Амалия фон Нойенар-Алпен
Амалия фон Нойенар-Алпен (на немски: Amalia von Neuenahr-Alpen; * 6 април 1539, дворец Алпен; † 10 април 1602, Алпен в региона на Дюселдорф) е чрез наследство управляваща графиня на Графство Лимбург (1589 – 1602) и чрез женитби графиня на Бредероде в Нидерландия и курфюрстка на Пфалц (1569 – 1576).
| Амалия фон Нойенар-Алпен | |
| графиня на Лимбург, графиня на Бредероде, курфюрстка на Пфалц | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Управление | |
| Период | 1589 – 1602 (Лимбург) 1569 – 1576 (Бредероде и Пфалц) |
| Семейство | |
| Баща | Гумпрехт II фон Нойенар-Алпен |
| Съпруг | Фридрих III (25 април 1569) Хайнрих фон Бредероде (19 януари 1557 – 1568) |
Живот
редактиранеТя е най-голямата дъщеря на граф Гумпрехт II фон Нойенар-Алпен (1503 – 1556), граф на Графство Лимбург, и първата му съпруга Анна фон Бронкхорст († 1 октомври 1529), дъщеря на Фридрих фон Бронкхорст († 1508) и Матхилда фон Берг 'с Хееренберг († 1539).
Тя е на три години, когато майка ѝ умира. Баща ѝ се жени отново (за трети път) на 20 ноември 1542 г. за Амьона фон Даун (1520 – 1582), дъщеря на граф Вирих V фон Даун-Фалкенщайн. Така Амалия е полусестра на граф Адолф фон Нойенар († 1589) и Магдалена († 1627), омъжена на 26 юли 1573 г. за граф Арнолд II (IV) фон Бентхайм-Текленбург (1554 – 1606). Тя наследява със сестра си Магдалена през октомври 1589 г. брат им Адолф.
Амалия се омъжва през януари 1557 г. във Вианен, провинция Утрехт, за Хайнрих фон Бредероде (* 20 декември 1531, Брюксел; † 15 февруари 1568, дворец Хорнебург при Реклингхаузен), бургграф на Утрехт, граф на Вианен. Бракът е бездетен.[1]
-
Герб на фамилията Бредероде -
Останки от замък Бредероде
.svg)
След смъртта на Хайнрих тя се омъжва за втори път на 25 април 1569 г. в Хайделберг за пфалцграф и курфюрст Фридрих III фон Пфалц (* 14 февруари 1515, Зимерн; † 24 или 26 октомври 1576, Хайделберг) от фамилията на Вителсбахите. Тя е втората му съпруга.[2] Бракът остава бездетен.[3]
След смъртта на нейния втори съпруг Фридрих III, Амалия е от 1579 до 1587 г. регентка в господството Вианен, което е наследила от нейния първи съпруг. През 1589 г. тя наследява от нейния полубрат Адолф графството Лимбург и 1590 г. получава от нейната полусестра Магдалена правата над господството Алпен, Хелпенщайн, господството Линеп и наследствения фогтай Кьолн.
През 1596 г. испанците окупират господството Алпен и започват с контрареформацията. Мориц Орански успява през 1597 г. отново да го освободи. През 1600 г. Амалия се връща обратно в Алпен, премахва контрареформацията и живее там през последните си години като регентка. Тя умира на 10 април 1602 г. в дворец Алпен и е погребана на 20 април в гробницата на евангелската църква в Алпен. Хайнрих фон Бредероде, нейният първи съпруг, който бил погребан в Гемен, е преместен в Алпен и е погребан до Амалия.
Литература
редактиране- Alpen-Lexikon: „Alpen-Lexikon“, 2005, S. 31.
- Neuenahr, Grafen von: Hugo Altmann. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 106 – 108
- Pieter Lodewijk Muller: Brederode. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 3, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 279 – 281. (Familienartikel)
- Women in Power last Посетен на 1 август 2007
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 141; Vol. I, Tafel 28.
Източници
редактиране- ↑ Amalie v.Neuenar, ww-person.com
- ↑ Brief von Hubert Languet an Joachim Camerarius vom 13. Februar 1569 aus Köln über eine Begegnung mit Anna von Sachsen (princeps Orangii uxor) und der sie begleitenden „Witwe Brederode“ (vidua Brederodii ex familia Comitum a Noua aquila); Ludwig Camerarius, Friedrich Benedict Carpzov: Huberti Langueti Epistolæ ad Joachium Camerarium Patrem & Filium. 2. Aufl. Moritz Georg Weidmann, Leipzig / Frankfurt am Main 1685, S. 75 (Google-Books).
- ↑ Amalia von Neuenahr, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки
редактиране- Alpen, Alte Burg, ms-visucom.de
- Brederode Castle, castles.nl
- Geschichte der Kurpfalz (Virtual Library – Geschichte der Kurpfalz), kurpfalz-geschichte.de