Херман Билунг (на немски: Hermann Billung, * 900/912 г., Harms ouden Dorp при Хермансбург; † 27 март 973, Кведлинбург) от саксонския благороднически род Билунги, е от 944 г. граф в Барденгау, от 953 или 956 г. маркграф (marchio) и понякога заместник (procurator regis) на крал Ото I в Херцогство Саксония. От 952 до 973 г. е саксонски херцог в Люнебург.

Херман Билунг
маркграф на Барденгау
Херман Билунг и съпругата му Хилдегард
Херман Билунг и съпругата му Хилдегард
Роден
Починал
Семейство
РодБилунги
СъпругаОда
ДецаБернхард I
Матилда Саксонска
Херман Билунг в Общомедия

Биография

редактиране

Той е син на Билунг или Билинг († 26 май 967), вероятно граф в Източна Саксония. Той има двама по-големи братя Вихман I Стари († 962), граф в Барденгау, и Амелунг († 5 май 962), епископ на Ферден.[1] Баща му е близък роднина с крал Хайнрих I.

През 936 г. Херман Билунг получава от херцога на Саксония и крал Ото I като princeps militiae (маркграф) задачата да пази границата на Източното франкско кралство и господството над редарите, абодритите, полабите, вагрите и цирципаните. Марката е наречена на него Марка на Билунг

Херман Билунг е погребан в църквата на основания от него манастир St. Michaelis в Люнебург.

Семейство и деца

редактиране
 
Родословна таблица на Херман Билунг

Херман Билунг е женен вероятно два пъти; първата му съпруга вероятно е Ода († 15 март сл. 973), неговата втора съпруга е Хилдесуит (Хилдегард ? от Вестербург). Херман има вероятно пет деца:[2]

∞ Хилдегард, дъщеря на граф Хайнрих I Плешиви, граф на Щаде (929 – 976).
Емма фон Лезум (* 975/980; † 3 декември 1038), дъщеря на Иммед IV от род Имединги и Адела от Хамаланд, Светия
∞ 961 Балдуин III, граф на Фландрия († 1 януари 962),
∞ 963 Готфрид I Пленник († 3/4 април сл. 995) 963/982 граф на Вердюн (Вигерихиди)
  • Суанхилда (Шванхилда) (* 945/955; † 28 ноември 1014)
Титмар I (* 920; † 3 август сл. 979), 965 – 979 маркграф на Нордмарк, 976 – 979 маркграф на Майсен и Мерзебург
∞ пр. 1000 Екехард I (убит 30 април 1002), 987 маркграф на Майсен

Литература

редактиране
  • Видукинд Корвейски, Die Sachsengeschichte des Widukind von Corvey, Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit, Darmstadt 1971, S. 1 – 183.
  • Schmidt, W., Landolf, Hermannsburg 1910
  • Gerd Althoff, Das Bett des Königs in Magdeburg. Zu Thietmar II, 28, Helmut Maurer/Hans Patze (Hrsg.), Festschrift für Berent Schwineköper. Zu seinem 70. Geburtstag, Sigmaringen 1982, S. 141 – 153.
  • Alfred Keseberg, Sachsenherzog Hermann Billung und die Grafen Wichmann. Schweiger & Pick Verlag/Cellesche Zeitung, Celle 1973.

Източници

редактиране