Амфиктиония
Амфиктиония (от гр. αμφικτυονία – живеещите наоколо) се нарича религиозен съюз на племена или полиси в древногръцкото общество, чиито членове се обединяват от култ в общо светилище.
Амфиктионите дават клетва да се придържат към единни обичаи в управлението и поддържането на светилището, макар че нямат политическо единство. Те имат съвместни религиозни празници, на които присъстват представители от всяко племе и полис на амфиктионията. Най-известната амфиктиония в древна Елада е тази на Делфийския оракул в областта Фокида.
Като отговорни за управлението и поддържането на светилището, амфиктионите се задължават да го защитават дори и с война, ако интересите му са засегнати. За Делфийското светилище се водят няколко свещени войни – най-интересната за историята на Елада става третата срещу фокидците през 356 г. пр. Хр., в която се намесва Филип II Македонски, и с която намеса той (т.е. Древна Македония) става официален член на елинското семейство.
Делфийска амфиктиония
редактиране
Най-известна и с най-голяма продължителност е Делфийската амфиктиония или Голямата амфиктиония, основана около големите светилища на Аполон и Деметра. Нейният съвет има религиозната власт и правомощия да наказва нарушителите, като наказанията варират от налагане на глоба до започване на свещена война. Амфиктионията определя и правилата за бойни действия с оглед опазването на светилищата, както и наказанията за онези, които ги оскверняват. Според разказите на Есхин всички членове са полагали клетва да спазват закона.[1]
Според легендата Голямата амфиктиония е основана малко след Троянската война с цел защита на светилището на Аполон в Делфи и на светилището на Деметра в Антили (Ἀνθήλη), близо до Термопилите. Митът разказва, че основаването е станало в далечното минало от Амфиктион, брат на Елин – общият прародител на елините. Представители на дванадесетте участника в амфиктионията (наричани hieromnemones) се срещали през пролетта на Термопилите и през есента в Делфи. Тези участници са изброени от Есхин както следва:[2]
- Ениани (Αἰνιᾶνες),
- Беотийци (Βοιωτοί) от Тива,
- Долопи (Δόλοπες),
- Дорийци (Δωριείς) от Спарта,
- Йонийци (Ἴωνες) от Атина,
- Ахейци (Ἀχαιοί) от Фтия (фтиоти),
- народът на Локрида (Λοκροί),
- народът на Магнезия (Μάγνητες),
- Малийци (Μαλιεῖς),
- Переби (Περραιβοί),
- Фокидци (Φωκεῖς),
- Питийци (Πύθιοι) от Делфи,
- Тесалийци (Θεσσαλοί).
Възприетата доктрина постановява, че по време на война не се допуска унищожение на цялото население на даден участник в амфиктионията, както и че не може да бъде отрязан достъпът на населението до вода, дори и при военни действия. Все пак войната между членовете за контрол върху самите светилища не е забранена.
Свещени войни
редактиранеМакар в началото да е чисто религиозно обединение, Делфийската амфиктония придобива политическо значение през 6 век пр.н.е., когато по-големите полиси започват да упражняват натиск върху по-малките. През 596 – 585 г. пр.н.е. се води първата свещена война на амфиктонията срещу град Криса, който се опитал да обложи поклонниците с данък. След като градът е победен, започват да се провеждат Питийските игри[3]
Източници
редактиране- ↑ The Speeches of Aeschines, On the Embassy, p.245
- ↑ Aeschines, ii (On the embassy). 115; виж също Страбон, ix.3.7 и Павзаний, 10.8.2 – 5.
- ↑ Pythian Games // Енциклопедия Британика, 28 април 2008. Посетен на 21 март 2018. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Amphictyonic League в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |