На европейското първенство във ФРГ през 1988 г. Испания е отново между осемте най-силни на континента, но след победа над Дания с 3:2, губи от Италия с 0:1 и от домакините с 0:2 и напуска борбата.

На световното първенство в Италия’90 след равенство 0:0 с Уругвай, испанците побеждават Южна Корея с 3:1 и Белгия с 2:1, достигайки осминафиналите. Там губят от последния и един от най-силните в историята национален отбор на обединената все още Югославия с 1:2 (1:1) след продължения. 

На СП в САЩ’94 Испания започва изненадващо с равенство 2:2 с Южна Корея, но след 1:1 с Германия и 3:1 срещу Боливия прекрачва в осминафиналите. Там лесно е преодоляна Швейцария с 3:0. И отново четвъртфиналите са непреодолима бариера – в рядко оспорван мач испанците губят от Италия 1:2 след гол на Роберто Баджо в последните минути.

За четвърти път Испания достига до четвъртфинал на Евро 96. На световното първенство през 1998 г. във Франция отпада в груповата фаза.

Златната епоха „тики-таки“. Световни и двукратни европейски шампиони 2008 – 2013Редактиране

Истински празник за отбора на Испания става победата на Европейския шампионат 2008 г., когато „Ла Фурия рьоха“ на финала побеждава Германия с 1:0. Победния гол вкарва Фернандо Торес след спечелено единоборство и технично изпълнение. Това е повторение на най-големия успех до момента – европейската титла от 1964 г.

В стартовия мач от груповия етап на Световното първенство през 2010 г. против Швейцария испанците сензационно отстъпват с резултат 0:1, макар че по време на цялата игра владеят преимуществото, нанасяйки 23 удара към вратата на швейцарците. Швейцария насочва топката към вратата на испанците 8 пъти, една от които Икер Касияс е принуден да извади от мрежата. След тази засечка отборът започва да играе по-добре от мач на мач. Побеждава Хондурас с 2:0 (голове на Давид Вия), Чили с 2:1 (Вия и Иниеста) и печели първото място в групата.
В етапа на елиминациите след тактична игра постига минимални победи с 1:0:

Така Испания достига до финала на шампионата. Там в оспорван мач от най-високо качество след продължения побеждава отново с резултат 1:0 Холандия с гол на Андрес Иниеста в 116-та минута. Така Испания за пръв път в своята история става световен шампион по футбол.

 
Испания – Европейски шампион за 2008. На преден план Касияс, Албиол и Торес.
 
Испания – Европейски шампион за 2012. С купата Торес, Мата и Рамос.
 
Парад на шампионите със световната купа пред сградата на ВВС в Мадрид – 2010 г.

Отборът на Испания спечелва Евро-2012, разгромявайки на финала Италия с 4:0, което е рекорден резултат в историята за финал на Европейско първенство. Головете отбелязват Силва (14'), Алба (41'), Торес (84') и Мата (88'), а Фернандо Торес е голмайстор на първенството с 3 гола. Испания става първият отбор два пъти поред шампион на Европа (2008, 2012) и спечелил последователно три основни шампионата (ЕП-2008, СП-2010, ЕП-2012). Ядрото на състава, завоювал трите шампионски титли, са Икер Касияс, (Хосе Рейна), Раул Албиол, Серхио Рамос, Шаби Алонсо, Андрес Иниеста, Шави Ернандес, Фернандо Торес, Сеск Фабрегас, Давид Силва и Давид Вия.

Испания изключително издига репутацията си в световния футбол, заема 1-во място в света в класацията на ФИФА и през периода 2008 – 2014 г. отборът се счита за един от най-силните в историята за всички времена.

След 2013 г.Редактиране

Отборът без трудности се класира за финалния турнир на световния шампионат през 2014 г., където попада в „групата на смъртта“ B при финалиста от миналото световно първенство Нидерландия, испаноговорящите чилийци, с които също се срещат на шампионата в ЮАР и австралийците.

Преди Мундиал 2014 отборът на Испания е установил нов рекорд на световните първенства. На 31 юли 2013 г. старши треньорът Висенте дел Боске обявява окончателната заявка за състава на отбора. От 23 футболисти, заявени за СП-2014, 16 са взели участие в миналия шампионат от 2010 година. Дотогава рекордът е принадлежал на отборите на САЩ (14 участници от миналото първенство през 1998) и Франция (14 участници от миналото първенство през 2002). В стартовия мач от груповия етап на световния шампионат през 2014 г. против отбора на Нидерландия действащите световни и европейски шампиони сензационно са разгромени с резултат 1:5, като 4 гола във вратата на испанците са вкарани през второто полувреме всичко за 27 минути. До тази среща отборът на Испания не е допускал 5 гола в един мач цели 51 години – от 13 юни 1963 г., когато отстъпва в приятелски мач на Шотландия с 2:6. Във втория мач от групата срещу Чили, испанците отново претърпяват поражение с 0:2 и окончателно изгубват всички шансове за класиране на 1/8 финала. Испания става първият в историята световен шампион, който на следващия Мундиал изгубва първите две срещи [2]. В тези два загубени мача Испания вкарва всичко един гол и то от дузпа. В последния групов мач испанците разгромяват отбора на Австралия с резултат 3:0 и напускат шампионата, отпадайки в групата.

На Европейското първенство през 2016 г. отборът вече е в променен състав – без Алонсо, Шави, Вийя и Торес. В първите две срещи от групата Испания побеждава и си осигурява класирането за следващия етап. В третия мач на испанците е достатъчен равен резултат, за да останат първи в групата и да избегнат ранни срещи с другите фаворити за титлата в стадия на директните елиминации. Те не играят с пълни сили и отстъпват с 1:2 на отлично представилия се отбор на Хърватия, който заема първото място в групата. Така Испания остава втора и на осминафинала среща отбора на Италия, амбициран за реванш за голямата загуба на финала на Евро 2012. Капитанът Рамос извършва ненужен фаул и след изпълнението на прекия свободен удар италианците повеждат. През второто полувреме Испания установява трайно надмощие и води играта почти изцяло в половината на съперника. Сгъстената италианска отбрана обаче показва класата си, и най-вече вратарят Буфон, който спасява трудни положения. В добавеното време при контраатака срещу разредената испанска защита италианците отбелязват втори гол и след резултат 0:2 Испания губи право да защитава титлата си.

За нов главен треньор на Испания е назначен Хулен Лопетеги. Той извежда националния отбор до финалите за Световната купа през 2018 г. Въпреки това, малко преди старта на турнира става известно, че след края на първенството Лопетеги ще стане главен треньор на Реал Мадрид, а на 13 юни 2018 г., преди старта на шампионата, Лопетеги е уволнен от националния отбор. Начело на отбора застава Фернандо Йеро. Испанският национален отбор играе в група Б с Португалия (3:3), Иран (1:0) и Мароко (2:2) и завършва на първо място в групата. Съперник на испанците на 1/8 финалите е отборът на домакина на първенството Русия. Редовното време и продълженията завършват с равенство (1:1), а при дузпите испанските национални играчи Кочо и Яго Аспас не реализира. В резултат на това Испания загубва мача с дузпите и отпада от турнира.

Фернандо Йеро подава оставка на 8 юли 2018 г. На 9 юли испанската футболна федерация подписа двугодишен договор с Луис Енрике за назначаването му за главен треньор на националния отбор.

Представяне на големите форумиРедактиране

Световни първенстваРедактиране

Година Резултат Място М П Р З ВГ ДГ
  1930 не участва
  1934 1/4-финал 5 3 1 1 1 4 2
  1938 Забрана
  1950 1/2 финал 4 6 3 1 2 10 12
  1954 не се класира
  1958 не се класира
  1962 Групова фаза 12 3 1 0 2 2 3
  1966 Групова фаза 10 3 1 0 2 4 5
  1970 не се класира
  1974 не се класира -
  1978 Групова фаза 10 3 1 1 1 2 2
  1982 2 Групова фаза 12 5 1 2 2 4 5
  1986 1/4-финал 7 5 3 1 1 11 4
  1990 1/8-финал 10 4 2 1 1 6 4
  1994 1/4-финал 8 5 2 2 1 10 6
  1998 Групова фаза 17 3 1 1 1 8 4
   2002 1/4 финал 5 5 3 2 0 10 5
  2006 1/8-финал 9 4 3 0 1 9 4
  2010 ШАМПИОН 1 7 6 0 1 8 2
  2014 Групова фаза 23 3 1 0 2 4 7
  2018 1/8-финал 10 4 1 3 0 7 6
Общо 14/20 1  63 30 15 18 99 72

Европейски първенстваРедактиране

Година Резултат Място М П Р З ВГ ДГ
  1960 Отказва се
  1964 ШАМПИОН 1 2 2 0 0 4 2
  1968 не се класира
  1972 не се класира
  1976 не се класира
  1980 Групова фаза 7 3 0 1 2 2 4
  1984 Финалист 2 5 1 3 1 4 5
  1988 Групова фаза 6 3 1 0 2 3 5
  1992 не се класира
  1996 1/4-финал 5 4 1 3 0 4 3
   2000 1/4-финал 5 4 2 0 2 7 7
  2004 Групова фаза 10 3 1 1 1 2 2
   2008 ШАМПИОН 1 6 5 1 0 12 3
   2012 ШАМПИОН 1 6 4 2 0 12 1
  2016 1/8-финал 10 4 2 0 2 5 4
Общо 10/15 3 ,
1 
36 17 11 8 50 32

Почетни листиРедактиране

  • До 1 май 2016 г.

УчастияРедактиране

Име Период Мача Гола
1 Икер Касияс 2000 – 167 0
2 Серхио Рамос 2005 – 161 17
3 Шави 2000 – 2014 133 13
4 Андрес Иниеста 2006 – 2018 131 13
5 Андони Субисарета 1985 – 1998 126 0
6 Давид Силва 2006 – 2018 125 35
7 Шаби Алонсо 2003 – 2014 114 16
8 Серхио Бускетс 2009 – 111 2
9-10 Фернандо Торес 2003 – 2014 110 38
9-10 Сеск Фабрегас 2006 – 110 15
11 Раул 1996 – 2006 102 44
12 Карлес Пуйол 2000 – 2013 100 3

ГолмайсториРедактиране

Име Период Гола Мача Гола %
1 Давид Виля 2005 – 2014 59 97 61
2 Раул 1996 – 2006 44 102 43
3 Фернандо Торес 2003 – 2014 38 110 35
4 Давид Силва 2006 – 2018 35 125 24
5 Фернандо Йеро 1989 – 2002 29 89 32
6 Фернандо Мориентес 1998 – 2007 27 47 57
7 Емилио Бутрагеньо 1984 – 1992 26 69 38
8 Алфредо ди Стефано 1957 – 1961 23 31 74
9 Хулио Салинас 1986 – 1996 22 56 39
10 Мичел 1985 – 1992 21 66 32

СъставРедактиране

Актуален съставРедактиране

Актуален състав на Испания за УЕФА Лига на нациите срещу   Англия на 8 септември 2018 г. и срещу   Хърватия на 11 септември 2018 г.

* Мачове и голове обновени след срещата с Англия.

Име Рождена дата Мач. Гол. Клуб
Вратари
1 Давид де Хеа 7 ноември 1990 г. (1990-11-07) (29 г.) 34 0   Манчестър Юнайтед
13 Кепа Арисабалага 3 октомври 1994 г. (1994-10-03) (25 г.) 1 0   Челси
23 Пау Лопес 13 декември 1994 г. (1994-12-13) (24 г.) 0 0   Бетис
Защитници
2 Дани Карвахал 11 януари 1992 г. (1992-01-11) (27 г.) 19 0   Реал Мадрид
3 Раул Албиол 4 септември 1985 г. (1985-09-04) (34 г.) 51 0   Наполи
4 Начо 18 януари 1990 г. (1990-01-18) (29 г.) 20 1   Реал Мадрид
6 Иниго Мартинес 17 май 1991 г. (1991-05-17) (28 г.) 7 0   Атлетик Билбао
12 Маркос Алонсо 28 декември 1990 г. (1990-12-28) (28 г.) 2 0   Челси
14 Сесар Аспиликуета 28 август 1989 г. (28 г.) 22 0   Челси
15 Серхио Рамос   3 юни 1986 г. (1986-30-03) (33 г.) 157 13   Реал Мадрид
18 Хосе Луис Гая 25 май 1995 г. (23 г.) 0 0   Валенсия
Полузащитници
5 Серхио Бускетс 16 юли 1988 г. (1988-07-16) (31 г.) 108 2   Барселона
8 Саул 21 ноември 1994 г. (23 г.) 11 1   Атлетико Мадрид
10 Тиаго 11 април 1991 г. (1991-04-11) (28 г.) 32 2   Байерн Мюнхен
11 Сусо 9 ноември 1993 г. (24 г.) 1 0   Милан
16 Родри 22 юни 1996 г. (1996-06-22) (23 г.) 1 0   Атлетико Мадрид
19 Сержи Роберто 7 февруари 1992 г. (1992-02-07) (27 г.) 4 1   Барселона
20 Марко Асенсио 21 януари 1996 г. (22 г.) 16 0   Реал Мадрид
21 Дани Себайос 7 август 1996 г. (1996-08-07) (23 г.) 0 0   Реал Мадрид
22 Иско 21 април 1992 г. (1992-04-21) (27 г.) 33 11   Реал Мадрид
Нападатели
7 Алваро Мората 23 октомври 1992 г. (1992-10-23) (27 г.) 23 13   Челси
9 Родриго 6 март 1991 г. (1991-03-06) (28 г.) 10 3   Валенсия
17 Яго Аспас 1 август 1987 г. (1987-08-01) (32 г.) 14 6   Селта

Идеален състав за всички временаРедактиране

Съставът на Испания от 2007 – 2013 г., който печели всички големи шампионски титли – 1 световна (2010) и 2 европейски (2008 и 2012), е считан от много футболни специалисти, журналисти и фенове за най-силния отбор в цялата история на футбола. Той е основата на идеалния състав на Испания за всички времена.

1 – Икер Касияс;
2 – Карлес Пуйол; 3 – Раул Албиол; 5 – Фернандо Йеро; 4 – Серхио Рамос;
6 – Андрес Иниеста; 10 – Сеск Фабрегас; 8 – Шави Ернандес;
7 – Давид Виля; 9 – Фернандо Торес; 11 – Раул

ТреньориРедактиране

  • До 24 януари 2019 г.
Треньор Период Мача Победи Равни Загуби ВГ ДГ Победи %
  Франсиско Бру 1920 5 4 0 1 9 5 80,00%
  Хулиан Руете 1921 – 1922 4 4 0 0 11 2 100,00%
  Хосе Анхел Бераондо 1921 – 1928 6 2 3 1 14 12 33,33%
  Мануел Кастро Гонсалес 1921 – 1927 10 9 0 1 21 7 90,00%
  Хосе Мария Матеос 1922 – 1933 23 16 3 4 64 24 69,56%
  Салвадор Диас Ираола 1922 1 1 0 0 4 0 100,00%
  Луис Аргуейо Брахе 1923 2 1 0 1 3 1 50,00%
  Педро Парагес 1923 – 1924 3 1 1 1 3 1 33,33%
  Хосе Гарсия Сернуда 1923 – 1924 2 1 1 0 3 0 50,00%
  Луис Колина Алварес 1924 1 1 0 0 2 1 50,00%
  Хосе Росич Рубиера 1924 1 1 0 0 2 1 50,00%
  Хулиан Олаве Видеа 1924 1 1 0 0 2 1 50,00%
  Фернандо Гутиерес Алсага 1925 3 3 0 0 6 0 100,00%
  Рикардо Кабот Монталт 1925 2 2 0 0 2 0 100,00%
  Есекиел Монтеро Роман 1926 – 1927 4 3 0 1 9 5 75,00%
  Амадео Гарсия Саласар 1934 – 1936 12 6 2 4 30 15 50,00%
  Едуардо Теус Лопес 1941 – 1942 6 3 2 1 15 10 50,00%
  Хасинто Кинкосес 1945 2 1 1 0 6 4 50,00%
  Луис Касас Пасарин 1946 1 0 0 1 0 1 0,00%
  Пабло Ернандес Коронадо 1947 – 1962 6 2 0 4 9 10 33,33%
  Гийермо Ейсагире 1948 – 1956 19 8 6 5 40 33 42,10%
  Феликс Кесада 1951 3 1 2 0 9 6 33,33%
  Луис Икета 1951 3 1 2 0 9 6 33,33%
    Паулино Алкантара 1951 3 1 2 0 9 6 33,33%
  Рикардо Самора 1952 2 1 1 0 6 0 50,00%
  Педро Ескартин 1952 – 1961 12 7 3 2 18 10 58,33%
  Луис Ирибарен Каванийес 1953 – 1954 4 1 2 1 8 6 25,00%
  Рамон Мелкон Бартоломе 1955 2 0 1 1 2 3 0,00%
  Хосе Луис дел Вайе 1955 1 1 0 0 3 0 100,00%
  Емилио Хименес Мияс 1955 1 1 0 0 3 0 100,00%
  Хуан Тусон 1955 1 1 0 0 3 0 100,00%
  Мануел Меана 1957 – 1959 12 7 3 2 35 16 58,33%
  Хосе Луис Коста 1959 – 1960 12 8 0 4 35 21 66,66%
  Хосе Луис Ласпласас 1959 – 1960 12 8 0 4 35 21 66,66%
  Рамон Габилондо 1959 – 1960 12 8 0 4 35 21 66,66%
  Хосе Виялонга   1962 – 1966 22 9 5 8 35 28 40,90%
  Доминго Балманя 1966 – 1968 11 4 3 4 11 9 36,36%
  Едуардо Тоба 1968 – 1969 4 1 2 1 5 4 25,00%
  Луис Молоуни 1969 4 2 1 1 3 3 50,00%
  Салвадор Артигас 1969 4 2 1 1 3 3 50,00%
    Ласло Кубала 1969 – 1980 68 30 22 16 98 59 44,11%
    Хосе Сантамария 1980 – 1982 24 10 8 6 31 22 41,66%
  Мигел Муньос 1982 – 1988 63 32 16 15 104 60 50,79%
  Луис Суарес 1988 – 1991 27 15 4 8 55 28 55,55%
  Висенте Миера 1991 – 1992 8 4 2 2 11 7 50,00%
  Хавиер Клементе 1992 – 1998 62 36 20 6 126 43 58,06%
  Хосе Антонио Камачо 1998 – 2002 44 28 9 7 105 37 63,63%
  Иняки Саес 2002 – 2004 23 15 6 2 44 11 65,21%
  Луис Арагонес   2004 – 2008 54 38 12 4 99 32 70,37%
  Висенте дел Боске   2008 – 2016 114 87 10 17 254 79 76,32%
  Хулен Лопетеги 2016 – 2018 20 14 6 0 61 13 70%
  Фернандо Йеро 2018 4 1 3 0 0 0 62,5%
  Луис Енрике 2018–настоящ 4 2 0 2 12 7 50,00%
 
Най-успешният треньор на Испания Висенте дел Боске – световен шампион за 2010 и европейски шампион за 2012 г., с най-много мачове и победи.
 
Луис Енрике – настоящият треньор на испанския национален отбор.
 
Луис Арагонес – европейски шампион от 2008 г. като треньор на Испания

България – ИспанияРедактиране

Дата Място Събитие Отбор Резултат Отбор ФИФА
21.05.1933   Мадрид Контрола   Испания 13:0   България ДА
18.12.1985   Валенсия Контрола   Испания 2:0   България ДА
09.06.1996   Лийдс ЕВ. П-ВО   Испания 1:1   България ДА
24.06.1998   Лион СВ. П-ВО   Испания 6:1   България ДА
20.11.2002   Гранада Контрола   Испания 1:0   България ДА

ОтличияРедактиране

 
Публиката на Испания по време на победното Евро-2008
Състезание       Общо
Световно първенство 1 0 0 1
Европейско първенство 3 1 0 4
Олимпийски игри 1 2 0 3
Купа на конфедерациите 0 1 1 2
Лигата на необикновените „Никола Николов“ 1 0 0 1
Универсиада 1 0 0 1
Средиземноморски игри 2 1 2 5
Общо 9 5 3 17

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Spain national football team“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.