Уикипедия

Амелия Личева

българска поетеса и литературна критичка

Амелия Веселинова Личева е поетеса и литературен критик. Професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Амелия Личева
българска поетеса и литературна критичка
Родена
12 януари 1968 г. (55 г.)
Учила вСофийски университет
Научна дейност
Областлитературна критика
Работила вСофийски университет
Литература
Жанровестихотворение
НаградиРицар на книгата (2015)
„Хр. Г. Данов“ (2018)

БиографияРедактиране

Родена е на 12 януари 1968 г. в София.

Доктор по филология с дисертация на тема: „Женският глас като исторически и теоретичен проблем“ (2001). Доцент в Катедрата по теория на литературата към Софийския университет с хабилитация на тема „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007) и професор от 2013 г.[1] Доктор на филологическите науки от 2019 г.

Главен редактор на „Литературен вестник“, където е редактор от 1995 г.[2] Редактор в издаваното от Факултет Славянски филологии списание „Литературата“. Литературен наблюдател на вестник „Култура“. Наблюдател за книги на вестник „Капитал“ (2006 – 2008). Като колумнист е популярна с колонката си в „Литературен вестник“ през 90-те години, озаглавена „Глас от маргиналията“.

Съветник на Надежда Михайлова в качеството й на министър на външните работи (1997 – 2001) и лидер на СДС. Общински съветник в Столичния общински съвет от групата на СДС (2003 – 2007).[3] Съветник на еврокомисаря Меглена Кунева (2007 – 2010).

Автор е на литературоведски и интердисциплинарни изследвания. Член е на Сдружението на български писатели и на Академичния кръг по сравнително литературознание.

Член е на българския ПЕН-клуб.

Заместник-декан на Факултета по славянски филологии, член на Академичния съвет на Софийския университет..

НаградиРедактиране

Издателство „Колибри“ e носител на отличието „Бронзов лъв“ за издателски проект за „Теория на литературата: от Платон към постмодернизма“ (2005), сред чиито автори е Амелия Личева.[4]

Почетен знак на Столична община (2007).[5]

Като критик е носител на отличието Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2015 г.[6][7][8] и на Национална награда „Хр. Г. Данов“ (2018) за представяне на българската книга[9].

Като поет е носител е на Националната литературна награда „Биньо Иванов“ на Читалище „Братство 1869“, Община Кюстендил и Национална мрежа „Култура на паметта“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017). Лауреат на първото издание на националната награда "Константин Павлов", 2022 г.

Носител на Първа награда в категория „Хуманитаристика“ за 2020 г. на „Портал Култура“ за книгата „Световен ли е Нобел“?"

БиблиографияРедактиране

Литературоведски книги и академични учебнициРедактиране

  • „Истории на гласа“ (2002, дисертация) ISBN 954-9985-11-3 [10]
  • „Теория на литературата. От Платон до постмодернизма“ (2005, заедно с Евгения Панчева и Миряна Янакиева) ISBN 954-529-349-7
  • „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007) ISBN 978-954-9985-20-7
  • „Политики на днешното“ (2010) ISBN 978-954-28-0657-8
  • „Литература. Бинокъл. Микроскоп“ (2013)[11]
  • „Световен ли е „Нобел“?“ (2019), изд. „Колибри“.
  • "Теория на литературата. новият век" (2021), изд. "Колибри".

РечнициРедактиране

  • „Речник на литературните и лингвистичните термини“ (заедно с Гергана Дачева) (2012) ISBN 978-954-529-927-8

СтихосбиркиРедактиране

Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански[13], полски, словашки, гръцки, арабски, хърватски, унгарски език.

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Заповед No/дата: РД22-427 / 1 февруари 2013 на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
  2. ↑ Екип, сайт на „Литературен вестник“.
  3. ↑ Списък на общинските съветници в столичния общински съвет Мандат 2003 – 2007 г., сайт на Столична община.
  4. ↑ „Бронзов лъв 2005 г.“ на сайта на Асоциация „Българска книга“, 30 юли 2008 г.
  5. ↑ Удостоени със званието „Почетен знак на Столичната община“ от 1993 година.
  6. ↑ „Рицар на книгата“ 2015“, сайт на Асоциация „Българска книга“, 23 май 2015 г.
  7. ↑ „Удостоиха носителите на званието „Рицар на книгата“ в „Перото“, сайт на НДК, 25 май 2016 г.
  8. ↑ „Удостоиха носителите на званието „Рицар на книгата“ в „Перото“, cross.bg, 25 май 2016 г.
  9. ↑ „Недялко Йорданов е носител на наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос“, 24chasa.bg, 15 юни 2018.
  10. ↑ Клео Протохристова, „Изпитанието на гласа“, рец. във в. „Култура“, бр. 30 (2238), 26 юли 2002 г.
  11. ↑ Миряна Янакиева, „Литературознание… с просто око“, рец. във в. „Култура“, бр. 14 (2763), 11 април 2014 г.
  12. ↑ Миглена Николчина, „Синтаксиси на гласа“, рец. във в. „Култура“, бр. 46, 13 декември 2002 г.
  13. ↑ 5 poemas de Amelia Lícheva en búlgaro y en español. //

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Амелия_Личева&oldid=11417221“.