Амелунг фон Ферден
Амелунг фон Ферден (на немски: Amelung von Verden; * ок. 908; † 5 май 962) от род Билунги, е 15-ият епископ на Ферден (933 – 962), 10-ият от фамилията му Билунги.
| Амелунг фон Ферден | |
| епископ на Ферден | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква |
Биография редактиране
Той е вторият син на богатия граф Билунг или Билинг от Източна Саксония († 26 май 967) и брат на по-късния маркграф и херцог на Саксония Херман Билунг († 973) и Вихман I Стари († 962), граф в Барденгау.[1] Баща му е близък роднина с крал Хайнрих I Птицелов.
След смъртта на епископ Адалвард († 27 октомври 933) крал Хайнрих I го номинира за епископ на Ферден. През септември 937 г. той е в Магдебург при Ото I. Преди 956 г. Амелунг и брат му Херман, тогава маркграф, основават манастир Св. Михаелис в Люнебург.
След смъртта му епископ на Ферден става от 962 г. Бруно I Саксонски († 976), вероятно син на брат му Вихман I.
Литература редактиране
- Karl Ernst Hermann Krause: Amelung. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 394.
- Christoph Gottlieb Pfannkuche: Die ältere Geschichte des vormaligen Bistums Verden. Verden, 1830, 34 – 38
- Hans Goetting: Die Bistümer der Kirchenprovinz Mainz – das Bistum Hildesheim 3: Die Hildesheimer Bischöfe von 815 bis 1221 (1227) Berlin, 1984 (Germania sacra NF 20) S.123, 128
- Видукинд Корвейски, Die Sachsengeschichte des Widukind von Corvey, Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit, Darmstadt 1971, S. 1 – 183.