Отваря главното меню

Проф. Амелия Веселинова Личева е поетеса и литературна критичка. Преподавател в Софийския университет.

Амелия Личева
българска поетеса и литературна критичка
Родена
12 януари 1968 г. (51 г.)

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област литературна критика
Образование Софийски университет
Работила в Софийски университет
Литература
Жанрове стихотворение
Награди Рицар на книгата (2015)
„Хр. Г. Данов“ (2018)

Съдържание

БиографияРедактиране

Родена е на 12 януари 1968 г. в София.

Доктор по филология с дисертация на тема: „Женският глас като исторически и теоретичен проблем“ (2001). Доцент в Катедрата по теория на литературата към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с хабилитация на тема „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007). Професор от февруари 2013 г.[1]

Главен редактор на „Литературен вестник“, където е редактор от 1995 г. Редактор в издаваното от Факултет Славянски филологии списание „Литературата“. Литературен наблюдател на вестник „Култура“. Наблюдател за книги на вестник „Капитал“ (2006 – 2008). Като колумнист е популярна с колонката си в „Литературен вестник“ през 90-те години, озаглавена „Глас от маргиналията“.

Секретар е на Надежда Михайлова като министър на външните работи (1997 – 2001). Общински съветник в Столичния общински съвет (2003 – 2007).[2] Секретар на еврокомисаря Меглена Кунева (2007 – 2010).

Автор е на литературоведски и интердисциплинарни изследвания. Член е на Сдружението на български писатели и на Академичния кръг по сравнително литературознание.

Член на българския ПЕН-клуб.

НаградиРедактиране

Издателство „Колибри“ e носител на отличието „Бронзов лъв“ за издателски проект за „Теория на литературата: от Платон към постмодернизма“ (2005), сред чиито автори е Амелия Личева.[3]

Почетен знак на Столична община (2007).[4]

Като критик е носител на отличието Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2015 г.[5][6][7] и на Национална награда „Хр. Г. Данов“ (2018) за представяне на българската книга[8].

Като поет е носител е на Националната литературна награда „Биньо Иванов“ на Читалище „Братство 1869“, Община Кюстендил и Национална мрежа „Култура на паметта“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017).

БиблиографияРедактиране

Литературоведски книги и академични учебнициРедактиране

РечнициРедактиране

  • „Речник на литературните и лингвистичните термини“ (заедно с Гергана Дачева) (2012) ISBN 9789545299278

СтихосбиркиРедактиране

Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски и унгарски език.

ИзточнициРедактиране

  1. Заповед No/дата: РД22-427 / 1 февруари 2013 на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
  2. Списък на общинските съветници в столичния общински съвет Мандат 2003 – 2007 г., сайт на Столична община.
  3. „Бронзов лъв 2005 г.“ на сайта на Асоциация „Българска книга“, 30 юли 2008 г.
  4. Удостоени със званието „Почетен знак на Столичната община“ от 1993 година
  5. „Рицар на книгата“ 2015“, сайт на Асоциация „Българска книга“, 23 май 2015 г.
  6. „Удостоиха носителите на званието „Рицар на книгата“ в „Перото“, сайт на НДК, 25 май 2016 г.
  7. „Удостоиха носителите на званието „Рицар на книгата“ в „Перото“, cross.bg, 25 май 2016 г.
  8. „Недялко Йорданов е носител на наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос“, 24chasa.bg, 15 юни 2018.
  9. Клео Протохристова, „Изпитанието на гласа“, рец. във в. „Култура“, бр. 30, 26 юли 2002 г.
  10. Миряна Янакиева, „Литературознание… с просто око“, рец. във в. „Култура“, бр. 14 (2763), 11 април 2014 г.
  11. Миглена Николчина, „Синтаксиси на гласа“, рец. във в. „Култура“, бр. 46, 13 декември 2002 г.

Външни препраткиРедактиране