Вителсбахи
Германия
Герб на Вителсбахите
Страна: Германия, Калмарска уния, Гърция
Парентална династия: няма
Титли: Свещен римски император,
Римско-германски крал,
Херцог, Електор и Крал на Бавария,
Палатин-Електор,
Курфюрст на Кьолн,
Крал на Дания,
Крал на Норвегия,
Крал на Швеция,
Крал на Гърция
Основател: Ото фон Шайерн
Последен владетел: Лудвиг III
Настоящ потомък: Франц Баварски
Година на основаване: 1180
Разпадане: 1918
Националност: Германци
Кадетски линии: 42

Вителсбахите (на немски: Haus Wittelsbach) са сред най-старите немски благороднически родове и династия на Германия. От тях произлизат векове наред баварските, пфалцските, юлих-бергските владетели. Управляват Бавария от края на 12 век до края на Първата световна война.

Герб на херцозите на Бавария, Дом Вителсбахи

Според легендите, Вителсбахите произлизат от Карл Велики и дори от древните троянци. Произлизат вероятно от Луитполдингите.

Те дават херцози и крале на Бавария, курфюрсти на Бранденбург (1351 – 1364), графове на Холандия (1353 – 1417), крале на Дания (1440 – 1448), Чехия (1619 – 1620), Швеция (1654 – 1741), Гърция (1832 – 1862), херцози на Бремен-Ферден (1654 – 1719). Представители на фамилията са двама императори на Свещената Римска империя (1314 – 1347, 1742 – 1745), един римски крал (1400).

Основател на династията през 1180 г. е херцог Ото I, последен владетел през 1918 г. е Лудвиг III. Днес глава на фамилията е Франц Баварски, херцог на Бавария (* 14 юли 1933 в Мюнхен).

Когато падат от власт в Бавария след края на Първата световна война, Вителсбахите са най-старата династия в Европа.[1]

Графове на Шайерн, пфалцграфове на Бавария

редактиране

До средата на XII век Вителсбахите се причисляват към средното благородничество. По това време в тяхно владение са наследствените графства Шайерн, Келхайм и Вартенберг. Благодарение на близостта си до Фридрих I Барбароса, демонстрирана по време на италианските походи, Ото и Конрад Вителсбах получават нови владения. Конрад първи получава Горен Пфалц, а Ото получава Бавария след конфликта на Фридрих Барбароса с Хайнрих Лъв.[1]

Графове на Шайерн:

Херцози на Бавария/Унгария (1305 – 1308), Бранденбург (1323 – 1373), Тирол (1342 – 1363), Холандия и Хенегау (1346 – 1425)

редактиране

През 1222 херцозите на Бавария и Пфалц сключват личен съюз.[1]

След смъртта на Ото II херцогство Бавария е разделено между синовете му Лудвиг и Хайнрих. Лудвиг получава Долна Бавария и Пфалц, а Хайнрих – Горна Бавария.[1]

Долна Бавария (1255 – 1340)/Унгария (1305 – 1308)

редактиране

Горна Бавария и Пфалц (1255 – 1329/1340)

редактиране

Лудвиг IV е първият от династията Вителсбах, който получава кралски и императорски сан. През 1329 г. той се съгласява Пфалц да се отдели от Бавария, давайки го на другата част от рода, но придобива херцогствата Тирол и Бранденбург, както и областите Холандия, Зеландия и Фризия.[2]

Бавария (1340 – 1349)

редактиране

Горна Бавария-Тирол и Бранденбург (1349 – 1363/1373)

редактиране

Долна Бавария-Ландсхут (1353 – 1392)

редактиране

Игуменка на манастир Есен (1726 – 1776)

редактиране

Княжески епископи на Лиеж (1581 – 1763)

редактиране

Римско-германски крале и императори

редактиране

Пфалцграфове при Рейн (1214 – 1356)

редактиране

Курпфалц с делението (1356 – 1777)/Дания, Швеция и Норвегия (1440 – 1448)/Бохемия (1619 – 1620)

редактиране
 
Герб на Вителсбахите 1420

Крале на Швеция (1654 – 1720) и херцози на Бремен-Ферден (1654 – 1719)

редактиране

Курфюрсти на Пфалц-Бавария (1777 – 1806)

редактиране

Крале на Бавария (1806 – 1918)

редактиране
 
Кралският дворец в Мюнхен

Крале на Гърция (1832 – 1862)

редактиране

Глави на Дом Вителсбах (след 1918)

редактиране

Списък на Вителсбахските линии

редактиране
  • Долна Бавария
  • Горна Бавария
  • Бавария
  • Горна Бавария
  • Бавария-Мюнхен
  • Бавария-Инголщат
  • Бавария-Долна Бавария
  • Бавария-Щраубинг-Холандия
  • Бавария-Ландсхут
  • Пфалц
  • Курлиния Хайделберг
  • Мозбах
  • Мозбах-Ноймаркт
  • Зимерн-Цвайбрюкен
  • Пфалц-Зулцбах-Спонхайм
  • Стара линия Зимерн
  • Млада линия Зимерн
  • Пфалц-Цвайбрюкен-Велденц
  • Пфалц-Велденц
  • Пфалц-Лютцелщайн
  • Пфалц-Велденц-Лютцелщайн
  • Пфалц-Ноймаркт
  • Пфалц-Нойбург-Хилполтщайн
  • Пфалц-Нойбург
  • Пфалц-Зулцбах II
  • Пфалц-Зулцбах-Хилполтщайн
  • Пфалц-Цвайбрюкен
  • Пфалц-Цвайбрюкен, млада линия
  • Цвайбрюкен Ландсберг
  • Цвайбрюкен Клеебург
  • Пфалц-Зулцбах I (Хилполтщайн)
  • Пфалц-Паркщайн
  • Пфалц-Биркенфелд
  • Пфалц-Цвайбрюкен-Биркенфелд
  • Пфалц-Биркенфелд-Бишвайлер
  • Пфалц-Биркенфелд-Гелнхаузен
  • Бретценхайм
  • Хегненберг-Дукс
  • Холнщайн от Бавария
  • Паркщайн
  • Плотнитц-Стокхамер
  • Валерзе

Литература

редактиране
  • Genealogie des Hauses Wittelsbach. Verwaltung des Herzogs von Bayern (Schloß Nymphenburg), München 1996.
  • Adalbert von Bayern, Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie. 2. Auflage, Prestel, München 1980, ISBN 3-7913-0476-3.
  • Ludwig Holzfurtner, Die Wittelsbacher. Staat und Dynastie in acht Jahrhunderten. Kohlhammer, Stuttgart 2005, ISBN 3-17-018191-2.

Източници

редактиране
  1. а б в г Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 17 – 18.
  2. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 24 – 26.

Външни препратки

редактиране