Дорийци (на старогръцки: Δωριεῖς, ед. число на старогръцки: Δωριεύς) е древногръцко племе наред с ахейците, йонийците и еолийците. Свързани са с областта Дорида.

Според митовете, дорийците нахлуват в Елада от Север. Те стигат до полуостров Пелопонес и покоряват местното население (впоследствие това са илотите). В резултат на нашествията им, предхождащото ахейско и друго население на Гърция с времето е покорено или изтласкано от тях в други области, като западното крайбрежие на Мала Азия.

Дорийците говорят диалект на старогръцкия език, който носи името „дорийски“, заедно с еолийски и йонийски - един от старогръцките диалекти, за които има сведения от класическия период[1]

Произход редактиране

Според гръцката митология те произлизат от Дор, син на Елин – митичният патриарх на елините. Възможно е името им да има връзка и с това на нимфата Дорида.

Произходът на дорийците не е изяснен. Според една хипотеза, разпространявана още в Древността, те произхождат от планинските райони на Северна Гърция, Македония и Епир и по неясни причини поемат на юг към Пелопонес, към някои от егейските острови, към Магна Греция, Кипър и Крит.

Косвени сведения за дорийците дава дорийският старогръцки диалект – той се разпространява от планината Пинд към Пелопонес, на Крит и някои острови. Географски и други данни от Илиада, както и административни записки от някогашни микенски селища сочат, че поне в официалните записи в Пелопонес т.нар. източногръцки диалект е заменен със западногръцки. Кореспондиращото историческо събитие древните наричат Завръщането на Хераклидите, а съвременните учени Дорийско нашествие.

Съществува остаряла хипотеза в науката, според която дорийското нашествие се датира около 1200 г. пр. Хр. и дорийците донасят на Балканите уменията да се обработва желязото. Според тази хипотеза, именно дорийците са индоевропейското население, което е в основата на древногръцката култура, докато старото ахейско население не е индоевропейско. Тази хипотеза отдавна е оборена с разчитането на микенското писмо, линеар Б, което се оказва гръцко, и съвременната наука разглежда конкретно тезата за коренното различие между двата народа, като мит в науката[2], интерпретирайки мита за дорийското нашествие като отглас от вътрешните миграции[3], протекли на Балканите във връзка с бронзовия колапс – обществено икономически срив, протекъл във връзка със смяната на технологиите и преминаването от масово използване на бронз към активна обработка на желязо и мащабно разпространение на употребата му.

Дорийците в културната история на Гърция редактиране

Има стил в изкуството и културата, характерен за Южна Гърция и нейните колонии, известен като дорийски стил и развит след териториалната експанзия на дорийците, в хода на т.нар. Тъмни векове на Гърция.

Останка от дорийския диалект е цаконският език. Според някои изследователи, това не е реално употребявано наречие в разговорния език, а литературен стил, характерен за епическата поезия. Също така негов наследник се смята и разпространения на места в Италия диалект грико.

Източници редактиране

  1. Doric dialect // Енциклопедия Британика. 20 юли 1998. Посетен на 9 януари 2017. (на английски)
  2. Bruce Lincoln, Theorizing Myth. Narrative, Ideology, and Scholarship. The University of Chicago Press, Chicago-London, 1999.
  3. Александър Фол, Древната култура на Югоизточна Европа, София, 1998.