Отваря главното меню

Мийонариос (на испански: Millonarios) е колумбийски футболен отбор от столицата Богота. Създаден на 18 юни 1946 г., той е един от най-популярните отбори в страната. Заедно с Атлетико Насионал е рекордьор по брой спечелени шампионски титли – 14, а заедно с Атлетико Насионал и Индепендиенте Санта Фе е сред отборите, които не са пропуснали сезон на Категория Примера А от създаването ѝ през 1948 г. Мийонариос е третият колумбийски отбор след Атлетико Насионал и Америка де Кали, който печели някой от южноамериканските клубни турнири – Копа Мерконорте през 2001 г.

Мийонариос
Мийонариос Футбол Клуб
Прозвище Синият балет (Ел Балет Асул)
Сините (Ел Асул)
Бялосините (Албиасулес)
Посланиците (Ембахадорес)
Основан 18 юни 1946 г.  (на 73 г.)
Стадион Ел Кампин
Капацитет 36.343
Собственик Flag of Colombia.svg Асул & Бланко С.А.
Президент Flag of Colombia.svg Енрике Камачо Матаморос
Старши треньор Flag of Argentina.svg Рикардо Лунари
Първенство Категория Примера А
2017 А 1-то
Спонсор Пепси
Екипировка Адидас
Уебсайт millonarios.com.co
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Мийонариос в Общомедия
Стадион Ел Кампин
Алфредо ди Стефано, един от легендарните играчи на Мийонариос

ИсторияРедактиране

В днешния си вид Мийонариос е създаден през 1946 г., но корените му могат да бъдат проследени до основаният от ученици от училищата Колехио Сан Бартоломе и Институто Ла Сале през 1937 г. Депортиво Мунисипал.

Златната ера на Мийонариос е в началото на 50-те години на 20 век. Тогава е един от най-силните периоди на отбора с четири шампионски титли, едно второ място, една спечелена и един финал за Купата на Колумбия само в рамките на пет години. По това време Мийонариос се възползва по най-добрия начин от стачката на футболистите в Аржентина – президента на тима Алфонсо Сениор Кеведо знае, че тези футболисти не само търсят по-голямо възнаграждение, но също така горят от желание отново да играят мачове и пръв се досеща, че прекъснатите по-рано взаимоотношения между Димайор, федерацията, която администрира първенството на Колумбия, и ФИФА означава, че правилата на ФИФА – най-вече тези за трансферите на футболисти – не важат за отбори от Димайор и те могат да подписват с играчи без да е нужно разрешение от техните отбори.[1] Освен това привличането на футболисти без трансферна сума дава възможност на президентите да предлагат по-висока заплата и пари на ръка при сключване на договора. През лятото на 1949 г. той изпраща треньора на отбора Карлос Алдабе в Аржентина със задачата да доведе някой от именитите аржентински играчи.[2] Той се връща с не когото и да е, а с Адолфо Педернера, звездата в нападението на Ривър Плейт, което по това време носи прозвището Машината. Педернера получава месечна заплата от 500 щатски долара и 5000 бонус при подписването на договора, но това е нищо в сравнение на приходите, които се очакват да бъдат генерирани от неговото привличане. По думите на Алфонсо Сениор, само за да присъстват на официалното представяне на играча, феновете плащат общо 18000 долара – това е седем пъти повече от приходите от билети за един мач на отбора.[1] Освен Педернера, Мийонариос привлича още аржентински звезди от ранга на Алфредо ди Стефано, Хулио Коци и Нестор Роси, както и играчи от Великобритания. През тези години отборът става известен като Синият балет. Мийонариос става първият отбор от страната, който печели мач срещу аржентински отбор (3:1 срещу Расинг Клуб през 1951 г.), както и първият, спечелил мач на европейска почва (4:2 срещу Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу през 1952 г.). Отборът има още гастроли в Европа и заради тях получава прозвището Посланиците. Краят на известната като „Ел Дорадо“ златна ера на колумбийския футбол обаче е предопределен през 1951 г., когато ФИФА и Димайор подписват т. нар. Пакт от Лима, по силата на който колумбийските отбори се задължават да върнат изкушените от тях чуждестранни играчи на предишните им клубове, но чак най-късно до октомври 1954 г., а Димайор излиза от нелегалност.[2]

Само няколко години след края на златната ера на Мийонариос следва нов период на доминация, през който отборът печели пет шампионски титли и една Купа на Колумбия и играе полуфинал за Копа Либертадорес за шест години между 1959 и 1964 г. През 70-те и 80-те години Мийонариос печели по две титли на десетилетие, както и общо три втори места и отново стига до два полуфинала на Копа Либертадорес. Следващите години са сравнително слаби за отбора – включително и във финансово отношение, и въпреки спечелването на Копа Мерконорте през 2001 г., единствените успехи на домашна сцена са двете втори места през 90-те. През новия век финансовото състояние леко се стабилизира, но в крайна сметка отборът обявява банкрут и впоследствие е закупен от дружеството Асул & Бланко, състоящо се от около 4000 фена. С възстановяването на финансовата обезпеченост се завръщат и успехите – първо през 2011 г. е спечелена Купата на Колумбия, а през 2012 – и първата шампионска титла от 1988 г. насам.

ДербитаРедактиране

Класико боготано или Класико капитолано се нарича дербито между Индепендиенте Санта Фе и Мийонариос – и двата отбора от Богота се смятат за най-големите тимове в страната. Това е единственото регионално дерби, което се е състояло във всички сезони на Категория Примера А. До края на 2014 г. дербито се е играло 296 пъти, като Мийонариос има категоричен превес – 112 победи срещу 81 загуби и 103 равенства.

Мачовете между Мийонариос и Атлетико Насионал добива популярност като Дерби на най-многото звезди – заради факта, че двата тима са с най-много шампионски титли, а звездите символизират броя на титлите. Тук Мийонариос също доминира – 102 победи, 84 равенства и 75 загуби в 261 срещи до средата на 2014 г.

Допреди няколко години, преди Атлетико Насионал да спечели общо седем купи и да задмине по този показател Америка де Кали, за дерби между най-успешните колумбийски отбори се смятат мачовете между Мийонариос и Америка де Кали. От 2011 г. двата тима могат обаче да се срещнат само за купата на страната, тъй като оттогава Америка играе във втора дивизия. За ъпрвенство двата отбора са играли общо 235 пъти, а Мийонариос има 93 победи, 66 равенства и 76 загуби, на другият полюс са срещите в международните турнири, където от шест мача Америка има три победи и три равенства.

Старото дерби се наричат мачовете между Мийонариос и Депортиво Кали и това е вероятно най-старото футболно дерби в Колумбия. Двата тима са се изправяли един срещу друг във финален мач за титлата цели десет пъти – през 1949, 1959, 1961, 1962, 1963, 1967, 1969, 1972, 1978 и 1995/1996, като седем пъти ликува Мийонариос. Към края на 2014 г. отборите имат 253 мача помежду си за първенство – 87 победи за Мийонариос, 69 равенства и 97 победи за Депортиво Кали. За Копа Либертадорес има осем мача – по три победи за Мийонариос и равенства и две победи за Депортиво.

ИграчиРедактиране

Настоящ съставРедактиране

Нац. Играч Роден Последен отбор
Вратари
1   Нелсон Фернандо Рамос 23 ноември 1981   Америка де Кали
12   Браян Силва 4 септември 1997   юноша на отбора
31   Луис Енрике Делгадо 26 октомври 1980   Реал Картахена
Защитници
2   Стивен Вега 22 май 1998   юноша на отбора
3   Освалдо Енрикес 11 март 1989   юноша на отбора
5   Андрес Кадавид 28 декември 1985   Енвигадо
6   Луис Ернан Москера 25 май 1989   юноша на отбора
23   Люис Очоа 4 септември 1984   Индепендиенте Меделин
24   Габриел Диас Рико 28 януари 1996   юноша на отбора
28   Алекс Диас 13 януари 1989   Америка де Кали
29   Роман Торес 20 март 1986   Ла Екидад
  Хеферсон Херера 20 юли 1992   юноша на отбора
Полузащитници
4   Даниел Торес 28 юни 1993   юноша на отбора
8   Рафаел Робайо 24 април 1984   Чикаго Файър
10   Майер Кандело   20 февруари 1977   Универсидад Сесар Вайехо
11   Даулинг Леудо 24 юли 1989   Ла Екидад
17   Омар Васкес 15 август 1989   Делфинес
18   Хавиер Рейна 4 януари 1989   Клуб Олимпо
21   Хуан Себастиан Ортис 29 август 1987   Индепендиенте Меделин
22   Фабиан Варгас 17 април 1980   Барселона
26   Серхио Вияреал 29 януари 1995   юноша на отбора
27   Кристиан Аларкон 29 май 1992   юноша на отбора
Нападатели
7   Юбер Асприя 12 ноември 1982   юноша на отбора
9   Себастиан Пинто 5 февруари 1986   Бурсаспор
16   Андерсон Плата 8 ноември 1990   Теджън Ситизен
20   Фернандо Урибе 1 януари 1988   Атлетико Насионал
25   Анди Поло 29 септември 1994   Интер
32   Джонатан Агудело 17 декември 1992   юноша на отбора

Известни бивши играчиРедактиране

УспехиРедактиране

Национални
  • Категория Примера А:
    • Шампион (15): 1949, 1951, 1952, 1953, 1959, 1961, 1962, 1963, 1964, 1972, 1978, 1987, 1988, 2012, 2017 Ф
    • Вицешампион (9): 1950, 1956, 1958, 1967, 1973, 1975, 1984, 1994, 1995/1996
    • Трето място (10): 1965, 1968, 1969, 1971, 1976, 1977, 19812, 1985, 1986, 2014 А
  • Купа на Колумбия:
    • Носител (4): 1952/1953, 1962/1963, 2011
    • Финалист (1): 1951/1952, 2013
Международни

РекордиРедактиране

Футболисти с най-много мачове за първенствоРедактиране

Място Име Мачове Години
1   Бонер Москера 524 1992 – 2000, 2002 – 2006
2   Алехандро Бранд 385 1969 – 1982
3   Хулио Едгар Гавирия 382 1968 – 1977
4   Еуклидес Гонсалес 369 1971 – 1981
5   Алонсо Лопес 347 1974 – 1980, 1981 – 1985
6   Арнолдо Игуаран 341 1983 – 1991, 1993 – 1995
7   Мигел Аугусто Принсе 323 1980 – 1988
8   Херман Гутиерес де Пиниерес 314 1978 – 1990
9   Артуро Сеговия 309 1972 – 1979
10   Вилингтон Ортис 306 1972 – 1979

Футболисти с най-много голове за първенствоРедактиране

Място Име Голове Години
1   Алфредо Кастийо 133 1948 – 1957
2   Арнолдо Игуаран 121 1983 – 1991, 1993 – 1995
3   Алфредо ди Стефано 96 1949 – 1952
  Марино Клингер 96 1957 – 1966
5   Алехандро Бранд 91 1969 – 1982
6   Вилингтон Ортис 90 1972 – 1979
7   Хосе Мария Фереро 85 1967 – 1969
  Мигел Анхел Конверти 85 1975 – 1977
9   Хайме Морон 82 1971 – 1974, 1977 – 1982
10   Хуан Хосе Иригойен 80 1977 – 1979

ИзточнициРедактиране