Амелия Личева
Проф. Амелия Веселинова Личева е поетеса и литературна критичка. Преподавател в Софийския университет.
| Амелия Личева | |
|---|---|
| българска поетеса и литературна критичка | |
| Родена | |
|
|
|
| Образование | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
| Научна дейност | |
| Област | литературна критика |
| Работила в | Софийски университет |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Награди |
Рицар на книгата (2015) „Хр. Г. Данов“ (2018) |
БиографияРедактиране
Родена е на 12 януари 1968 г. в София.
Доктор по филология с дисертация на тема: „Женският глас като исторически и теоретичен проблем“ (2001). Доцент в Катедрата по теория на литературата към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с хабилитация на тема „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007). Професор от февруари 2013 г.[1]
Главен редактор на „Литературен вестник“, където е редактор от 1995 г. Редактор в издаваното от Факултет Славянски филологии списание „Литературата“. Литературен наблюдател на вестник „Култура“. Наблюдател за книги на вестник „Капитал“ (2006 – 2008). Като колумнист е популярна с колонката си в „Литературен вестник“ през 90-те години, озаглавена „Глас от маргиналията“.
Секретар е на Надежда Михайлова като министър на външните работи (1997 – 2001). Общински съветник в Столичния общински съвет (2003 – 2007).[2] Секретар на еврокомисаря Меглена Кунева (2007 – 2010).
Автор е на литературоведски и интердисциплинарни изследвания. Член е на Сдружението на български писатели и на Академичния кръг по сравнително литературознание.
Член е на българския ПЕН-клуб.
НаградиРедактиране
Издателство „Колибри“ e носител на отличието „Бронзов лъв“ за издателски проект за „Теория на литературата: от Платон към постмодернизма“ (2005), сред чиито автори е Амелия Личева.[3]
Почетен знак на Столична община (2007).[4]
Като критик е носител на отличието Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2015 г.[5][6][7] и на Национална награда „Хр. Г. Данов“ (2018) за представяне на българската книга[8].
Като поет е носител е на Националната литературна награда „Биньо Иванов“ на Читалище „Братство 1869“, Община Кюстендил и Национална мрежа „Култура на паметта“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017).
БиблиографияРедактиране
Литературоведски книги и академични учебнициРедактиране
- „Истории на гласа“ (2002, дисертация) ISBN 954-9985-11-3 [9]
- „Теория на литературата. От Платон до постмодернизма“ (2005, заедно с Евгения Панчева и Миряна Янакиева) ISBN 954-529-349-7
- „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007) ISBN 978-954-9985-20-7
- „Политики на днешното“ (2010) ISBN 9789542806578
- „Литература. Бинокъл. Микроскоп“ (2013)[10]
- „Световен ли е „Нобел“?“ (2019), изд. „Колибри“.
РечнициРедактиране
- „Речник на литературните и лингвистичните термини“ (заедно с Гергана Дачева) (2012) ISBN 9789545299278
СтихосбиркиРедактиране
- „Око, втренчено в ухо“ (1992)
- „Втората Вавилонска Библиотека“ (1997) ISBN 954-8642-69-7
- „Азбуки“ (2002) ISBN 954-437-111-7 [11]
- „Моите Европи“ (2006) ISBN 9548478889
- „Трябва да се види“ (2013) ISBN 9789548523363
- „Зверски кротка“ (2017) ISBN 9786192200411
Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски и унгарски език.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Заповед No/дата: РД22-427 / 1 февруари 2013 на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
- ↑ Списък на общинските съветници в столичния общински съвет Мандат 2003 – 2007 г., сайт на Столична община.
- ↑ „Бронзов лъв 2005 г.“ на сайта на Асоциация „Българска книга“, 30 юли 2008 г.
- ↑ Удостоени със званието „Почетен знак на Столичната община“ от 1993 година.
- ↑ „Рицар на книгата“ 2015“, сайт на Асоциация „Българска книга“, 23 май 2015 г.
- ↑ „Удостоиха носителите на званието „Рицар на книгата“ в „Перото“, сайт на НДК, 25 май 2016 г.
- ↑ „Удостоиха носителите на званието „Рицар на книгата“ в „Перото“, cross.bg, 25 май 2016 г.
- ↑ „Недялко Йорданов е носител на наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос“, 24chasa.bg, 15 юни 2018.
- ↑ Клео Протохристова, „Изпитанието на гласа“, рец. във в. „Култура“, бр. 30 (2238), 26 юли 2002 г.
- ↑ Миряна Янакиева, „Литературознание… с просто око“, рец. във в. „Култура“, бр. 14 (2763), 11 април 2014 г.
- ↑ Миглена Николчина, „Синтаксиси на гласа“, рец. във в. „Култура“, бр. 46, 13 декември 2002 г.
Външни препраткиРедактиране
- От и за Амелия Личева в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Амелия Личева, в Google Наука
- Амелия Личева в LiterNet
- Критика за Амелия Личева в LiterNet
- Амелия Личева в Public Republic
- Статии на Амелия Личева във в-к Капитал
- „Моите Европи“ (стихосбирка) в Литературен клуб