Уикипедия

Амелия Личева

българска поетеса и литературна критичка

Амелия Веселинова Личева е поетеса и литературен критик. Професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Амелия Личева
българска поетеса и литературна критичка
Родена
12 януари 1968 г. (54 г.)
Учил в Софийски университет
Научна дейност
Област литературна критика
Работила в Софийски университет
Литература
Жанрове стихотворение
Награди Рицар на книгата (2015)
„Хр. Г. Данов“ (2018)

БиографияРедактиране

Родена е на 12 януари 1968 г. в София.

Доктор по филология с дисертация на тема: „Женският глас като исторически и теоретичен проблем“ (2001). Доцент в Катедрата по теория на литературата към Софийския университет с хабилитация на тема „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007) и професор от 2013 г.[1] Доктор на филологическите науки от 2019 г.

Главен редактор на „Литературен вестник“, където е редактор от 1995 г.[2] Редактор в издаваното от Факултет Славянски филологии списание „Литературата“. Литературен наблюдател на вестник „Култура“. Наблюдател за книги на вестник „Капитал“ (2006 – 2008). Като колумнист е популярна с колонката си в „Литературен вестник“ през 90-те години, озаглавена „Глас от маргиналията“.

Съветник на Надежда Михайлова в качеството й на министър на външните работи (1997 – 2001) и лидер на СДС. Общински съветник в Столичния общински съвет от групата на СДС (2003 – 2007).[3] Съветник на еврокомисаря Меглена Кунева (2007 – 2010).

Автор е на литературоведски и интердисциплинарни изследвания. Член е на Сдружението на български писатели и на Академичния кръг по сравнително литературознание.

Член е на българския ПЕН-клуб.

Заместник-декан на Факултета по славянски филологии, член на Академичния съвет на Софийския университет..

НаградиРедактиране

Издателство „Колибри“ e носител на отличието „Бронзов лъв“ за издателски проект за „Теория на литературата: от Платон към постмодернизма“ (2005), сред чиито автори е Амелия Личева.[4]

Почетен знак на Столична община (2007).[5]

Като критик е носител на отличието Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2015 г.[6][7][8] и на Национална награда „Хр. Г. Данов“ (2018) за представяне на българската книга[9].

Като поет е носител е на Националната литературна награда „Биньо Иванов“ на Читалище „Братство 1869“, Община Кюстендил и Национална мрежа „Култура на паметта“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017). Лауреат на първото издание на националната награда "Константин Павлов", 2022 г.

Носител на Първа награда в категория „Хуманитаристика“ за 2020 г. на „Портал Култура“ за книгата „Световен ли е Нобел“?"

БиблиографияРедактиране

Литературоведски книги и академични учебнициРедактиране

  • „Истории на гласа“ (2002, дисертация) ISBN 954-9985-11-3 [10]
  • „Теория на литературата. От Платон до постмодернизма“ (2005, заедно с Евгения Панчева и Миряна Янакиева) ISBN 954-529-349-7
  • „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007) ISBN 978-954-9985-20-7
  • „Политики на днешното“ (2010) ISBN 978-954-28-0657-8
  • „Литература. Бинокъл. Микроскоп“ (2013)[11]
  • „Световен ли е „Нобел“?“ (2019), изд. „Колибри“.
  • "Теория на литературата. новият век" (2021), изд. "Колибри".

РечнициРедактиране

  • „Речник на литературните и лингвистичните термини“ (заедно с Гергана Дачева) (2012) ISBN 978-954-529-927-8

СтихосбиркиРедактиране

Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, гръцки, арабски, хърватски, унгарски език.

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Заповед No/дата: РД22-427 / 1 февруари 2013 на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
  2. ↑ Екип, сайт на „Литературен вестник“.
  3. ↑ Списък на общинските съветници в столичния общински съвет Мандат 2003 – 2007 г., сайт на Столична община.
  4. ↑ „Бронзов лъв 2005 г.“ на сайта на Асоциация „Българска книга“, 30 юли 2008 г.
  5. ↑ Удостоени със званието „Почетен знак на Столичната община“ от 1993 година.
  6. ↑ „Рицар на книгата“ 2015“, сайт на Асоциация „Българска книга“, 23 май 2015 г.
  7. ↑ „Удостоиха носителите на званието „Рицар на книгата“ в „Перото“, сайт на НДК, 25 май 2016 г.
  8. ↑ „Удостоиха носителите на званието „Рицар на книгата“ в „Перото“, cross.bg, 25 май 2016 г.
  9. ↑ „Недялко Йорданов е носител на наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос“, 24chasa.bg, 15 юни 2018.
  10. ↑ Клео Протохристова, „Изпитанието на гласа“, рец. във в. „Култура“, бр. 30 (2238), 26 юли 2002 г.
  11. ↑ Миряна Янакиева, „Литературознание… с просто око“, рец. във в. „Култура“, бр. 14 (2763), 11 април 2014 г.
  12. ↑ Миглена Николчина, „Синтаксиси на гласа“, рец. във в. „Култура“, бр. 46, 13 декември 2002 г.

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Амелия_Личева&oldid=11362020“.